|
Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди-прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои. Прекланящ се пред подвизите на борците за свобода Вазов ги обезсмъртява в своите произведения от цикалът „Епопея на забравените”. Едно от тези произведения е одата ,,Волов”. „Волов“ е най-късата ода в „Епопеята”. Написана е през зимата на ноември 1883 г. в Пловдив и се удържа в баладичното светоусещане. В одата Иван Вазов с болезнен трагизъм показва жестоката, незаслужена смърт на изявения борец за свобода. Възхваляването на жертвеното самоубийство на Волов и другарите му от поета е неопровержим факт за високия дух, смелост и саможертвеност на балгарина, истински пример за героизация на националния дух. Началото на одата ни въвежда в страшната действителност пред която са изправени Волов и другарите му: Те бягаха бледни пред дивата сган. Четата е разбита и бяга от своите преследвачи, търсейки спасение. Също като Левски и Ботев, четата на Волов не се предава, предпочита самоубийството пред предателството към родината, предпочита да загине в Янтра, отколкото да попадне в ръцете на поробителите. Особено драматичен в одата е моментът, в който Волов „в кърви облян” се обръща към Бог: ,,О Боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма! къде да се скрием от безславната смрът?” Смърта за лирическият герой не е страшна, а безславна, четата не се бои от това да умре, а от това, че ще умре безславно, че народът на България няма да узнае за техният пропаднал подвиг. Втората част на одата съдържа разговор с оттеглящите се от четата убежища: Балканът,градът и хижата се отдръпват от смелите герои, не те се оказват убежище за Волов и другарите му, за тях единствен изход остава река Янтра, пазеща вечно тайните на българските борци за свобода, приемайки ги покорно в своите обятия. Иван Вазов чрез своята ода „Волов” кара читателят да се прекланя и да се възхищава на делото на четата и храбрият и водач, да осъзнава, че на светът има по-лоши неща от смърта, и да избира не по-лесното, а най-правилното.
|