|
Стария музикант
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи в грижи и горести вечни и пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач, ситен снежец завалява, спира цигулката горестен плач - стареца немощно става.
И прегърбен той пристъпя едва, спира се тук-там и стене, шепнат му злъчни, невнятни слова зимните вихри студени.
Там - от скованата в мраз висина - мигом през тънкия облак хвърля му поглед печална луна, фосфорно бледа и обла.
А зад гърба му пристъпя Смъртта, кървава и многоръка, и по цигулката старческа тя тегли полекичка лъка.
|