НРАВИТЕ НА ЕДНА ЕПОХА ИЛИ
"РАЗНИ ХОРА,РАЗНИ ИДЕАЛИ" НА
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ


Алеко Константинов продължава фейлетонната традиция в българската литература, изявявайки своето майсторство в умелото съчетаване на обществено значимите и злободневни теми с хумористично-сатиричната емоционална оценка и публицистичност. Тези, характерни за жанра фейлетон, черти откриваме в цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали".
Съвременник на морално-етичните трансформации и деградацията на личността и нейните идеали в следосвобожденска България, Алеко изобличава и заклеймява със силата на сатирата и хумора обществени явления. Творецът изгражда сатирични образи - обобщения на пороците на времето : службогонец, хамелеон, псевдопатриот, келепирджия, кариерист, властолюбец. В привидно конкретните образи, описани в четирите фейлетона от цикъла, са заложени тези типове човешко поведение. Пресъздавайки злободневни проблеми от заобикалящата го действителност, фейлетонистът рисува "разни хора" и техните "разни идеали".Героят от първия фейлетон - помощник-регистраторът, обобщава чертите на кариериста, на човека, лишен от нравственост, от висши идеали, на практичния, мечтаещ за власт и богатство, материалист, на службогонеца. Преследвайки егоистични и дребнави цели, постепенно героят се слива с маската, приспособява се към условията на времето и обществото. Неизбежна е деформацията на образа, достигащ до безпределно отчуждение.Деградацията на личността, трансформацията на идеалите в материални интереси, в безскрупулно потъпкване на висшите стремежи и унижение на истинските борци описва Алеко във втория фейлетон от цикъла. Подигравателните обръщения на героя - амнистирания политически престъпник, към идеалистите, защитавали своите морални ценности, раждат гнева на хуманиста към заобикалящата го подлост и мерзост на епохата и нейния герой.Образът на патриота, на лъжеродолюбеца намира своето място и в третия фейлетон от "Разни хора, разни идеали"- материалист, приспособленец, героят има своя реална мечта, преструвайки се, че ратува за доброто на родината. Два различни възгледа за гражданско поведение и човешко щастие разкрива Алеко Константинов в четвъртия фейлетон чрез образа на племенника и чичото, преподаващ своите практични уроци. Личният интерес и егоизмът са отново в основата на човешкото поведение и живот. Чичото изразява чрез афоризми своята философия на приспособленец и политически хамелеон, на парвеню, лишен от граждански принципи и човешки добродетели. Богатството се превръща в мерило за благополучие и достойнство, за място в обществото.Със силата на иронията, на сарказма и сатирата Алеко изгражда и заклеймява образи-типове, маски, обобщаващи деградиралите ценности на следосвобожденската действителност.
В тази тъжна хронология ясно се откроява високият духовен ръст на единствения нравстен опонент на байганьовското в морала на българското общество. Алеко присъства като незрим участник в диалога с "почтените" представители на обществото, художествено въплътен в образа на несретникаинтелигент, който "няма четиридесет и пет стотинки за тютюн", но мечтае за "свобода, честност и любов". Авторският ракурс на повествованието е художественият филтър, отделящ другото, различно лице на обществото, в което контрастно се оглежда иронията на Щастливеца.
Огрубеният език и предизвикателното поведение на облечения в политическа и социална власт циник пораждат реакцията на отвращение и съпротива. иронията се заменя с острота, сатирично-изобличително слово, появява се гротесково начало в образа на криворазбралия демокрацията и свободата следосвобожденец. Политическите безобразия предизвикват авторовата позиция. Ироничната патетика помага на твореца да покаже нравствените различия между героя и себе си-хуманиста. Героите на новата епоха мислят и реагират от позициите на своите материални потребности. Те са елементарни, духовно бедни, нравствено опорочени службогонци и хамелеони, безцеремонни използвачи. Всички средства са разрешени за постигане на "земно доволство". Мечтата за власт, за издигане в служебната йерархия, приспособленчеството, раболепието, злоупотребите с патриотичните идеали ръководят героите от І и ІІІ част на цикъла фейлетони "Разни хора-разни идеали".
Образът на помощник-регистратора в първия фейлетон е само малка частица от безименната, обезличила себе си, чиновническа маса. Животът му е изпълнен с една цел, с един стремеж-да стане главен регистратор и да има звънец на бюрото си. Подобно на Бай Ганьо, героят не подбира средствата и методите за издигане в службата:"Вярвай бога, никога не съм бил опозиция. На, питай когото щеш...Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив.4В словото звучат възмущението и протестът на чиновникау, който не разбира причината за неуспеха на своята "висша" цел:"...Зорът ми е да изтикам рагистратора."
