АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - "РАЗНИ ХОРА - РАЗНИ ИДЕАЛИ"
ПЪРВИ ФЕЙЛЕТОН - ПОМОЩНИК-РЕГИСТРАТОР


Високите критерии за духовност на Алеко Константинов влизат в противоречие с българската обществена действителност през 90-те години на ХІХ век. Контрастът е налице. Появява се големият сблъсък между личност и общество, в който гражданското съзнание на Алеко търси диалога, прекия диспут с новите обществени модификации на байганьовски морал и нравственост.Публичното слово, открито защитената позиция са непознати средства за новото следосвобожденско общество в отстояване на нравствени идеали. Човекът и времето оставата разделени.Идеалът за щастие и нравствена хармония застава между тях.
Разнопосочни са желанията, но все пак целта се оказва една-бързият байганьовски успех, постигнат на всяка цена, независимо от средствата. В повечето случаи-безогледни, грубо материалистични и твърде далеч от представите на Щастливеца за справедливост, закон и ред.Иронията е отново единственото средство на Алеко да защити своя "странен" идеал за човешко достойнство и почтено гражданско поведение.Контрастът, различието на Щастливеца от байганьовска България ражда поредицата от четири фейлетона "Разни хора-разни идеали".Те са написани в последните месеци от живота на Алеко, в периода от 15 януари до края на февруари 1897г.А на 11 май 1897г. България се прощава с Щастливеца.
В първия фейлетон от цикъла "Разни хора-разни идеали" Алеко Константинов представя тип на нищожен чиновник, разкъсван от завист и амбиция, елементарни и незначителни като самия него.Мечтата за власт, за издигане в служебната йерархия, приспособленчеството, раболепието, злоупотребите с патриотичните идеали ръководи героя на първия фейлетон. Образът на помощник-регистратора е само малка частица от безименната, обезличила себе си, чиновническа маса. Животът му е изпълнен с една цел, с едни стремеж-да стане главен регистратор и да има звънец на бюрото си. Подобно на Бай Ганьо, героят не подбира средствата и методите за издигане в службата. Безпринципен, приспособленец, съгласен на всякакви компромиси със себе си, героят твърдо се бори за пост и власт.
Първият фейлетон е единственият от четирите, който има разказвач, въвеждащ в основното съдържание:"Нашият помощник-регистратор" е страшен комик!Изпокапваме от смях, когато почен да бомбардира несправедливата съдба".Въвеждащото слово на разказвача изразява авторовото отношение към изповедта на помощник-регистратора, която вместо съчувствие буди смях и ирония.Алеко използва монолога, чрез който героят се легитимира, той звучи като оплакване. Това е монолог на неуспял в живота човек, който не умее да реализира стремленията си. Героят говори патетично за дребното и несъщественото, фейлетонистът пародира ораторската проза и патетизма, който има само външен характер.
Монологът се отличава с многословието си, помощник-регистраторът е противопоставен на останалите персонажи - кокона Поликсени, нейните синове, д-р Сперандо, регистратора. В словото звучат протестът и възмущението-това е изповед на кариериста, чието поведение се движи от завистта.Протестът на фейлетонния герой е само на думи, осъществява се само когато е пиян и в кръчмата.Уточняването на обстановката - кръчвата обезсмисля протеста и препраща за асоциаци с Ботевия фейлетон "Политическа зима".
Дребно-жинейското в началото на фейлетона е представено с успехите и благополучието на кокона Поликсени.Героят противопоставя своите "заслеги"-според него все в полза на народа, но без отплата.Авторът редува примери за успехите на другите персонажи с примери от "подвизите" на помощник-регистратора. По този начин чрез антитезни редувания се задълбочава представата за неговото нищожество и духовна пустота; оръжията му са доносите , подмазвачеството, подлостта.Полтичиески хамелеон без политически интереси, дистанциран от онези, "които бълнуват за някаква си правда".Всичко е както трябва, само дето не може да успее.
В тази грозота, изповядвана от самия герой-помощник-регистратора, Алеко Константинов вижда жалкото издребняване дори и в идеала за "щастие" на самия Бай Ганьо. Тъжен е житейският жребий на неговите последователи. Изповедта им е искрена. Недоволството-оправдано, но горчив присмех остава след изповяданото от помощник-регистратора:"-Е, дявол да го вземе-вика той, в позата на гамбета,-каква е тази управия, не можах да я разбера-моля ви се, вземете например кокона Поликсени:преди трийсет години с фаетон се разхождаше и днес, моля ви се, пак с фаетон се разхожда; а пък аз трийсет години се трепя и не фаетон-кой ти търси фаетон!-ами една лира, разбиращ ли, една турска лира петимен съм да се намира за всеки случай в среднята преградка на кесията ми...".
