Героят на новия живот в поезията на Смирненски

В естетическата система на Смирненски се съчетават и допълват две основни начала-противоположни и взаимно отричащи се:сложно се преплитат трагичното и оптимистичното,реалистичното и романтичното,обикновеното и възвишеното,митичните образи са противопоставени на земните,изпълнени с трептяща реалност о динамика.Смирненски си служи с богата образност,типична за символизма.Постига алегорична релефност в пространствените решения,изобразяваща революцията като величествен двубой със старото.
В творчеството на Христо Смирненски възмъжава нов литературен герой.Раждат се нови естетически ценности,които заменят старите.Борецът за национална правда е осъзнал своите сили.Подготвяла се дълго за тържеството на правдата,идеята за борба достига истинския си естетически връх в поезията на „слънчевото дете”. Революционният патос достига романтичната си кулминация.
Горчивото прозрение на автора,че ако осмислиш смъртта си,своеобразно осмисляш и живота си,се превръща в основна идея на стихотворението „Юноша”.”Аз не зная защо съм на тоз свят роден”-така започва своеобразната си изповед юношата,но завършва с коренно противоположното:”...аз ще знам за какво да умра”.В тази рамкова композиция поетът откроява сложните процеси на самоосъзнаването,нравственото и идейно израстване на личността.Борбата на тази личност срещу репресията на безценностния свят,размерите и,взимат стойността и колосалността на апокалипсис:
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да руши,да трещи!
Страданието,състраданието,съчувствието към „свойте братя във робски керван/угнетени от Златний телец” закономерно пораждат оправдан революционен гняв и всепоглъщаща мечта по революция,която прониква и в интимния свят на лирическия говорител:
И настръхнал от мрака на тая земя,
закопнях,запламтях и зова:
Ах,блеснете,пожари,сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Може би най-грандиозната и внушителна картина на социалната революция,към която се стреми героят на новия живот в поезията на Смирненски,обхванала в своите пламъци цялата земя,поетът е нарисувал тук.
Посветителният модел изисква от лирическия Аз последно усилие. След физическото страдание той трябва да се себенадмогне чрез полученото в изпитанието познание, да се отдели от робския керван, да заяви гордо своето „Аз" пред света - не като лирически герой, който страда окован, а като лирически герой, който знае първопричината и може да въстане срещу нея като свободен и зрял индивид. Не да съчувства на угнетените и обруганите, а да познае, да прозре човешкото единство и човешката разделеност - низвергнатия човешки Дух и прегърнатата телесност. Ето какво е познал Юношата - не Голготата човешка, както е в библейския мит, а целостта човешка.
В стихотворението „Ний” Смирненски вижда и показва събуждането на роба,превръщането му в титан:
...и неговият вик стозвучно загърмя:
„И ние сме деца на майката-земя!”
Писателят включва и себе си в числото на пробудилите се за нов живот хора.Той оповестява,че е дошъл онзи „ден първи”,денят на революцията,за който мечтаят всички потиснати и угнетени:”Но иде ден на съд!” Тази масовост, вложена като представа на мястото, на което сме свикнали да търсим Аз-а на символизма, тук е изразена чрез типичния за Смирненски герой, който говори в ние-форма. Като цяло символистичната поетика е изключително функционална в тази поезия със своята способност да обобщава, да превръща образите в универсални символи с митично излъчване. Така новата проблематика добива обобщеност, обхватност - тя зазвучава именно в универсалността на митологичен "разказ", а не в частността на случващото се тук и сега. Така Смирненски "канонизира" новите персонажи в българската литература и техните съдби.
Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд
И наистина, космичното обобщение за земната гръд и земните деца извиква по-скоро митичния образ на титаните, отколкото представата за българските пролетарии,които се борят за разрушаването на стария свят и създаването на новия.
В своята поезия Христо Смирненски утвърждава един нов образ,образът на героя на новия живот,който се бори срещу робската обреченост на стария свят.Той се пробужда от робската пасивност и преминава в тълпите,където е бунтът,където гори пламъка на революцията.Там лирическият герой изявява своят стремеж към създаване на свят на равенство и свобода и осъществяване на собствените си мечти и стремежи.