Христо Ботев-‘’Майце си’’
Лирическият ‘’Аз’’ е ситуиран на пътя:стихотворението споделя тайните и страданията на душата.Душевните страдания се сгъстяват от усещането за неизживяна младост,страданието е проникнало във вътрешния мир на човека.Лирическият Аз е трагично сам и неразбран.Доказателството за това е словосъчетанието ‘’приятел нямам’’.Изповедното послание към майката засилва болката на ‘’блудния син’’,за когото няма бъдеще.Екзистенциалните хоризонти предлагат на човека само една достойна алтернатива-свободата да избере смъртта.Страдащата душа,символизирана от сърцето,и безсмисления живот,символизиран от гроба,са изходните точки,от който тръгва героят на Ботев.Далеч от дома той се сблъсква с безприютността на един неразбиращ го свят .
...та скитник ходя злочестен ази
и срещам това,що душа мрази...
Душевните терзания се подсилват и от следните стихове
та мойта младост,мале,зелена
съхне и вехне люто язвена
Изповедното послание към майката като че ли засилва болката.В елегията звучи носталгията по дома.Драмата на индивида се интерпретира чрез синонимните глаголи ‘’съхне’’,’’вехне’’,’’тлея’’.Така се внушава усещането за агония.Долавя се отдалечаване от битовото (родното) и преминаване към общочовешките търсения и питания.
В противопоставянето другар-приятел усещаме самотата на личността.Отсъствието на желание за живот се долавя и от метафората за тлеенето.Задълбочава се опозицията между маската на веселост и вътрешната драма (‘’сърце догаря’’).
Във финала жадуваното завръщане се оказва невъзможно.Така елегията гради внушения за отчуждения и неразбирания човек,поел пътя към новото,към превръщането си във личност.


“Към брата си”

Основна фигура е пак страдащия човек,но разпъван между любовта и омразата.Лирическото пространство тук е двойнствено.То е разполовено между света вътре в човека и света,който го заобикаля.В този съкровен свят са приютени съкровени за Ботевия лирически Аз категории-любов,състрадание,благородство,искреност,свобода.Но те се превръщат в една своеобразна Голгота (спасение) за човека.’’В тоя мъртъв свят кочарен’’ може да съществува само робът.Робското пространство на ‘’глупаци неразбрани’’ задушава поривите към юначество на лирическия герой.Тук още по-категорично се откроява опозицията аз-те.Осъзнатата и избрана свобода на лирическия човек опустошава неговият вътрешен свят.
Метафората“душата ми в огън тлее/сърцето ми в люти рани”експресивно внушава терзания,а оксиморонът”мечти мрачни”се свързва с представата за разпятието.Двукратните отрицания”Никой,никой!”и”Нищо,нищо!”засилват драмата и усещането за свобода,заглушават”глас искрен,благороден”.
В творбата Ботевият лирически герой определя своята опозиция”отечество мило любя/неговият завет пазя”и със силата на патриотичното чувство предначертава бъдещото си развитие.
Тръгвайки от личното пространство,преминавайки през общественото страдание,човек достига до възмездието.
Посланието на”Към брата си”е,че човек трябва да премине през страданието,било то душевно или физическо,за да достигне до възмездието,до свободата.


Елегия

“Сочи народът и пот от чело
кярвав се лее над камък гробен,
кръстът е забит в живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукъл живот народен,
смучат го наши и чужди гости.”


Особено силно въздевйствие се постига с поетичната лексика(думи),която се сплита около значенията”разрушение”,”омъртвяванв” и “ограбване”.Словосъчетанието “ пот кървав” слива в едно двете значения.Жестокостта на унищожителното насилие е откроена чрез синонимни изрази с ярка метафоричност.”Кръстът е забит в живо тело” и “ръжда разяда глозгани кости”.Асоциацията с кръста на Христос у Ботев е намерила рядка по естетическото си въздвйствие интерпретация.Кръстът,символ на християнското милосърдие,големият атеист превръща в грозно оръжие за убиване-символичен израз за ролята на религията в народния живот.
В метафоричният израз “ръцда разяда глозгани кости”поетичният контекст превръща “ръжда”,”разяда”и “глозгани”в синоними.Трите думи имат различно лексикално значение,но обща семантика-разрушаване на нещо.Така се постига силната експресивност на идеята за разрушителната същност на робството.В този аспект се разглежда и метонимията “ръжда”с “ружда”(и тази замяна не е наложена от търсенето на разнообразие).Ботев заменя вече употребеното в текста “окови” и тази замяна не е наложена от търсенето на разнообразие.
Лексиката “ръжда” има темпорално значение(във времето)-буди представа за дълговечността на робството.
Мотивът за ограбването на народа е вложен в образ,близък на нажионалната психология:”смок е засмукъл живот народен/смучат го наши и чужди гости”.Близкозвучащите думи:”смок”,”засмукъл”,”смучат”по своята семантика се свързват с “ръжда”,”разяда” и “глозгани”.Двата израза са обединени и от алитерация(струпване на съгласни-р,ж,з,с),създаващи ярка слухова и зрителна асоциация.
“Елегия”-топлота и състрадание,изразени чрез пряко обръщение(“бедний народе”);съпричастност към съдбата на съотечествениците си(експресивната картина на народното страданиеи болезнената констатация-“а бедният роб търпи;а ние......-последният куплет)
“Елегия”-поетичното обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Смисълът на заглавието(елегия означава тъжна песен)насочва към същността на идейното и емоционално внушение в произведението.Съдържателната стойност на творбата представлява художествен израз на Ботевата представа за вековна и неотменна сила на робството-образът на “робската люлка” като знак за продължителността на процесите(мъката,страданието,теглото,насилието,произвола,беззаконието,национално,социално и духовна подтисничество,отнетото право на свобода).Кулминационен израз на представите за същността и силата на робството е в четвъртата строфа.Експресивната лексика разкрива висшите степени на народната трагедия,мъчителния и болезнения характер на робското ежедневие.Ярката метафорична образност потвърждава представата за изчерпване на жизнената енергия,за драматично изпитание на народната устойчивост и сила на духа.Чрез използване на утвърдени религиозни образи и символи,които говорят за антидемократичност,за политическа продажност,лицемерие и фалш,омраза към народните подтисници,социално робство-на изобличение се подлагат чорбаджиите,чувсво на гняв и неодухотвореност от народната пасивност и бездействие.Ботевият лирически герой е символ на патриотизъм и демократизъм.