Фейлетонистът пародира ораторската дарба на героя. Чрез антитезата между делата на парсонажите - кокона Поликсени, д-р Соколов, регистратора, и "подвизите" на помощник-регистратора се задълбочава представата за нищожеството, ограничеността и дребнавостта на героя на новото време. Речта на чиновника го представя като политически хамелеон без установени политически интереси, а кулминация на кариеризма е признанието му:"Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напредтеш, ама трябва, да бъдеш, кай, подлец. Бошлаф!Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет!".
Алеко довежда разсъжденията на героя до абсурдност, включва в образа му елементи на гротеската. След като не успява да постигне заветната мечта да се издигне, помощник-регистратора намира последна утеха в желанието си да получи електрически звънец на бюрото си. Героят изцяло свързва живота си със света на вещите. Той се превръща в бездушен механизъм. Преследвайки егоистични и дребнави цели, постепенно героят се слива с маската, приспособява се към условията на времето и обществото, дори търси грешката в себе си при следването на определен модел на поведение. администраторът знае,че в света, в който живее, успяват безскрупулните, лишените от морални задръжки хора и затова опитва по всякакъв начин да им подражава, да бъде един от тях.Неизбежна е деформацията на образа, достигащ до безпределно отчуждение.
Деградацията на личността, трансформацията на идеалите в материални интереси, в безскрупулно потъпкване на висшите стремежи и унжение на истинските борзи описва демократът Алеко във втория фейлетон от цикъла. Подигравателните обръщения на героя-амнистирания политически престъпник, към идеалистите, защитавали своите морални ценности, раждат гнева на хуманиста към заобикалящата го подлост и мерзост на епохата и нейния герой:"Е, добре, драги борци-бих извикал аз на ветрогонците,-за какво беше вашата борба?Какво спечелихте вие?-Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха...Глупци! Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, ти когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие осъдихме на смърт и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме...кажи ми ти какво спечели със своята упорита борба?".Реторичният въпрос на амнистирания разкрива типа на материалиста, преследващ своите интереси, нарушавайки всякакви морални норми, на практичния, лишен от идеали , човек.
Дълбоко наранен е писателят идеалист от заобикалящата го действителност и от нейния герой, явно заявяващ своите интереси:"Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт...Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. ...Ти запази иделите си, аз запазих залтото си. Кой спечели, кажи ми, о, честний труженико..."В новата следосвобожденка епоха ценни са властта, парите, личните интереси, задоволеността, пълна противополжност на възрожденските висши идеали-свобода, правда, независимост. алеко не приема гаврата с идеалите на България.Гневът му на честен гражданин, борещ се за защитата на своите идеали:"Честност, любов, свобода", преминава в сатира, заклеймяваща тиранията, псевдопатриотизма и лъжата:"Ура, да живее амнистията!...Тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасението, за славата и за величието на България...".
Образът на патриотара, на лъжеродолюбеца намира своето място и в третия фейлетон от "Разни хора,разни идеали".Келепирджия, материалист, приспособленец, героят има своя реална мечта, преструвайки се, че ратува за доброто на родината:"Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много:само две години, две годинки само да ме оставят областен управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!..."Личната изгода, грубият кариеризъм се крият зад "патриотизма" на героя. Той защитава философията на раболепието"покорна глава сабя не я сече", възползва се от благоприятния политически момент, когато партията му е на власт, за да постигне целите и да задоволи първичните си интереси за материално благополучие.
Два различни възгледа за гражданско поведение и човешко щастие разкрива Алеко Константинов в четвъртия фейлетон чрез образа на племенника и чичото, преподавщ своите практични уроци. Личният интерес и егоизмът са отново в основата на човешкото поведение и живот. Чичата изразява чрез афоризми своята философия на приспособленец и политически хамелеон, на парвеню, лишен от граждански принципи и човешки добродетели. Богатството се превръща в мерило за благополучие и достойнство, за място в обществото:"Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората."
За да "преуспее", племенникът трябва да се научи на кротуване, на мълчание, на преструване, че нищо не вижда, и тогава ще дойде признанието:"хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче". Трябва само "да си подвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти". Безразличие към политическите беззакония, съдружие със силните на деня-това е гаранцията за материално благополучие, за кариера и успех. Чрез ироничните въпроси и реплики племенникът се противопоставя на философията на чичо си, защитава друг житейски възглед-честното гражданско поведение, будната съвест на обществото. В образа на младежа Алеко влага редица автобиографични черти. На този образ и на образа на "ветрогонците", на търсещите и защитаващите идеалите за свобода, честност и справедливост, хуманистът и демократът противопоставя героя на епохата и нейните нрави - малкия човек, политическия престъпник, хамелеона, кариериста, келепирджията.
Със силата на иронията, на сарказма и сатирата Алеко Константинов изгражда и заклеймява образи-типове, маски, обобщаващи деградиралите ценности на времето. Духовмно извисен над мерзкото, пошлото, низкото, идеалистът Алеко умело използва дарбата си на публицист и писател и създава незабравими сатирични образи и български нрави в четирите фейлетона, съставящи цикъла "Разни хора, разни идеали".