Помощник-регистраторът искрено се бунтува, че е отделен, незаслужено дистанциран от грозното и пошлото, което властва в обществото. Неслучайно си пожелава съдбата на кокона Поликсени. Тя е неговият идеал за щастие:"Е, туй справедливо ли е сега, кажете?И с какво, моля ви се, е заслужила кокона Поликсени, а?Да си пълниш и празниш стомаха-туй заслуга ли е, кажете ми ? Аз поне, кое чиноввник, кое агитацийки, кое туй-онуй, все знайш, горе-долу ползица за народа. ами тя? - И на, вземи, че бръкни когато щеш в кесията и - злато с шепи, моля ти се.4
Помощник-регистраторът не отрича грозната бездуховност в живота на кокона Поликсени:"Да си пълниш и празниш стомаха...", той се стреми към нея. Несправедливото е, че право на охолно безделие има само кокона Поликсени. И помощник-регистраторът протестира. Той се бори за постигане на същия грозен и пошъл идеал. Подлага на преоценка личностните си качества. Не открива вина в себе си.Потенциалните му възможности не са използвани. Той е недооценен, това го обижда:"Па да речеш, че аз съм от ония ветрогони, които бълнуват за някаква си правда и разни там, разбиращ ли , дивотии-хайде де, а пък аз не съм от тнях. Да речеш, че се стеснявам, че се гуша из кьошетата, не, не ми са догам меки очите, и при всичко това, моля ви се, виж ме на кой хал съм!"
Иронията на Алеко се задълбочава. Дистанцията междзу автори герой става непреодолима. Не смях, а тъжен размисъл предизвикват жалките изповядани "терзания" на помощник-регистратора от непочтеността на обществото. Героят на алеко се ужасява от мисълта, че може да остане почти бедняк до края на живота си. Готов е да плати висока цена, но да сподели съдбата на непочтените, но щастливи от своята непочтеност. И помощник-регистраторът търси изход. Анализира тайните, задкулисни действия на байганьовския морал. Търси средства да се адаптира към нравствения облик на новото общество:"-Като вляза при господин министъра, и аз уж се старая да се докарам:"Вий имахте честта, господин министре, да ме назначите за помощник-регистратор,..., а той ме гледа през мустак и се усмихва, като че ли дете със сурвакница стои отпреде му...Вярвай бога, никога не съм бил опозиция. На питай, когото щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото и сега пак го подавам на нашия министър. Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив".
Основен критерий за различие между достойния и недостойния член на обществото е духовната сила да опонираш, да бъдеш в опозиция по отношение на грозния обществен морал. Щастливеца е винаги в опозиция с байганьовския идеал за щастие. Но помощник-регистраторът не страда. Неговата лична трагедия е неизмерима - никога в опозиция, но винаги сред несретниците. Грозно издребнялата същност на байганьовския нрав ражда войнстващата агресия на страхливеца и подлеца. Недостойният отмъщава на недостойнооблагодетелстваните от байганьовското общество.
Кулминацията в саморазголването на помощник-регистратора се постига в признанието:"Па да не мислиш, че аз кой знай какви чудеса гоня...Зорът ми е да изтикам регистратора. Бре анонимни записки ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш-нищо не помогна...Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва, да бъдеш, кай, подлец.Бошлаф!Подлец ли ! Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет!".Примерите и сравненията, разговорната лексика и обръщенията, градацията в оплакванията разкриват без задръжки психологията на определен социален тип откъм най.интимната му страна. И като не намира обяснение на собствените си неуспехи, открива причините за тях в носа си, а за успехите на регистратора-в брадата му.Използвайки гротеската, Алеко довежда разсъжденията за неуспухите до абсурдност. Бъбрив и словоохотлив, героят обвинява всичко и всички, но не и себе си. Характеристиката-изповед завършва с неговото признание, че принадлеги към интелигенцията. авторът привидно се съгласява с него, изслушва, без да се намесва. Чрез антитезата между същността на помощник-регистратора и това, за което се мисли, и комическата ситуация той го представя в истинския му вид.
Да бъдеш подлец е твърде недостатъчно за постигане "идеала" за "щастие" в байганьовска България. Срещу тази "несправедливост" спрямо "почтените" хора протестира помощник-регистраторът от Алеко Константинов от първия фейлетон на цикъла "Разни хора-разни идеали".Незавидна е съдбата на Алековия герой, трагичен е смехът на писателя. Човек и общество не намират общ критерий за смешното в живота. авторът наблюдава жалките страсти за обществен просперитет на своите герои и смехът преминава в горчива тъга. Идеалът за щастие остава непостигната цел за българското следосвобожденско общество.