Meтафорите на „пиянството” и на „пробуждането” в романа „Под игото”


Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".
На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство. Една от характерните черти на творбата е богатата галерия от образи, представители на всички слоеве и класи на населението.
"Пробуждането" на народа се осъществява най-вече като събуждане на езика. Речта преживява някакъв краткотраен, но пищен цъфтеж между две състояния на силна нормираност.
Критиката е установила възловото място на опозициите "разум - безумие", "трезвост - пиянство", "гордост - срам" в смислопораждащия механизъм на "Епопея на забравените". Не само поезията, но и романът на Вазов продуцира своите смисли чрез парадоксалното преобръщане на посочените опозиционни двойки. Дискурсивната стратегия на Вазов е насочена към вкарването на "пиянството" в подредения, разумен ред на очевидните национално-патриотични ценностни парадигми. С други думи, "разумът" включва в себе си "безумието", за да конструира своята смислова цялост. Но възможно ли е "безумието" да бъде рационализирано без остатък?
Като истински "народен поет", Вазов се грижи да положи в културното пространство онзи трансцендентен "втори план", който ще санкционира и осмисли "врявата и безумството" на текущото време. Събитията биват подвеждани към устойчиви смислови редове, които трябва да ги опитомят и остойностят като знаци, препращащи към "нещо друго". При Вазов има богата вариативност на стабилизиращите системи, основани на повтарящото се, необходимото и общоприетото. Един такъв ред се представя от паремиите, пръснати изобилно из текста. Друг механизъм за "подвеждане към инварианта" е отнасянето на героите към редовете на класическата митология и литература...
Възвишеното, както ни го представя Вазов, е метафизично явление и стои извън секуларизираната история, извън времето като рационализирана, промислена подреденост. "Лудостта", "Пиянството на един народ" са процепът, през който сякаш просветва "поетическото", трансцендентното, Божественото.
Но излизането от екстатичното, сюблимно състояние и "наместването" на профанното ежедневие, контактът между сакралното и рутинното се оказва територия на разгрома, предателството, отчаянието и подлостта. "Пиянството" имплицитно съдържа и горчивото "изтрезняване". Героичното не може да бъде "одомашнено", то не се поддава на рационализация. Оттук и метаезиковите колебания на "Под игото", напрежението между външните, разумни, "общочовешки" измерения на въстанието и вътрешната му скритост, непроницаемост и немота. Със своя амбивалентен, прояден от срама и малодушието свършек, Априлското въстание не може безпроблемно да бъде подведено към класическите исторически образци. (Това в още по-голяма степен важи за невъстаналата Бяла Черква.) Метаезикът на "Под игото" се оказва безсилен да прикрие дисконтинуитета между "геройството" и "живота", между просветлението и "трезвостта". Цялото здание на романа е надстроено върху пукнатина, върху разрив, който не може да бъде заличен. Подмяната на верската идентичност с национална и на религиозния морален императив с просвещенски не води до генерално проясняване и изчистване на смисловия хоризонт - "пиянството" и "поезията" остават вградени в темелите на модерната българска рационалност.

"Полудяването" се състои в освобождаване от страха и механизмите, позволили на народа да оцелее - подчинение, търпение и примирение. Това "полудяване" авторът проследява и описва подробно за всяка класа, за всяка прослойка на българското общество. Този умел познавач на човешката душа прониква във всяка личност, проверява всяко едно съзнание, за да постави крайната диагноза - "лудост". Постепенно това опиянение обхваща целия български народ. Чрез образа на чорбаджи Марко е представена най-важната идея в романа, а именно финална фаза в "залитането" на народа. Този търговец символизира типичния, трезвомислещ българин (не "лудите глави" като Огнянов, Соколов и т. н, не и предателите като Стефчов и Пиронков). Този българин е умен, трезвомислещ човек - той не вярва, че група младежи могат да разрушат устоите на такава вековна империя. Но редица обстоятелства повлияват на неговото мнение - пророчеството на Бейзадето, "полудяването" "от старци до бозайници" и като връх на всичко това Безпортев яхнал турчин. Всеки един от тези фактори е несериозен, недостатъчен, но заедно те се оказват достатъчни, за да привлекат чорбаджи Марко към народното дело. Тук се появява контрастът "лудост" и "трезвомислие". Обикновените, нормалните хора не възприемат въстанието. Тези хора имат какво да губят - имот, състояние, челяд, те са практични и разумни. Но през особената пролет на 1876г.трезвомислието е заменено от лудост, разумът от опиянение. Но защо "залитат" и трезвомислещите българи? Именно защото са българи, а това понятие в контекста на Възрожденските идеи е синоним на "родолюбец" и "патриот".
