ЕЛИН ПЕЛИН - " ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА "
РАЗКАЗ ЗА ВЪЗСТАНОВЕНАТА ХАРМОНИЯ

Духовната сила е най-вече в отношението към живота - любов и вяра, надежда и сегурност. Така българинът прекрачва от 19-ти век в 20-ти, като личност със здрав селски манталитет, реален, земн, уповавщ се на материалното и произлизащото от него духовно виждане на света и човека. Този българин се сблъсква на границата на двата века, на двете епохи, с нов морал, с нов светоглед, с нови обществени отношения. И продължава да живее и да се бори, както векове наред, уповавайки се на себе си, вярвайки в бъдещето, и най-вече - на своето жизнелюбие, което го кара да бъде оптимист, борец и съзидател на хармония.Такъв е той-българският селянин , в разказите на Елин Пелин.Писателят изобразява не само промените в света на човека от нивите, а и с тъга възпява загубените добродетели на старото време, на патриархалния бит, на родовия морал.
Душевността на селския човек е особен художествен филтър за нерадостното им човешко битие.Героите носят в душата си елин-пелиновска жизненост. Философията им за живота е витална, по езически пълнокръвна и земна. Те надскачат тъжния си делник и мечтаят за нова радост в живота си. Трима са Елин-Пелиновите персонажи в приказката за възстановената хармония, за любовното щастие във "Ветрената мелница" - Лазар Дъбака, Христина и дядо Корчан.Мечтата ще се превърне в реалност. Душите на тримата герои ще се понесат на крилете на радостта и странният Елин-Пелинов символ на човешка жизненост и духовна щедрост - "ветрената мелница" - ще завърти всички в страстния, огнен ритъм на ръченицата като във вечния кръг на живота, събрал мъката и радостта на човека между раждането и смъртта.
Според философията на разказа установяването на хармонията в света е резултат от свободния труд, чистото изкуство и искрената любов. Трудът е свободен, когато не е обвързан с практически цели. Изкуството е свободно, когато е чиста наслада, както в надиграването между Лазар и Христина. Любовта, освободена от условностите на ритуалното сватосване, е представена чрез приставането на Христина, което е висш израз на свободен избор по зова на сърцето.
Встъпителната част на разказа е картина на смърт и запустение, усещане за безнадеждност. В този момент се намесва и фолклорният мотив за ламята / халата /, която заключва животворните извори и властва над хорската съдба. Традицията повелява, че срещу халата трябва да се появи юнакът - победител и спасител на красивата девойка, дадена за откуп срещу водата. Сватбата е неизбежна като едно ново начало, съграждане на нов свят, за да продължи жизнения кръговрат, за да се възстанови хармонията,т.е. космическия ред.В името на това е необходим труд - разумен и съзидателен.
На "дивотата и мълчанието" са противопоставени Лазар Дъбака и дядо Корчан със своя творчески труд.Странна е тяхната мечта - да надмогнат селяшката мъка, да се преборят със страшната хала - сушата, и радостта отново да споходи "угриженото селяшко сърце".Приказна е мечтата им. Неслучайно ветрената мелница, която ентусиазирано започват да строят, е трети акт на творческата им изява, трето поредно тяхно желание за материализиране на странните им идеи за по-добър живот.Както в приказките, особено значение има числото три. Ветрената мелница е предшествана от две други начинания - строежа на тепавица и дарк. Пътят към човешкото щастие за Елин Пелин е приказно приключение. И затова едва на третия път Дъбака ще открие своето щастие в любовта на Христина - дяволитата, игрива внучка на дядо Корчан.
За възстановяване на хармонията е необходимо умение да се преодоляват трудностите, да се живее и създава, въпреки всичко - природа, бог, власт.Героите от разказа "Ветрената мелница" като че не са типични селяни - в тях преобладава мечтателността, отдалечеността от реалния свят. Ето го Лазар Дъбака :"Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове...Почваше се усилна работа...Но когато работата свършваше до половина - те я зарязваха." Така става с тепавицата, с плана да я преправят на дарк. Такава като че се очертава и съдбата на ветрената мелница. Но това впечатление е външно, заблуда, скрита зад нехайния образ на веселяка Лазар, скитал десет години по Влашко, отседнал най-после в родното гнездо, но пренебрегващ изискванията на бита - не мисли да се жени, да продължи рода си.
