Социално изобличителната сила на
“Разни хора,разни идеали”


Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.
Активен участник в политическия живот,той отблизо наблюдава как чрез “морално влияние”,т.е с терор и фалшификации,Народняшката партия на К.Стоилев взема властта от стамболовистите и решава да разкрие истината за българския политически живот.
В циклизираната поредица фейлетони “Разни хора,разни идеали”,Алеко,огорчен от хищническата същност на новото време,воюва с неговите известни представители,като ги изобразява с цялата им грозота и пошлост.
Героите в “Разни хора,разни идеали”са социални типове,родени от конкретната обществена действителност.Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч,изпъстрена с разговорна лексика.
В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист.
Той търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,героят непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха:
“Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам”
“Ето,например д-р Сперандо,какво да кажем,да го вземе мътната,върви му като на бясно таквозинака …И отгде-накъде,моля ти се ?Нито е някой ум,кой знай какъв,нито е някой,да кайш,левент…една оскубана сврака с цилиндър и туйто!…”
Регистраторът се представя за скромен човек,но всъщност е прикрит лицемер и подлец.Не може да се примири,че не е постигнал благополучие,нито е напреднал в кариерата.Досадно словоохотлив,той разкрива тайните си,смятайки,че е недооценен и заслужава съчувствие.
Неудовлетвореността му от живота го тласка към недостойно поведение,но той не го осъзнава.Има самочувствие,че е интелигентен,а всичко в изповедта му го характеризира като елементарен,крайно дребнав и безсъвестен човек.
Той трескаво дири пътища към набелязаната цел-за да получи звънец,помощник-регистраторът се стреми да изтласка началника си от мястото му.В преследването на тази цел чиновникът не подбира средствата-без да се срамува,той споделя:
“Бре анонимни записки ли не щеш,бре доноси ли не щеш,бре заплашвания ли не щеш-нищо не помогна…”
Не го смущават нито доносничеството,нито клеветата.Раболепничи пред по-високопоставените,”увира се около големците”,”старае се да се докарва”,а истинския си лик показва само пред подчинените:”Колкото за строг-строг съм: писарите и разсилните ги мачкам като фелдфебел.”
Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:”Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Подлец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет!”
Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът.
Във втория фейлетон в центъра на изображение е поставен един политически престъпник,представен в най-естествената за него гуляйджийска среда.Това е един от зловещите образи в нашата л-ра.
Монологът разкрива потресаващи страници от миналото на героя,характеризиращи го като жесток злодей.Той споделя,че е участвал в кървави политически разправи,политически преследвания и грозни сцени в полицейския участък.
Осъзнава,че престъпленията му заслужават тежко наказание,но гръмко възхвалява неочакваното помилване.Той триумфира със самодоволен възглас:”Ура,да живее амнистията!”,”Наливай!”,”Браво”,”Аах!…”
В продължение на три години той чака заслуженото си наказание,а вместо истинско правосъдие,законът му подарява незаслужена свобода и възможност да живее добре с натрупаните от “политическа” активност богатства.
Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:”Законност и свобода,ха-ха-ха!…Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво заблуждение!Не,нещастнико,хлябът си е хляб,а богатата трапеза е наслаждение,твоята стаичка е мрачна килия,а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър,а моето злато е наслаждение”
Наглостта на героя е зловеща:”Ти запази идеите си,аз запазих златото си.Кой спечели,кажи ми,о,честний труженико…ха-ха-ха!”
Като хуманист и демократ Алеко е крайно възмутен от дръзкото поведение на престъпника,но още повече го предизвиква законът,който позволява това.
Главното изобличение е насочено срещу решението на правителството,което легализира беззаконието в България и допуска убийците на българи патриоти да се гаврят с идеалите на България и триумфиращо да заявяват,че кървавите им дела”са вършени за спасението,за славата и за величието на България…”
В трета част на “Разни хора,разни идеали” писателят характеризира типа на лъжепатриота,за който ако патриотизмът не носи печалби,той е “вятър работа”.
Героят се вълнува от съдбата на останалата под робство Македония,но подбудите му нямат нищо общо с патриотизма.Още в началото на монолога си героят въздъхва:”Сега да има някой да освободи Македония,догдето е нашата партия на власт,че аз да те науча тебе какво се казва келепир.”
Поклонник на робската мъдрост:”Покорна глава сабя не я сече”,той отрича петвековния стремеж на поколения българи към свобода и стига до циничното твърдение,че султанското благоволение е било придобивка за българите,която прави всякакви революции излишни.Липса на достойнство у героя разкрива политиканстването му и го разобличава като груб търгаш с обществените идеали.
Героят се саморазкрива пълно във финала,когато споделя защо така го вълнува освобождението на Македония.
“Че да ги пипна аз ония ми ти търговци,две годинки да си обирам каймака-стига ми!Па сетне се оттегли на Охридското езеро,дигни си една вила,па си накриви калпака… Ето туй се нарича патриотизъм,всичко друго е вятър!”
Принизяването на патриотичната идея след освобождението и новото време,отличаващо се с безправност и алчност,предизвиква бурния гняв на Алеко и той изважда на показ всички пороци на новото общество.
Последната част на цикъла е побликувана след смъртта на Алеко в 1897
Двамата герои-чичо-еснаф и млад племенник-политик,са носители на противоположни възгледи за гражданското поведение на човека и понятието лично щастие.
Диалогът се отличава с подчертана поучителност.Чичото иска да внуши на младия човек своите истини за живота и да го накара да следва пътя му.
Но житейската му философия е на принципа на егоизма и грубия практицизъм.
Подчертаващ искрената си добронамереност,еснафът иска да му внуши собствените си възгледи:
-да не се меси в политиката;
-да изкорени чувствата си за справедливост;
-да приема за право всичко,което вършат висшестоящите,за да спечели доверието им и да се възползва от тях;
-да мълчи каквито и безобразия да вършат пред очите му;
-никога да не влиза в конфликт с по-силните;
-никога да не бъде в опозиция;
-да се заема с дела,от които се печели,а не с политика,”защото тя къща не храни”
Мъдростите на чичото разкриват хамелеонщината на новобогаташа.В името на парите той се отказва от всички нравствени ценности,примирява се с всяко беззаконие и се приспособява към силните за деня.
Всеки от героите в”Разни хора,разни идеали” е носител на някакъв тип обществено поведение.Те са художествено обобщени образи с актуално звучене,на които монологично-изповедната форма придава жизнена справедливост.