1.ДВЕТЕ ПАРАДИГМИ ЗА ПОЛА : ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР И КОНТЕКСТУАЛЕН АНАЛИЗ.ПОНЯТИЯТА ПОЛ И СОЦИАЛЕН ПОЛ.ОПОЗИЦИЯТА МЪЖКО-ЖЕНСКО.

Полът (sex) представлява биологично разграничение у всички представители на хомо-сапиенс,които имат ХХ или ХУ хромозоми.Тези биологични различия включват : различия в гениталиите, разпределение на мастните тъкани, окосмяване, възпроизводителни способности.
В последно време навлиза понятието gender-социопол,социално конструиран пол (например жена,която се възприема като мъж и обратното).Между тези 2 същности има близости, но те са и различни.
Gender-ролите,характерите,стереотипите,свързани с членовете на даден пол.Това са психични,социални,културални аспекти на мъжкото и женското.Той е свързан с понятията мъжественост и женственост.Социалният пол е културна социална конструкция,която има релационен характер.Това означава,че характерите на единия пол са винаги съотнесени с характерите на другия пол.
Мит за Андрогината- развит е в произведението на Платон “Пир”.Според него преди милиони години е съществувала една раса- същества, съдържащи в себе си двата принципа-мъжки и женски,или това са т.нар.андрогини.Те били силни и мощни и решили да посегнат на властта на боговете, но за разлика от титаните,които боговете поразили с мълнии, тези същества били поразени от боговете по друг начин, те били разсечени на 2 и така им била отнета мощта.Така възникнали мъжкия и женския пол. Лицата от м. и ж.пол, в чиято памет се пази спомена за единното съществуване и се поражда непрекъснат стремеж да се възстанови първоначалното единство, според Платон именно в този импулс за възстановяване на изгубеното единство,следва да се търси смисъла на ероса (любовта).

Мъжкото- ♂ Женското- ♀
Според Аристотел

1.Формата- тя е активната и съдържа в себе си силата да определя.Мъжкият принцип съответства на същност-причини на нещата.Другата характеристика е неизменното,постоянството,стабилността.
1.Материята-тя е пасивната и е определяна среда и средство за развитие. Тя трябва да бъде подбудена и задвижена отвън.Женското съответства на развитието,на ставането на живота, свързва се с изменението и промяната, с развитието на живота и се разгръща във времето.
Според древно-източните религии (Конфуцианството)

2.ИН- небесното,творящото,позитивното
В религиите небето изразява светлината, височината,слънцето.
2.ЯН-земното,възприемащото,пасивното, отрицателното.Земята е символ на низшето,на равното,на тъмнината и е изразител на женското.
3.Активност- мъжкото се асоциира с активността, която е източник на развитие вътре в самия човек. 3.Пасивност-женското се асоциира с пасивността,която е източник на развитие извън човека.

4.Публично-обхваща публичната сфера-платеният труд и политическата дейност,които се извършват предимно от мъжа.Индустриализацията налага излизането на мъжа от семейството.
4.Частното- обхваща частната сфера (семейството)- жената остава вкъщи в семейството.

5.Външно пространство-Е.Ериксон
5.Вътрешно пространство

6.Култура-всичко,свързано със социално-то,общественото и неприродния свят.
6.Природа- жените създават живота,те са много тясно свързани с природата от мъжете (социобиология)

7.Рационалност-осмисляне и предвиждане на нещата.
7.Емоционалност- страстите,емоциите.

Съществуват и постмодерни теории, които преразглеждат и оборват тези качества. Например: негативните характеристики могат да имат и положителен смисъл.Мъжкото се мисли за стандартна оценка,то е критерия за всички тези качества.Съществува и друга група теории,но по-слабо разпространени,в които различията между двата пола се омаловажават и се смята,че двата пола за взаимнозаменими.Такова приложение на такъв тип идеи е унисекса (например конфекция,парфюми и др).
Съществуват 2 основни архетипа на женското начало,които присъстват в християнската религия:
-афродически- жената се мисли като любовница (Афродита- носителка на разрушителните сили на женския пол).Жената се явява в образа си на демон, носител на злото,разврата; сексуалната жена,която е податлива на дявола.В православната религия този тип жени са ги наричали “блудници” и те са греховни,защото съблазняват мъжете. Източник на греха е жената,тя подтиква,подбужда,съблазнява,нейната природа и греховна и е символ на злото.
-деметрически-жената се мисли като майка (Деметра- богиня на плодородието, живота и източник на живота).В най-висш вид Богинята-майка ражда без мъжа и е оплодотворена от герой,който едновременно е неин син и възлюбен.Този архетип присъства в християнската религия в образа на Дева Мария,Богородица.Той мисли жената като източник на благочестие и добродетел,тя е святата жена.
Тези 2 архетипа присъстват в християнската религия и в много други религии.Те обединяват двете най-същностни черти на женската природа.

2.ОСНОВНИ ИДЕИ ЗА СЕКСУАЛНОСТТА В ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И ИСЛЯМА

Идеи засегнати в християнската религия : основната идея,е че трябва тялото да е отделно от душата.Телесното влечение (телесната любов) е оправдана само в името на продължението на рода.Любовта има само душевен смисъл в името на Бог.Телесност и духовност са 2 независими и антагонистични свята.Въпросът е защо именно в Библията се обезценява сексуалността като носеща удоволствие и защо Библията отрича телесността (и по този начин жената), защо секса се смята за греховен в Библията. Плътското влечение отвлича от духовното осъзнаване.Според християнската религия не е възможно човек едновременно да обича Бога (душевно влечение) и плътското влечение.
Идеи в ислямската религия : инстинктите (включително и секса) дават или самите те са енергия,която не може да бъде определена в термините на добро и зло.Не е необходимо човек да контролира инстинктите си,а да ги използва според изискванията на религиозния закон и когато са насочени в правилната посока,те служат за целите на мюсюлманския закон.Ако те се потискат или използват погрешно,могат да разрушат социалния порядък.Според американския антрополог Джордж Мърдок,обществата се делят на две групи по отношение на начина,по който рег.сексуалните инстинкти :
-сексуалните норми се поддържат чрез строго интериоризиране на сексуалните забрани по време на социализацията.
-сексуалните норми се спазват чрез външни предпазни мерки,тъй като индивидите не са успели вътрешно да интериоризират забраните.
Според Мърдок западните общества принадлежат към първата група, докато обществата,в които съществуват фереджетата се отнасят съм втората група.В западните общества сексуалните забрани се възпитават.Фатима Мерниси твърди,че различията между двата вида общества не е в механизма на интериоризиране на тези забрани,а в самата концепция за женската сексуалност.В мюсюлманските общества женската сексуалност се разглежда като активна,докато в западните общества тя се разглежда като пасивна.В Исляма съществува понятието “фитна”- хаос,безпорядък- жената по природа е сексуална,надарена със свръх сексуалност и ако тя не бъде удовлетворена, това води до хаос и безпорядък в обществото.И тук става важна ролята на мъжа. Добродетелта на жената е задължение на мъжа.Този страх от сексуалност води до външните забрани,които се изразяват в носене на фереджета, разделяне на физическото пространство на мъжко и женско,отделните училища и др.Тези забрани са винаги, когато жената е млада,възрастната жена въобще не е опасна.В Корана е разрешена полигамията (до 4 жени).Смисъла на тази полигамия е,че според Исляма,ако един мъж може да задоволи и да издържа 4 жени,закона му го разрешава и се смята за морално,ако 1 мъж има потенция,за я задоволи.Тази норма се и критикува от много свободно мислещи жени в тези държави.Тя е разпространена сред богатите.

3.МАРКСИСТКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ В ОБЩЕСТВОТО И СТРАТЕГИИТЕ ЗА ТЯХНОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ.КРИТИКИ НА МАРКСИСТКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЖЕНСКИЯ ВЪПРОС

Марксизмът като теория : Фридрих Енгелс в произведението си “Произход на семейството,частната собственост и държавата” се опитва използвайки данни от историята и археологията, да възстанови историята на семейната институция.Той показва нейната еволюция :
І етап- на промискуитет (безразборни полови връзки)-етап,когато не е имало никакви табута,ограничения,социални забрани.След този период табутата се разширяват.
ІІ етап-на матриархата- жените игрят основна роля в материалното производство,в домакинството (т.нар.матрелинейно общество, произхода на децата и наследството се определя по майчина линия).Преходът от ІІ към ІІІ етап е един голям преход (революция) и в основата му лежи традиционното полово разделение между мъжете и жените в следствие на това мъжката работа става по-значима и започва да измества приоритете на женската работа.
ІІІ етап-на патриархата (моногамното семейство)-тук се появява частната собственост и мъжът поема контрола върху домакинството и в резултат на тази “смяна на властта” Енгелс нарича този етап “ световно поражение женския пол” и мъжът получава пълната икономическа власт и контрол и се превръща в капиталиста,а жената в работника или с други думи основната идея на Енгелс е,че семейството възпроизвежда отношенията в голямото общество.Както в производството имаме капиталисти и работници,така и в семейството присъства тази икономика според класиците.Мъжът експлоатира жената за извършване на домакинска дейност и според тях това е в основата на потисничеството на жените.По този начин мъжете превръщат жените в едни безправни същества.Многогамното семейство е продукт на икономическите и властовите отношения в семейството.
Първата стратегия е жените да се освободят от икономическата си зависимост чрез повторно връщане в общественото производство.
Втората е чрез социализиране или обобществяване на домашния труд, включително отглеждането на децата.
І-означава,че в патриархата жената няма никакви права и ресурси,защото няма икономическа влас.Жените трябва да работят в общественото производство и тогава връщайки се в семейството си няма да са в безправно положение.От тук следва първата догма,масов процес
ІІ-проблема с домашния труд- според класиците домашният труд е вещо изключително вредно за жената и е нископроизводителен.
Трите стълба на идеята за еманципацията на жените при социализма :

1).Повсеместна икономическа активност
2).Държавна защите-означава,че след като държавата изисква жените да работят,тя трябва да им осигури някакви условия (държавата да поема отпуски,семейни надбавки за децата,жилищна политика).
3).Равенство в труда-много важна идея за социализма.Жените се еманципирани, защото изпълняват равностоен труд,като този на мъжете.КТ не дискриминира жените и не прави диференциации между мъжкия и женския труд.
Имайки предвид тези основни стълбове,има голямо разминаване между идеологии и реалната действителност.Това означава,че може да се говори за: деюре (юридически,по закон) и дефакто (реално,фактически,равенство).Това различие може да се покаже от гл.т.на това,че жените са концентрирани в по-ниско платените отрасли на труда.Съществува разлика и в средното заплащане на мъжккия и женския труд.Не се изключения и слабото представяне в политическата власт.Друг проблем между юридическото и фактическото равновесие е т.нар.двойна заетост на жените-те изпълняват двоен работен ден-в работата и вкъщи.
Основните дисбаланси между формалното и реалното равенство се състоят в :
-дискриминационни практики на пазара на труда по отношение на някои групи жени,като групата на младите жени с неголям професионален опит, бременните жени и жените с малки деца,групата на жените над 45 год.възраст.
-изоставане в средното заплащате при жените от това на мъжете (по закон за един и същи труд,заплащането е едно и също.Средно жените получават по-малко от мъжете и работят в по-ниско платените отрасли.
-хоризонталната сегрегация (разделяне) а икономиката по пол,вследствие на което се фенимизират отделните отрасли и средното заплащане в тях е далеч по-ниско.
-вертикалната сегрегация по пол,в следствие на която % на жените на ръководни и мениджърски позиции изостава многократно от този на мъжете.
-жените са далеч по-слабо представяни пред групата на работодателите и тази на самонаетите.
-жените имат по-ниски претенции при търсене и назначаване на работа. Шансовете на жените с висше образование са с по-малки от тези на мъжете при намиране на работа по специалността,както и при професионалната и кариерна реализация.

4.ЛИБЕРАЛНИЯ ФЕМИНИЗЪМ (ИДЕОЛОГИЯ)

Либерализма е школа на политическо мислене,което поставя в основата правата на личността ( към тях спадат: право на образование,на частна собственост,автономия, развитие).През 18 в.идеята е представлявана от англ.мислителка Мери Уолстънкрафт, която пише книга,която се превръща в манифест на женското движение- “В защите правата на жената ”-1972г. Идеята е за образователния паритет (уеднаквяване, равенство) между мъжете и жените,оспорва битуващото тогава схващане,че жената е не по-малко разумно същество от мъжа и че тя трябва да тренира за развитието си и да се образова.Според авторката жената е цел,а не средство и като такава тя трябва да бъде рационален субект.През 18 в.тази идея е била еретична.През 19 в.тези идеи за еманципацията на жените се развиват от английския философ Джон Стюарт Мил “Поробването на жените”-1869 г. и Х.Тейлър “Освобождението на жените”-1851 г. Идеята тук е жените да получат граждански права и икономически възможности.Мил е представител на утилитаризма и неговите идеи за жените произтичат именно от утилитаризма.Той смята,че жените трябва да станат икономически независими,защото те ще станат по-съзнателни и от тяхната работа ще има полза цялото общество.Издига и идеята за универсалното избирателно право (и жените да имат такова право) и за равното образование и като цяло неговите идеи за еманципацията на жените почиват в основата на постигане на алтруизъм и липса на егоизъм.Той казва,че когато жените се въвлекат в публичната дейност,в обществения сектор,тя ще загърби частните си, семейните си интереси и ще се идентифицира с общого,колективно благо.Тези идеи през 18 и 19 в.намират израз в редица движения за извоюването на определени права.Те се засилват през първата половина на 20 в.,когато жените по света се борят за икономически и избирателни права,т.нар.суфражистки движения (за правото на жените да гласуват и да бъдат избирани).През 20 в.идеята е,че трябва да се гледа и на положителните,и на отрицателните страни при равното третиране на мъжете и жените. Какви са недостатъците: издига се мъжа като стандарт- човешкия стандарт се уеднаквява с мъжкия стандарт.Либерализма набляга на това,че една жена,за да стане независима,зависи преди всичко от нея.Това е въпрос на освобождаване на съзнанието. Марксистката теория въобще не обръща внимание на личностното усъвършенстване.

5.РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯТА НА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Образователни цели- образованието се е смятало за чуждо на природата на жените и българската национално-статистическа журналистическа преса от средата на 19 в. започва да пише в подкрепа на женското образование.Автори са главно мъже от средата на интелигенцията,тъй като малко жени по това време са били грамотни.Преди Освобождението 15 % от българското население и 2-3 % от жените са били грамотни. През 1900 год. 36 % от мъжете и 12 % от жените са грамотни.Тези идеи се издигат като автори като П.Славейков,К.Фотинов,Л.Каравелов- защитава идеята за образованието на жените с аргумента,че образованите жени ще възпитават по-добре децата се и от националистична гл.т. са по-добри патриоти и могат да служат на нацията.Първото девическо светско училище е открито в Плевен през 1841 г. от Анастасия Димитрова. Постепенно започват да се откриват и други и до Освобождението в България има 109 девически училища,в тях основното е ограмотяването,а също така и обучението по шиене и готвене.Една изключително малка част жени получават образованието си в чужбина (в началото 113 жени,от които голяма част в Русия,Чехия,Румъния и Сърбия). Тестват част от възрожденската интелигенция,където са били около 10 хил.души (учители,лекари,чиновници) и от тях около 660 са били жени.Достъпът до образованието става основен проблем на женските борби в началото на 19-и и края на 20-и век.Този приоритет има следните цели и задачи :
- унифициране на учебния план на девическите и мъжките гимназии.Това уеднаквяване и приравняване става през 1904г.
- кампания за достъп на жените до университетското образование.През 1869г. в Народното събрание Екатерина Стоичкова внася първата петиция за допускане на жените до университетите.Тя е първата жена слушателка в Софийското висше училище.И през 1901г. този въпрос е решен.
- Достъп на жените до професионалния живот, до по-престижни професии, които се изпълняват от мъже- имат се предвид професии като юрист и лекар, които до този момент са били изпълнявани от мъже.
Политическо и социално равенство- през 1934 г.съотношението на селското към градското население е 77 ÷23 %. Тези искания ги защитава БЖС (Български женски съюз),възникнал през 1901 г.,създаден е от 27 женски групи от цялата страна.Това е най-голямата женска организация в страната,чиято цел е да работи за интелектуалното и морално повдигане на жените.Издава вестник “Женски глас”, който се явява трибуна на искането за морални и политически права.В БЖС има 2 крила-ляво (изразителките на социалистическите идеи в България ) и то се води от Вела Благоева и другото крило е т.нар.традиционно буржоазно крило (Анна Карима).През 1903 г. БЖС се разделя на 2 организации- първата е социалистически женски съюз (СЖС) с Вела Благоева,а другата си остава БЖС.Различията са в това,че СЖС е лява организация, издава в.”Женски труд”, идеите са,че жените могат да се еманципират само ако се смени социалният строй (т.е. от капитализъм да се премине съм социализъм) и те обръщат изключително внимание на работата (жените трябва да работят).Другата организация (с десен характер) начело с Анна Карима, наричат я буржоазно-феминистка и те смятат,че женските права могат да се извоюват постепенно,а не отведнъж със смяна на режима. Освен това смятат,че трябва да се работи с отделните жени и затова ги наричат индивидуалистки.И едните,и другите обаче работят в обща посока- да се отвоюват икономическите и политическите права -на 18.01.1937 г. излиза закон за даване права на жените на местните избори (комунални).Този закон има ограничителни права,дава избирателни права на майките от законен брак.През октомври 1937 г. е приет нов избирателен закон, който определя като избирателни всички български граждани- мъже и жени,навършили 21 години.Жените имат право да гласуват ако са омъжени,разведени или вдовици.След 1944 г. жените реално започват да гласуват.
Дискурсии за жените:
-традиционалистки- жената като символ на семейната сфера-основни нейни роли са грижи за домакинството,децата и качества като скромност и подчиненост.Според този дискурс,женската еманцирация се смята за символ на упадъка на българското общество.
-нетрадиционалистки- по-агресивен,идеологизиран и манипулативен от първия дискурс.Изразен е от философите Янко Янев,Фани Попова-Мутафова,които развиват идеите,че мястото и роляна на жената е в дома и семейството.Особено влияние има национал-социализма (фашизма)- жените се представят преди всичко като една репродуктивна машина,чиито принос с да увеличава нацията.Емблемата на тази идеология са триединството (т.нар. “трите К”- от немски: църква,кухня и деца). Според Янко Янев еманципацията на жените е символ на упадъка на нацията на едно общество и тя се появява,когато жените остаряват и мъжете стават импотентни и неспособни да оплождат.
-еманципаторски- идеята за женското равноправие е в основата му, за равенството разбирано като извоюване на политически,образователни и юридически права.

6.ЖЕНИТЕ В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ НА ОБЩЕСТВОТО И ФЕМИНИЗИРАНЕТО КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС.

Феминизма като политическо движение е насочен към промяна на властовите отношения в обществото,а имено между половете.То има дълга история,чиито етапи са:
1.Феминизма се развива още от Великата френска революция.Родината е Англия. От 18-19 век до средата на 20 вик е първия етап от развитието на феминизма.Този етап е белязан от идеята за равенството като политически,икономически,юридически и други права, нарича се етап на класическия феминизъм.Юлия Кръстева,известна мислителка казва,че всички тези искания на жените от първия етап са изпълнени.
2.Вторият етап е от 60-те години на 20 век и се подема от ново поколение жени, които имат други цели в живота.Основен лозунг на този етап е : “частното е политическо”.Това означава,че частното се разбира сферата на семейството (проблемите свързани с възпитанието,домашното насилие).Тези проблеми трябва да имат обществен отзвук и трябва да станат проблеми в дневния ред на едно общество. Издига се идеята за различията (в позитивния смисъл) и за тяхното остойностяване (излиза на преден план,че жените са различни от мъжете).Например отстояване правата на циганите и толериране на различията (израз на демократизъм),т.е. позитивна дискриминация.Чрез толерирането на една група може да се стигне до там,че тя да дискриминира всички останали.
3.Третият етап е от 80-те години до сега- съществуват множество движения, които имат различни цели,стратегии и тук на преден план изпъква хетерогенност (множество) на целите.

7.ФРОЙДИСТКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПОЛОВАТА СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ЖЕНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Фройд развива идеята за подсъзнателната активноста на човека.Той разглежда личността като тристепенна структура:
-равнището на ТО (подсъзнанието)
-равнището на Аз-а
-Свръх Аз- (свръх егото)- социализирания човек има контрол над подсъзнанието.
Теорията,която развива Фройд се нарича репресивна.През 1904 г. той публикува студия “Психология на сексуалността”,в която разглежда тези етапи,в които се развиват човешката сексуалност и хората.Основната негова мисъл е,че децата преминават през психо-социалните етапи на развитие и характери на всеки зрял човек и в резултат от това как той преодолява тези етапи.Половата идентичност е продукт на сексуалното съзряване,тъй като момичето и момчета изживяват сексуалността по различен начин,те формират различни полови роли.Ако момчето се адаптира към своето сексуално съзряване нормално,то формира очакваните мъжки черти и съответно ако момичето се развива нормално,трябва да формира очакваните женски черти.
Във втората студия “Детската сексуалност” Фройд разглежда сексуалното развитие през детството.Той отхвърля идеята,че детето е асексуално същество,която е била диктувана по това време в научните среди.Той говори за т.нар.латентен сексуален период през детството.Смученето на пръст от бебето според него е вид сексуалност, която той нарича автоерогенна.
В следващата студия “Преобразувания в пубертета”-тук автора говори за това как автоерогенната сексуалност в периода на пубертета се заменя с н.нар.хетероерогенна сексуалност,т.е. любовен обект (на либидото) е от противоположен пол.Този преход става по 2 начина при момчетата и при момичетата и това налага отпечатъка на тяхната идентичност за цял живот.
-при момчетата този процес се извършва с разрешаването на т.нар.Едипов комплекс.Ако този комплекс се реши,се формира мъжка идентичност.
-при момичетата този процес се извършва с разрешаването на т.нар.кастрационен комплекс.Момичетата развиват завист към пениса,т.е. страдат от това и смятат,че са били кастрирани и по никакъв начин не могат да се социализират,защото винаги ще бъдат свързани с майката и остават на подсъзнателното си равнище.
Всяко дете,което се ражда е абсолютно зависимо и безпомощно.Изключително силната връзка в емоционален и психичен план се нарича симбиоза.
Фройд казва,че бебето е компенсация при жената на тази липса,която ще компенсира в обществото.Чувството за нарцизъм у жената е друга идея,която той разглежда.Жените са суетни,защото това е компенсация за липсата на пенис.Карен Хорни развива идеята за женския мазохизъм, свързан с чувството за вина,което е в много голяма степен при жените,отколкото при мъжете.Това,което следва от идеите на Фройд е,че жената е втори порядък същество,което се реализира посредством мъжа, жената култивира у себе си ценности,свързани с външността й,което е начин да се скрие нейната непълнота.Тези ценности,които изграждат жената имат единствената цел да компенсират чувството й за непълноценност и да привлекат мъжа.Следствието от идеите на Фройд е,че жените се намират в подчинено положение,вина за което носят самите те,тъй като нямат развите идентичност,те не знаят какво искат от себе си, те доброволно искат да бъдат подчинени на мъжете и не могат да развият чувство на самостоятелност и отговорност.
След Фройд има други мислители,които тръгват с негови идеи и ги развиват в противоположната посока.Нанси Чодороу и Карл Гилигън.
Н.Чодороу казва,че това,че момчето се отделя от майката и се идентифицира с бащата е много вредно,а за момичетата е полезно (за психиката на жената), когато са близко до майката си,развиват релационен Аз и стават отворени към проблемите на другите за разлика от момчето,което отделяйки се от майка се става индивидуалист и егоист (вредни са от гл.т. на психологическия комфорт на мъжа). Нанси Чодороу разработва и идеята за релационната природа (същността на жената в следствие с връзката й с майката) и индивидуалния егоистичен Аз на мъжа.
К.Гилигън има подобни идеи и пак преобръща много ясни неща казани от Фройд и други автори и твърди,че морала на човека търпи някакво развитие.Прави изследвания и задава морални казуси.Например : момиче има тежко болен баща,но няма пари за лекарства.Първият вариант е да открадне лекарството,а другият е да го чака да умре. Оказва се,че повечето от изследваните жени избират варианта,че е морално да открадне лекарството,за да спаси баща си,докато повечето момчета ще изберат втория вариант. К.Гилигън прави извода,че на жените е присъщ такъв морал,свързан с други хора.В дадения случай проблема е в това,че кражбата е нещо значително неморално,но в ценността на момичето,грижата за другия е по-висша морална ценност.Това според К.Гилигън е типично за жените,докато при мъжете е точно обратното и в това е спецификата на морала,а при жените морала е ситуативен (конкретен).

8.ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В РЕКЛАМИТЕ

Рекламата е вид комуникация,която експлоатира стереотипните образи на мъжа и жената.Те се изразяват в това,че жените се придставят като ирационални, емоционални и привъзрани,а мъжете като рационални,независими и егоцентрици.
Какви символи на жената се използват в рекламите :
-като съблазнителка-рекламата експлоатира жената като сексуален обекти сексуално същество
-като символ на грижовността-много често водата е символ на женското
-като символ на цивизиловаността
-тялото на жената,което приема обема,което обгръща
-цветята като символ на жената
-животните като символ на жената

Понеже жените се използват в рекламите ,подчертаващи тяхната сексуалност, години наред в западните реклами и агенции се упражнява контрол,за да не се опорочава и унижава жената.Има правилници,които забраняват (и които се спазват много стриктно) подобно експлоатиране на жената чрез рекламите.

Стереотипни образи на жената в рекламите:
1.Жените се показват само в домашна среда (вкъщи) и затова в почти всички реклами на перилни препарати и свързани с бита,присъстват и мъже.
2.Жените не вземат важни решения-това също трябва да се преодолява.
3.Жените се нуждаят от мъжка защита.
4.Мъжете гледат на жените като на сексуални обекти

Правила за преодоляване на тези стереотипи:
1.И жените,и мъжете трябва да се показват в еднакъв брой авторитетни роли.
2.Не трябва да се експлоатира сексуалността.
3.И жените,и мъжете трябва да се показват в ролята на вземащи решения.
4.И жените,и мъжете трябва да се показват по равно като изпълняващи домашни задачи.

9.ПОЛОВАТА СЕГРЕГАЦИЯ В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ,РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА ПО ПОЛ В ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СТРУКТУРИ.ЖЕНСКАТА БЕЗРАБОТИЦА.ФЕМИНИЗАЦИЯ НА БЕДНОСТТА


Историята на разделението на труда по пол : още от най-дълбока древност има разделение на труда по пол вследствие на някакви биологични дадености.И това разделение на труда се запазва през различните исторически периоди и може да се говори за мъжки и женски дейности.С индустриализирането на обществата,прехода от семейството като икономическа единица се превръща преди всичко в потребителна единица (от аграрно към индустриално общество) и се задълбочава разделението между мъжкия и женския труд.Женският труд остава в сферата на семейството,докато мъжкият отива в сферата на общественото производство и това разделение се запазва няколко века,докато се стигне до началото на 20 век,когато жените постепенно навлизат в сферата на общественото производство,т.е. заемат различни позиции- учителски,обслужващ персонал.Големият преход на жените в обществения труд става след Втората световна война.В бившите социалистически страни този процес приема крайни форми и в тях са наблюдава почти пълна икономическа заетост на жените, докато по същото това време в други части на света се наблюдава едно по-постепенно навлизане на жените в обществения труд.И вече от 70-те години на 20 в.до сега във всички развити страни има една висока икономическа активност на жените от порядъка на 60-70 %.Най-високата активност на жените е в скандинавските страни,а най-ниска в средиземноморските-Гърция,Португалия (около 50 % от жените работят).След 1989 г. обаче икономическата активност на жените спада,защото се появява безработицата и тя е около 46 % при мъжете и 55 % при жените,които са на възраст над 15 г. и повече от 45,4 % са икономически активни.
Хоризонтална сегрегация по пол в икономическите структури: изразява се в това,че жените присъстват повече в дадени отрасли в икономиката,отколкото мъжете.В сферата на услугите-64 %, на образованието-78 %, на здравеопазването и социалните дейности-78%, това са т.нар.фенимизирани отрасли.Мъжките отрасли са строителството-84 %, добивната промишленост-79 %,производство и разпределение на ел.енергия,газ и вода-74 %, транспорт и съобщения- 71%. В останалите отрасли като селско и горско стопанство, тълговия, хотели и ресторантьорство,държавно управление и отбрана, финансово посредничество,има почти паритетно представителство на мъжете и жените.Тази хоризонтална сегрегация и свързана и със същнествени разлики в заплащането на труда (при жените е сравнително по-ниско).Съотношението между средната работна заплата получавана от жените спрямо тази на мъжете се движи в границите на 71-76 % през последните години.Напромер през 1997г. е 71 %,а през 1998г. е 76 %.
Вертикална сегрегация на труда по пол-изразява разпределението на работещите в длъжностно-административната йерархия. 2/3 от ръководните позиции се заемат от мъже- 67 %, а от всички ръководни кадри само 1/3 са жени.При помощния персонал е обратно-75 % са жени и 25 % са мъже. Съществуват различия по пол и в статуса в заетостта.В категорията на работодателите жените са представяни по-рядко в сравнение с мъжете.В категорията на сънаетите жените са 2 пъти по-малко от самонаетите мъже.Жените са много повече сред неплатените семейни работници. Редица изследователи показват,че жените предпочитат да работят повече в държавния сектор (45 %) отколкото мъжете, тъй като те я свързват със сигурното работно място и навременното заплащане,включително и социалните осигуровки.От последните години редица социологически изследвания очертават следните проблемни групи на жените в структурата на заетостта:
-млади жени на възраст между 25 и 34 години- бременни и с малки деца
-над 45 год.възраст-там проблемите са свързани пак с липсата на съвременен опит,изоставащи от изискванията на пазара на труда.
-ромките- липса на образование и квалификация
-самоиздържащи се жени- които живеят на пенсия
-групата на самотните майки
Всичко това говори,че в България съществува недостиг на работни места и сериозни дискриминационни практики.
Женската безработица- тя е всеобщ проблем и за жените,и за мъжете.Като цяло това,което е характерно е,че жените са много повече сред трайно безработните (без работа повече от година).Редица изследвания показват,че жените останали без работа имат по-ниски претенции при намиране на нова работа.Според МОТ (Международна огранизация по труда) безработен е този човек,който няма работа,но търси!
Феминизация на бедността- това означава, че е по-голямо присъствието на жените сред бедната част на населението на една страна.Феминизацията на бедността е един световен проблем.Рисковите групи на бедност са най-често са хората от малцинствените етноси, тези с ниско образование и без никаква квалификация, дълготрайно безработните, семействата с един родител, болните, инвалидите.Във всички тези групи повече са жените отколкото мъжете и затова като цяло бедността в по-голяма степен засяга и жените.

