Метафизически сонет


Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.

Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!

Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.

Какво ще му дадеш в награда за това
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!

1927 г.