За сюжета на романа са характерни две линии - светлата и тъмната. Светлата се състои в подредения, мирен, уютен живот на добрите българи. Тази сюжетна линия включва спокойния живот на българите, подчинен на максимата "Преклонена глава, сабя я не сече". Този начин на живот отговаря напълно на името на градеца - Бяла черква. Бялото е цветът на смирението, на нежността, на добротата, а черквата символизира мястото, където хората се учат на доброта, на любов към ближния, смирение и търпение. Светлата линия представлява една идилия за тих, мирен и спокоен живот. Но тази идилия е прекъсната с появяването на Бойчо Огнянов. Името на този герой издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. С него се появява и тъмното начало. Огнянов се заема с опасна, рискована, смъртоносна дейност. За по-голямата част от населението неговите дела са мрачни, разбойнически и неясни, но героят се заема да отвори очите на народа. Скоро Бойчо намира поддръжници на своята идея. Макар че тази идея е тъмна и рискована, тя привлича все повече привърженици, защото отговаря на тайните надежди на всеки истински българин и се базира на чисти, светли, патриотични идеи.
Постепенно тъмните идеи нахлуват в живота, като от тъмни, неясни, рисковани и смъртоносни, те се превръщат в желани от всички. Нравствените представи на българина за добро и зло се променят. Старите ценности като търпение, примирение и подчинение са изтласкани от нови нравствени категории като борба, саможертва, свобода. В този нов свят убийството става геройство ("Бурята"), а кражбата е свещена ("Зелената кесия"). В опора, в свещен принцип на този нов свят се превръща Мойсеевият закон "Зъб за зъб, око за око". "Ако има кражба свещена, има и грях праведен" ("Зелената кесия") , това е "катехизисът на новото християнско учение" ("Зелената кесия").
"Полудяването" на народа всъщност е възприемането на тъмните идеи, които са вече символ-верую на новия свят. Те (идеите) се радват на подкрепата на целия български народ - от малките деца до старците, дори трезвомислещите, разумни българи (като чорбаджи Марко) са опиянени от тях - "Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко - и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и колибата на монаха. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им." ("Пиянството на един народ").
В изключителния, върховия исторически момент, когато двете линии в романа се преплитат, наяве излиза скритото, опасното затова маргиналните герои ставата централни. Промяната на нравствените категории изисква това. Едва в този момент се обръща по-голямо внимание на герои като Милка и Колчо. Техните дела, до този момент неразбрани и неоценени, изпъкват на фона на новите ценностите. Колчо е слепец, той живее в тъмнина, но по-важна се оказва светлината, която носи в сърцето си. Именно благодарение на нея, той извършва редица подвизи - предупреждава Огнянов в църквата ("Мисията става мъчна"), съобщава на комитета за завръщането на Бойчо ("Колчови вълнения"), намира дрехи, храна и пари за Огнянов ("Любов-героизъм"). Милка "блудницата" на града също е от тъмните герои, защото грехът, блудството символизират нощта, тъмата. Но единствена тя се осмелява да скрие Соколов, когато заптиетата са по петите му, а доскорошните му другари отказват да му помогнат. Тези личности са типични герои на тъмнината, които стават централни благодарение на промяната на старите нравствени категории.
Романа "Под игото" е едно вдъхновено свидетелство за нравствената самоличност на един нов народ, издигнал се от пепелта на миналото и устремил поглед в бъдещето, готов на саможертва в името свободата и равноправието. Така с влизането си в Пантеона на безсмъртието, този документ е запазил за бъдещите поколения една енциклопедия на българския живот през Възраждането, енциклопедия пропита с патриотизъм, кръв, геройства и подвизи.