Литература

ИВАН ВАЗОВ - " ЕДНА БЪЛГАРКА " - V ЕПИЗОД
" БАБО, БЛАГОДАРЯ ТИ, ТИ СИ ДОБРА ЖЕНА ! "


В прозведението е обощен образът на българката като духовна опора на най-смелите, най-дръзките бунтари срещу робството. Заедно с майчиното си мляко, тя е закърмила синовете си с непокорство, но умее да цени и защитава живота им всеотдайно, до пълно себеотрицание. Да се съхрани българското и вярата в доброто - това са основните подбуди, които карат баба Илийца да преодолява трудностите, поела отговорността за спасението на два човешки живота. В отношението и към съдбата на Ботевия четник се разкрива нравствената красота на този обикновена и в същото време изключителна българка. Затрогващото милосърдие, чувството за майчин дълг и съзнанието за родова и религиозна принадлежност придават не само национална, но и общочовешки значима стойност на нейния образ.
Баба Илийца преминава през много изпитания по пътя към доброто. Всеки неин жест убеждава в нейната нравствена красота, която най-пълно се разкрива при втората и среща с бунтовника
/ Vеп./.Бариерите, които преодолява, са косвено свързани с разгрома на Ботевата чета.Очертава се скритият смисъл на основния конфликт - борбата на старицата срещу смъртта.А това е още едно силно доказателство за осъзнатата и затрогваща благодарност:"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!".В думите "добра жена" се крие толкова много от българската душевност - от индивидуално-психологическата характеристика на образа до измеренията на общочовешкото.
При втората си среща с бунтовника всеотдайната и упорита челопенка не споменава за срещнатите непредвидени препятствия, нито за неимоверните усилия за преодоляването им, за изживените тревоги и опасности. Тя не се самоизтъква, прояевата скромност красиво обагря подвига и.Немигнала цяла нощ, сама уморена и физически, и психически, баба Илийца не само че не се оплаква, но проявява майчинска загриженост да го нахрани и облече:"Добър ти вечер, момче.На." "И тя извади хляба и му го подаде, знаейки, че преди всичко хляб беше потребен за бунтовника." "Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих..." "Но когато момъкът я облече, тя учудена видя, че е калугерско расо!".
В основата на християнския морал са любовта, милосърдието и състраданието към ближния. Точно това са ценностите, които мотивират баба Илийца както в конкретния случай на кражбата на расото, така и в цялостното и присъствие и изграждане на събирателен образ на българската жена.Обличайки българския бунтовник в дрехите на калугера, баба Илийца не просто проявява християнско милосърдие, но облича в християнски морал момчето бунтовник и заедно с него цялата борба на българите за независимост.
Затрогващи са грижите на старицата за бунтовника, който вижда в тая непозната жена "своя майка, свой спасител, свое провидение".Надпреварвайки се с времето, тя се стреми, колкото може , да облекчи страданията му, причинени от глада, от студа, от раната му. Но истинската благодат на нейното присъствие момъкът чувства в безкрайната и доброта, в готовността и за саможертва, на която е способна само родната майка. На въпроса му къде ще се скрие сега, жената отговаря спонтанно и естествено:"Как къде?Ами у дома!". И думите, и постъпките на баба Илийца доказват тезата на писателя, че няма бариери пред порива на българката към доброто, пред чувството и за майчин дълг. Този отговор се е родил и е съзрял в тази напрегната и тревожна нощ като противодействие на поробителя, който смята, че със силата на оръжието може да убие родолюбивата жажда на българина.С този отговор българката се противопоставя на всички, сковани от страха на робството, готови сами да унищожат дръзналите да им помагат.
Бунтовникът е изненадан от отговора на баба Илийца, защото не е очквал такава щедра отзивчивост, равна на самопожертвование. Той разбира, че добрата жена рискува заради него себе си, къщата си, семейството си. Своята благодарност и признателност пред тая истинска българка изразява с прости думи:"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена" и с жеста на целувката:"...умиленият до сълзи момък...се наклони, па и целуна напуканата ръка." Разкрива се преклонението му пред великата майчина, патриотична и хуманна всеотдайност на баба Илийца. Един родолюбив и свободолюбив момък, тръгнал "за християнска вяра курбан да става", отдава своята почит на една обикновена по прозход и социално положение, но необикновена по величието на своя дух жена.
В душата на старата жена отеква страданието на всички майки, създали живот, за да го хвърлят в огъня на борбата - пак в името на живота. Баба Илийца дори е в състояние да забрави временно дълга си към детето пред дълга към непознатия. Готова е да влезе в огъня, но да съживи и подслони бунтовника/"Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят, но как да те оставя тука..."/.Отново се противопоставят страхът на другите - белег на "робския ден", и Илийчината смелост, проявена в "българската нощ".
За бунтовника, а и за читателя баба Илийца се преобразява в светица. Майчината милост, християнското милосърдие и родолюбивото чувство очертават ореола на светостта около лика на една българка."Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли лесно се разсипва!...Изтрепаха ви като пилци" - казва с болка и укор, но и с разбиране за този кървав "курбан" за българското Вазовата героиня.
Старата жена знае какво я очаква за това, което върши: жива ще я изгорят. Тя съзнава опасността, която я грози с настъпващото утро, но желонието да спаси Ботевия четник е по-силно:"...да имаше крила, щеше да го вземе и да хвръкне заедно с него". Отново, свръхсили, Илийца се опитва да превъзмогне обстоятелствата: с дясната ръка, с която държи детето, поема и пешката, а с лявата подкрепя ранения бунтовник. Но времето напредва, разсъмва се. Когато става очевидно, че няма да успее, тя взема разумното решение: момъкът да се скрие в гората, а "по мръкнало" ще го намери на същото място. И в същия миг, като изпитание за издръжливостта на майчиното сърце, страшно и безмерно дстрадание връхлита старата жена при вида на безжизненото дете. За миг реално изживява смъртта му . Покрусата разтърсва душата и. Не е по силите на майчиното сърце да се примири със смъртта, когато съхранението на живота се е превърнало в свята цел. Но страшната болка отстъпва пред вярата в доброто. Превъзмогвайки "едно голямо лично нещастие", от което е потресен и самият бунтовник, баба Илийца не забравя да му напомни заръката си. Тази върховна изява на нравствената воля на Вазовата героиня и придава неизразима духовна красота.
Духовната сила на героинята достига до своето върховно трагично извисяване, когато преодолява безмерното лично нещастие. Привижда и се , че детето е умряло, но надмогва страшната болка в поредното усилие да помогне на бунтовника:"Момче, крий се хубаво днес. Довечера - пак тука, та да те намеря."Страшната болка отстъпва пред вярата в доброто.Иван Вазов разкрива ярко и убедително вечни човешки добродетели. Той представя ярък пример за силата и красотата на човешкия дух, за милостта и добротата в човешките взаимоотношения.