10.ЖЕНИТЕ,ПРЕСТЪПНОСТТА И СОЦИАЛНИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ.ФОРМИ НА НАСИЛИЕ СРЕЩУ ЖЕНИТЕ.ДОМАШНО НАСИЛИЕ


Има съдебна статистика,която показва разпределението на осъдените лице по пол и жените са многократно по-слабо представяни като извършителки на престъпления и повече като жертви.Броят на осъжданите жени е неколкократно по-малък от броя на осъдените мъже.Сред престъпленията извършени от жени преобладават кражбите, измамите (от по-лек характер), разбира се има и много престъпление,които се регистрират от съдебната институция.Съществуват различни теории,които обясняват престъпното поведение:
-етикираща теория-според която агресивното поведение у жените е реакция срещу отхвърляне на женската им идентичност.Най-често тези жени са етикирани като лишени от женственост.
-теорията за социалния контрол-според нея жените са в по-голяма степен контролирани в семейството и обществото и също така са в по-голяма степен конформистки.
-радикално-феминистки теории- особено развити през последното десетилетие. Според тях жените са жертви да престъпността,а тя е израз на властта на мъжете в обществото,с други думи патриархалното господство води до това,че жената става жертва на насилие.
Съществуват и три основни форми на обяснение на насилието срещу жените:
1.Традиционалистко-свързано с мазохистката теза,че на жената й харесва да бъде насилвана.Подобен тип обяснение е,че една част от мъжете насилващи жени,не срещат почти никаква съпротива от тяхна страна.
2.Представата за жената като провокираща или дори отговорна за извършваното срещу нея насилие.От тази гледна точка жените са жертви на техния собствен грях и на тяхното собствено поведение.Тези тези тръгват от там какво представлява насилието и кой акт може да се възприема като такъв,защото в чисто исторически план насилието може да бъде съвсем нормална форма на комуникация в семейството (например като строга възпитателна мярка).Всичко зависи от интерпретацията.Проблемът с насилието н семейството спрямо жените и децата се поставя и получава един нов ъгъл на обяснение от 70-те години на 20 в. и този проблем като социален проблем (а не само на семейството) и поставен от феминистки движения от 70-те години.Според тях насилието срещу жените е форма на контрол на мъжете спрямо тях.
Видовете насилие са :физическо,психологическо,икономическо,насилие спрямо децата в семейството,сексуално и т.н.В България от последните години започва много активно да се говори за насилието като обществен и сериозен проблем в обществото. При психологическото насилие нещата са по-трудно доказуеми по отношение на мотивацията и вината.Различни форми на икономическо насилие възникват, когато единия от партньорите изкарва повече пари и по този начин поставя другия в икономическа зависимост.
Защо насилието се увеличава след 90-те години : дължи се на първо място на обединяването,стреса и невъзможността за адаптация към промените и на тази основа (причина) се стига до повишанате на агресивността сред част от хората,която е свързана и с неспособността да се справят с предизвикателствата на новата обстановка (ситуация).Факт е,че има неправителствени организации, които говорят за този проблем,пишат се материали в пресата и самите социологически изследвания правят тази тема публична.В тази връзка един голям напредък в това отношение е приемането на Закона за домашното насилие (през януари 2005г.), готвен в продължение на 10 години от някои неправителствени организации и той вече е в сила.Тези закони са нужни,тяхното иницииране е под влиянието на европейските организации.Първата и най-важна стъпка е приемането на такъв закон и следващата е как той ще се приеме от широката общественост и как ще се прилага.Друго важно нещо за проблема с домашното насилие освен закона е обществената атмосфера и нагласите,които битуват в едно общество.Те най-трудно се приемат и затова много активно трябва да се работи в тази област.Идеята е насилието да стане обществено неприемно явление, да има нулева толерантност към подобни явления,но това изисква много дълъг период на действие.Трябва да има една много сериозна координация с различните институции, занимаващи се с този проблем- полиция,съд,прокуратура,медицински институции, където става освидетелстването на жертвите.
Друг проблем свързан с форма на насилие е проблемът с проституцията.В България нещата не са поставени на ясна позиция, защото няма закон срещу проституцията.Има много страни по света,където е легализирана.Тя е свързана с част от “сивата икономика”, не се плащат данъци и е един от доходоносните бизнеси в България.
Друг проблем е този с трафика на хора и изнасянето на т.нар.”бели робини”.Има много аспекти на този проблем.Последните години в МВР една от дирекциите е свързана с трафика на хора и на наркотици.Има няколко неправителствени организации,една от които е “Анимус”,занимаваща се с дейност,свързана с разяснителна работа,реклами,плакати и работа със самите жени и момичета.Поддържат се т.нар.”горещи линии” не само за жени връщащи се от чужбина,но и за такива претърпяли домашно насилие.Създадени са т.нар “шелтъри”, т.е. временни подслони. У нас всички тези проблеми със семейството и включително с домашното насилие имат едно периферно значение на фона на всички останали проблеми- политически и икономически,т.е. те стоят в сянка,което е един голям минус.Нещата са крайно изостанали в сравнение с много други страни.Семейният кодекс като основен закон, регулиращ отношенията е безкрайно остарял и не отговаря на това,което става в действителност (от 1986 год.е).Според статистиките над 100 хиляди не са семейни,а само съжителстват, 45 % от всички деца през последните години са извънбрачни (юридически се водят като такива) и не попадат под никаква клаузи на СК.В повечето западноевропейски страни има т.нар.”консултативни служби за проблемите на съпрузите”- съпрузите са задължени да ги посещават при евентуално решение за развод и има ефект за едно нормално разтрогване на браковете и най-вече по отношение на децата.Друг проблем е този за родителските права.

