Литература

Българският форум за литература
Дата и час: Чет Юли 31, 2014 6:30 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Без регистрация! Може да пишете във форума за литература без да се регистрирате.



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Юни 10, 2008 1:27 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 22, 2008 6:24 pm
Мнения: 707
“Хайдути”


Поемата “Хайдути” е един романтичен опит за интерпретация на традиционната за фолклора хайдушка тема от съвременни за поета революционер позиции.Сигурно няма да сбъркаме,ако я наречем и благородна дан за всичко онова,героично и възвишено,с което хайдушките народни песни са обогатили Ботевата поетическа фантазия,с което са направили от Ботьо-Петковия син и одески ученик дръзновен хъш,професионален революционер и в края на краищата истински хайдутин и войвода.Поемата започва в антично-омировски стил-с патетично обръщение към действителен или въображаем събеседник:”Я надуй,дядо,кавала,/след теб да викна,запея...”(Да си спомним как започваше “Илиада”:”Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила...”).Нещо могъщо-антично има в цялата поема-още отначало,с размаха на творческото въображение и необозримият полет на фантазията,благодарение на които няколко пъти се внушава чувството за пространствена необятност.Първия път картината има в по-голяма степен битов характер:
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините
и мъже в хладни механи...
Втория път носи предимно пантеистични внушения:
Песента ще се пронесе
по гори и по долища-
горите ще я поемат,
долища ще я повторят...
Третия път зазвучава като могъща,ликуваща симфония.Сигурно подобен полет на духа е родил величествените звуци на безсмъртната музика на Сметана”Моето отечество” или люшналите се като безкрайно румелийско житно море “Тракийски танци” от Петко Стайнов.

Затуй му пее песента
на Станджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда доСръбско
и с ясен ми глас жъртварка
от Бяло море до Дунав-
по румелийски полета...
Много теми звучат в полифонията на тази поема,някои са вече засягани,други тепърва ще се появяват в Ботевата поезия.”Ах,че мен,дядо,додея/любовни песни да слушам”,казва поетът,а ние си мислим за “До моето първо либе”;”добромъ добро да прави,/лошия с ножа по глава”,припомня той съпричастността си към библейския възглед за отмъщението,а в съзнанието думите му се асожиират сус завета към братята му от “На прощаване”:”и дето срещнат душманин,/със куршум да го поздравят,/а пък със сабя помилват...”;за за хайдути и войводи говори той,а мисълта ни се носи високо,”там,на Балкана”или душата ни ликува с харамийската благословия на Стояниния баща”Храни,горо,таквиз чеда...”;за теглата на :клети сюрмаси” и за “изседници” говори поетът,а ние си припомняме цялата му поезия...
Но с най-голяма сила и с най-дълбока човешка проникновеност звучи в поемата една от най-съкровените и най-обикновени теми на Ботевата поезия-темата,която може да бъде назована най-точно с неговото великоепно заглавие-“На прощаване”.Очевидно това е тема,която непрекъснато е занимавала поета;вероятно той е преживял твърде драматично и дълбоко раздялата с майка си и с родния край(да си припомним колко пъти в поезията му се явява по разлияен начин както тази тема,така и образът на “бащина...мила стряха...”,”бащино ми огнище”и т.н.).Както вече бе отбелязано,лирическият герой на поета се “прощава”с майка си и в “Майце си”,и в “На прощаване”,но там,макар и все още съвсем млад,той е в ролята на човек,който вече зряло и съзнателно е поел по определен път-пътя на революционера.Интерпретацията на тази тема,така като се среща в “Хайдути”,носи несъмнено полудетсия спомен на поета от неговата раздяла с майката,когато за първи път напуска родния дом.Освен емоционалното внушение тя носи и нещо много по-важно:тежка присъда над една действителност,в която човекът няма право на свобода и радост дори и в детството си.Сигурно за това така силно е и внушението за робската неволя на народа,защото е пречупено през детска съдба,през емоционалните реакции на:хлапак дванайсетгодишен”.Как страшно,подбрали вековната безнадеждна мъка на един народ,звучат двата стиха:”по чужди врата да ходи,/на чужд хляб да се научи...”
Почти белетристична е пластиката,с която поетът изследва и най-тънките психологически нюанси в поведението и на сина,и на майката.Това не е странно за Ботевия поетически натюрел,защото неговата поезия често е далеч от патетиката,в нея и най-силните идеи могат да се внушат в интимно-психологически план.Обикновену тук остава незабелязано от Ботевите тълкуватели още едно присъствие,което е задочно,но е изхградено с не по-малка психологическа и художествена вещина-присъствието на бащата.Типично народните(присъщи и на народните песни)разговорни конструкции(“Татко ти е снощи доходял”,”много ме й съдил и хокал”,”Триста й заръки заръчал”)придават още по-голямаавтентичност на изображението и създават усещането за пряко,за реално присъствие на бащата в разговора м/у майката и сина.
Би могло да се каже,че поемата”Хайдути” е родена от две много лични,дълбоко съкровени Ботеви емоции-от един горестен спомен за народни теглила и за ранна,болезнена раздяла с майка и с роден дом и от една мечта,която сам поетът е въплатил в своя стих:”Юнакът тегло не търпи...”.Сред общата политическа апатия,която го е гнетяла най-силно и с/у която е воювал най-яростно и в поезията,и в публицистиката си,той е искал да внуши на другите(а защо не и на себе си),че не всичко е изгубено,че все пак има луч на надежда в робската тъма,като в края на краищата припомни с тази творба:
какви е деца раждала,
раждала,ражда и сега
българка майка юнашка...
Несъмнено същото е искал да внуши и с прелестния си шедьовър “Пристанала”,една песен,която като “Хайдути”напомня за най-хубавите хайдушки(в случая и любовни)народни песни,но която стои над всички тях.
Не е случайно,че когато говорим за тази песен,използваме превъзходната степен.Не бихме я използвали например когато разглеждаме “Зададе се облък тъмен”,друго хайдушко стихотворение,несравнимо с “Пристанала”по своя трагизъм,по величината на човешката драма,която носи.Трудно е да отговорим защо това е така,но поне бихме могли да се опитаме да си помогнем с въпроса:а дали причината не е в обстиятелството че едното носи драмата на безпросветна действителност,а другото-една светла,възторжена мечта,донякъде загатната в “До моето първо либе” и намерила великолепно художествено въплъщение както в “Пристанала”,”Хайдути”,така и в “На прощаване”???




Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron