Литература

Българинът през погледа на Алеко Константинов

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко Константинов и го принуждава да заклейми пороците на това общество с гениалната си творба "Бай Ганьо".
За разлика от Вазовите герои, които живеят в едно затворено, статично пространство, пред Алековия герой се откриват нови хоризонти - той има възможността да пътува, да обикаля и опознава света. Първият очерк "Бай Ганьо тръгна по Европа" разкрива българина като пътешественик и търговец. Пътешествията са свързани с жаждата за знания. Когато всички ограничения, съпътстващи живота на българина през игото, падат, у него се пробужда жадния за красота, знания и съвършенство национален дух. Но освен това героят тръгва по Европа и с една съвсем практична цел - да търгува, да трупа капитали. Обстановката в България през 90-те години е позволила на келепирджийството и сметкаджийството да омаят много българи. Те пътуват, опознават света, но са тръгнали със своите дисаги и мускали, за да търсят, макар и нахално, търговски връзки, като това е свързано минимални разходи (бай Ганьо си носи храна, за да не "си харчи парите за топло ядене"). Поведението на бай Ганьо, тръгнал в Европа, да удари "кьоравото", се определя от един примитивен морал, сполучливо допълнен с простащина. Съвременната страст към пари, съчетана с редица отрицателни черти, остатък от турското робство, създават своеобразния му облик, характерен за епохата на първоначално натрупване на капитали у нас. Но въпреки своята практичност, новоизлюпеният български търговец изпълнява и цивилизаторска роля - разкрива своето към чуждото, представя на света новородената българска идентичност. Във визията за новия герой са имплицирани две същности - историческа и митологическа. Първата изразява желанието на един малък, беден, току-що освободил се народ, да покаже на света за съществуването си. Докато втората (митологическата) е свързана с комични сцени, тъй като героят се изживява като богоравния Одисей ("Бай Ганьо в банята" - къпането като прераждане). Приликата между двамата е и в цикличната поредица "тръгване-пристигане". Но Алековият избраник проявява една изключителна неподатливост към културно влияние. Той почти не променя своята психика и бит, не се старае да почерпи от културата на другите народи ("Какво ще й гледам на Виената - град като град: хора, къщи салтанати."). Но въпреки своя негативизъм към културата, бай Ганьо притежава самочувствието на по-висше същество. В думите му "Ти знаеш ли кой съм аз?" е имплициран мотивът за пътешественика, "врял и кипял из Европа", преминал граници, завърнал се узнал истината за себе си и света, но в един пародиен вариант.
В жанрово отношение "Бай Ганьо" е своеобразно явление. Книгата прилича на сборник от хумористични разкази, свързани с един общ главен герой. Присъствието му във всеки от тях, ги обединява в по-голяма цялост и говори за тематично и идейно единство. Отделните разкази запазват своята сюжетна и композиционна самостоятелност, се отличават по стил и художествени достойнства. Сюжетната и композиционна самостоятелност на отделните разкази произлиза от превъплъщенията на героя. Необходимостта да се отразят тези проблеми води до композиционна свобода, но без да се нарушава вътрешното единство на творбата. По своята същност книгата се доближава до европейския класически роман - "Кентърбърийски разкази", "Декамерон" и "Дон Кихот", книга за слугата-господар. Творбата се характеризира именно с двата типа поведение - възпитания, интелигентен аристократ, което всъщност представлява Алековия идеал за Следосвобожденски българин и неговата противоположност - грубия, лукав простак. Противоречията, между тях генерират множество комични ситуации - "Бай Ганьо в операта", "Бай Ганьо в банята".
При визирането на българина авторът е използвал различни степени на комичното. В "Бай Ганьо тръгна по Европа" героят е разкрит в началния момент от "развитието" си. Той е носител на редица негативни черти, остатък от турското иго и от икономическата и политическа изостаналост на страната. Затова героят е осмян, но без острота и сатиричност, които се появяват по-късно. За първия очерк е характерен най-вече хуморът, бликащ от контраста между примитивното и културното. Поривите на бай Ганьо за себедоказване, съчетани с колоритно облекло и език, предизвикват искрен смях. Външният му вид е карикатурен, - "един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаки, със скулесто лице, с бръсната поникнала брадица, облечен в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши и с един врачански бастон под мишница", смесица от различни национални стилове. Но освен портретната характеристика, езикът на героя също е способен да разсмее читателя. Неговият език е подчертано експресивен. Възклицанията, умалителните и гальовни думи, побългарените изрази, русизмите, турцизмите и нецензурната лексика, създават една особена "байганьовска" реч, чието най-точно определение е "речева вакханлия" - "А бе, кьорпе", "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола, с маскари...", "натискай , майка му стара", "Сус бе, ченгене".
Така в първата част на творбата героят с цялата си примитивност се противопоставя на заобикалящата го културна, европейска действителност. Неговата некомуникативност и неподатливост към културно влияние го отблъскват и той остава неприет, ненужен в заобикалящия го цивилизован свят. Това именно определя и неговата негативна нагласа към света. Тя се проявява предимно в неговата недоверчивост. Той гони трена, за да си вземе килимчето, не вярва на банките и касите, на Иречек и разбира се, и на своите сънародници. Страхът, че може да бъде измамен, го кара да носи мускалите заедно със себе си в операта, да не ги оставя в кабинета на Иречек, да може да ги наблюдава, докато се къпе и т. н. От своя страна бай Ганьо се стреми да надхитри "будалите" - търси клиенти, безплатни обеди, квартири, безплатни съпровождачи по фабриките. Но "будали" героят често прави и своите съотечественици. Въпреки че героят непрекъснато споменава своята национална принадлежност , понятията "родина" и "патриотизъм" също са опорочени, демаскирани. Защото тези категории са важни за бай Ганьо, само когато от това може да се извлече изгода, например патриотичен дълг на всеки срещнат българин е да му предложи услугите си. Въпреки, че у него можем да открием белезите на черти, които сме свикнали да наричаме типично български, ние бихме могли да кажем, че това не са специфични за българина, а за всички некултурни народи черти. Героят говори за гостоприемство, но той натрапва това качество само за да извлече изгода, келепир. За българинът се казва, че е общителен, такъв е и бай Ганьо, но не от "желание да се запознае с някого", а за да се възползва от нечия приветливост, добродушие или отзивчивост. Алековия избраник е национален герой, защото носи известни национални черти - но при него и най-ценните добродетели са "омаскарени", принизени.
Бай Ганьо на родна земя - това е нова фаза в "развитието" на героя. Той вече е знаменателна фигура - виден търговец, дипломат, депутат и журналист. Това всъщност е същия герой, но с някои показателни изменения. Преди всичко той е със самочуствието на човек, който е "изръшкал цяла Европа". Във външния му вид има малка промяна, но тя не говори за особено повлияване от високата европейска култура - "Същият бай Ганьо, както си го знаете, преди да тръгне за Европа, с тая разлика само, че си турил вратовръзка и освен това сега има по-импозантна външност и чувство за собствено достойнство и преимущество пред обкръжающите." У нас бай Ганьо е преди всичко политически деец, защото властта е много важна част от плановете му. Защото, за да се натрупа капитал трябва да знаеш кому да се кланяш, а пък и "не се рита срещу ръжена". Веднъж взел властта в ръцете си героят не позволява да му се отнеме. Той не подбира средствата, за да я задържи. Терорът, политическата хамелеонщина, подкупите - цялата техника, необходима за спечелването на изборите, се владее до съвършенство и героят гордо заявява, че би могъл да избере за народен представител и магаре.
В "политическата линия" в антрефилета, дописки и телеграми на байГаньовия вестник "Народно величие" се оглеждат политическата хамелеонщина, демагогията, просташката ругатня и безсъвестността, характерни за печата по онова време. Бай Ганьо вече е далеч от наивния, лукав простак, който мами на дребно. Той вече е символ на нравите и политическия живот през една от най-мрачните епохи в новата българска история.
Превращенията на героя променят и отношението на Алеко Константинов към него. Добродушният хумор се замества от сатиричното и гротесково осмиване на героя. Усвоил "опакото" на европейския живот, подпомогнат от една уродлива, ужасна обществена и политическа действителност, той става въплъщение на най-отрицателните черти на жадната за "келепир", власт и капитали тълпа.
"Бай Ганьо" е гениален завършек на цяла галерия от литературни герои, създадени от Алековите предшественици. Образът на този българин обобщава характерните черти на цяла епоха от развитието на нашето общество, когато се ломяха социалните и нравствени устои и из техните руини се възправяше рицарят на новото време - арогантен и безскрупулен, предприемчив и изобретателен, пълен с енергия и егоистични амбиции, самодоволен и чужда на стеснението и срама, ухилен и горд с лукавата си практичност. Той има щастливата съдба да заживее извън границите на АлекоКонстантиновата творба и да придобие свой самостоятелен граждански, неподвластен на литературата и смъртта живот. Възникнал като литературно обобщение на живота през 90-те, бай Ганьо се връща отново в реалния свят като нравствена присъда и отрицание на себеподобно поведение.