Всъщност тези планове на Дъбака са изградени от острия му ум на една здрава основа - нуждата от планираното. И от тепавица има нужда, и от дарак, но ветрената мелница е най-земният, реалистичен план. Той е преценил нуждата от нея, възможността да печели, мястото, което е най-удобно. И в това усилно и страшно време, когато всички със свити сърца гледат пораженията, нанасяни от сушата, двамата - старият и младият - не стоят със скръстени ръце и свити сърца, а работят, вършат нещо, с което подклаждат оптимизма си.Ненапразно народът е казал :"Залудо работи, залудо не стой!".Такъв е и ъбака - работи, не скръства ръце, не се оставя песимизмът на бедствието да надделее над жизнелюбието му. Такава е и Христина.
Два пъти разказът намеква за сътворението - мелницата е наречена "славно здание" и "велико творение".Усилията на двамата майстори не са обременени съссметки за материална изгода; тяхната стихия е процесът на съзидание, който пропъжда злите сили, за да се възстанови хармонията в света. Въпреки разликата във възрастта строителите на ветрената мелница си приличат :"С Дъбака, който се отличаваше от него по това, че бе млад, и по това, че бе ерген, дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство, спокойно, неразделно и безкрайно весело."
Настъпва моментът на просветлението. Наближава краят на ергенския живот на Лазар, но това е свързано със строежа на ветрената мелница, която "от ден на ден се по-лично оформяше тънката си висока снага".Дъбака най-после забелязва катерещата се по гредите на строежа Христина и "очите му с друг вид любопитство забягаха по високата и стройна фигура на момичето".Все по-открито става внушението за формалната страна на облога - ясно е, че Лазар ще заведе Христина в дома си, а жълтиците ще кичат нейните гърди.
Надиграването всъщност не е между Христина и Дъбака; това е надиграване с неверието, с черните облаци в селската душа, с мрачния свят на полския труженик, който винаги очаква лошото, защото трудът му, бъдещето му, целият му живот зависят от природата. Нищо не може да помогне срещу безмилостната суша, затова са и такива селяните - мрачни, угрижени. Вестта, че е зърнато облаче, ги обнадеждава. След напетите девойки, изпълняващи обичая "пеперуда", и стари, и млади започват празник. Тъпани и гайди засвирват, "чуваха се радостни възклицания и лицата на селяните светеха от радост, загрижените им лица се отпуснаха".Връх на този празник става надиграването.
Колкото по-смели стават задявките, колкото по-игрива е девойката, толкова повече се отпускат хората.Събира си цялото село край ветрената мелница, извива се хоро, а над тях нарастват облаците, нараства и надеждата в утрешния ден. Битовата страна на случката е ясна и тривиална - приставане. Но това приставане се крепи на здрава основа - жизнелюбието, вярата в по-добро бъдеще за ред и хармония. Защото иначе не би имало смисъл да се създава ново семейство. И до това семейство не се стига лесно и леко. За своето мъничко женско щастие се бори Христина. Тя би могла и още да играе, може би и да победи.Но победата и е вече факт - победа над остарелите канони и най-вече над себе си, над желанието да не се предава. Дъбака също побеждава - и в играта, и във вярата си, че може по някакъв начин да се победи сушата. Наистина, ветрената мелница не е завършена, но от нея вече няма нужда - тя е изиграла ролята на пътепоказател към надеждата, като знак, че не бива да се живее със скръстени ръце. Труд, творчество, желание за живот.
Иглрата се превръща в жертвен ритуал, чрез който човекът надмогва тъжното битие на нерадостния си делник. Такова символно значение носи облогът за надиграване. Лазар и Христина залагат на най-скъпото - нравственото си достойнство. Постигнатото общо щастие ги изравнява. Човешкото им достойнство е опазено. То е залог за вечните стойности на виталната сила и желание за живот, с които Елин-Пелиновите герои надмогват злото в житейското си битие.
Странната приказка за любовното щастие носи и библейски внушения. За това говорят имената на двамата герои. Библейската идея за спасението на човешката душа от злото е въплътена в името на Христина, а вечното възкресение на човешката жизненост и витална сила за живот носи името Лазар.
Душевността на Елин-Пелиновия човек, потопена в тъжната болка на трудовия делник, намира своето "спасение" в пречиствмащата сила на любовта, в която са вечните корени на живота."Ветрената мелница" е ярък израз на желанието на героите да превърнат живота, света около себе си в красота, в доброта, в най-близко до представите им съществуване.А това е своеобразно спасение за българската национална душевност, за реда, хармонията и жизнелюбието в света.