Темата за парите в романа " Дядо Горио" от Оноре дьо Балзак

Във всяко едно време темата за парите е била водеща. Оноре дьо Балзак засяга тази тема в романа си " Дядо Горио" . Балзак е представител на Реализма и много точно и описателно представя френското общество и целите, към които то се стреми, а те са обвързани именно с парите.
В романа " Дядо Горио" ясно е показано докъде може да стигне човек, за да забогатее. Готов е да предаде семейството си и най- близките си хора и да се възползва от тях, за да достигне целта си. А от друга страна представянето на парите като абсолютно щастие може да повлияе при изграждането на ценностна система при децата. И все пак не за всички герои богатството стои пред любовта и семейството. Макар френското общество да е разделено, навсякъде парите играят ключова роля.
В романа си Балзак ни показва двата свята на френското общество- от една страна е домът на госпожа Воке, където всичко е някак тъжно и потиснато. От друга страна стои висшето общество с бляскавите си салони и балове, където всички са облечени в скъпи дрехи и носят красиви бижута. Но в сърцевината на това на пръв поглед щастливо общество, виждаме много нещастни и лицемерни хора.
Бедният студент Йожен дьо Растиняк е наивен млад човек, чиято цел е да достигне до висшето общество. Той е готов почти на всичко, за да направи мечтата си реалност, дори и да излъже семейството си. Ключов момент, чрез който се изгражда цялостна представа за образа му, е разговорът му с Вотрен. Тогава разбираме колко високо извисена е душата му. Растиняк е изключително добър човек и не желае да нарани, когото и да било, както душевно, така и физически. Синовната му обич към дядо Горио е чиста и искрена.
За разлика от Растиняк, дядо Горио е бил сред висшето общество, но поради огромната любов към дъшерите си, той продава всичко, което притежава, за да угоди на всичките им капризи и прищевки. Той е научил децата си да измерват щастието си с парите. Затова те не го обичат и уважават истински, а само когато има какво да им даде. Нагледен пример за това е финалът на романа, когато Анастази и Делфин не отиват да изпратят баща си дори в последните му мигове. Празните карети, които изпращат, символизират празнотата на душите им и заслепението им към парите.
Викторин е най- чистият и невинен образ в романа " Дядо Горио" . Тя живее бедно и също страда като другите, но нейното страдание е извисено, защото нейната мъка е по несподелената любов на семейството й.
Парите са извисявани винаги и през всички времена. Балзак ни показва чрез романа си " Дядо Горио" душевната низост на героите си, обсебени от парите. Посланието, което ни изпраща писателят, е да помислим над другите неща в живота, които ще ни направят по- щастливи.