11.ЖЕНСКОТО ЗДРАВЕ И РЕПРОДУКЦИЯТА

1.Различията в здравния профил между мъжете и жените
Някои от тях са свързани с това,че средната продължителност на живота на жените е по-голяма от тази на мъжете в повечето страни.Продължителността на живота е чисто демографски фактор, има и показател средна продължителност на живота в добро здраве.Средната продължителност на живота в България е 72 години (при мъжете е 68,а при жените-75г.).Това е един от най-красноречивите показатели за стандарта на живот в една страна.В Западноевропейските страни средната продължителност на живота е 77-78 год.Много важно е,че средната продължителност на живота на жените е един показател,който непрекъснато расте.Този растеж може да бъде минимален,но винаги има тенденция на растеж.Един много показателен фактор е,че в Източна Европа в средата на 90-те год.се наблюдава намаление на средната продължителност на живота при мъжете.В Русия средната продължителност на живота
на мъжете е 58 год.,а на жените-68 год.Това понижаване (включително и в България) говори за изключително влошените условия на живот и най-драстични форми приема в Русия и Украйна.Основното там е алкохолизма и той масово поразява.При циганите в България средната продължителност на живота е под 60 год.,само около 3-4 % са над тази възраст.Друг тип различия са свързани с това,че жените по-често се обръщат за медицинска помощ,отколкото мъжете.Друго различие е,че жените по-често боледуват, но смъртността при тях е по-ниска.Има и големи социални пластови различия и неравенства в здравното обслужване.По социален признак важат както за мъжете, така и за жените.
2.Жените в системата на медицинското познание-медикализацията на майчинствотао,преднаталния период (преди раждането) и самото раждане.В исторически план тази дейност се е осъществявал в традиционните общества,в семейството,имало е и природно надарени жени и “специализирали се акушерки”.На един по-късен етап (възникват болниците и лекарите) тази експертна дейност отива в ръцете на лекарите.Медикализацията означава този медконтрол върху процесите на бременност и раждане.В традиционните общества бременността и раждането не са болест,докато с навлизането на медицината в живота на хората,тези процеси на медикализация стават и под контрол на лекарите.Последните десетилетия на Запад има тенденция към демократизиране на тези процеси.В традиционното общество знанието е в ръцете на жените,докато в модерното общество, контрола е в ръцете на лекарите. Мъжете стават така да се каже “професионалистите” в лекарската професия, докато жените се разглеждат каго “лечителки”,а лечителството е нещо повече от лекарската помощ.
Друга област,в която медицината оказва контрол върху репродуктивните дейности на жената са контрацептивните средства,които най-общо се разделят на традиционни и модерни.
Другият аспект е свързан с т.нар.нови репродуктивни технологии,различни процедури (инвазивни) като например ин-витро оплождането, които решават проблема с невъзможността на едно семейство да има собствено дете.Проблемът с безплодието е един социален проблем,който касае немалко семейства.По данни от СЗО между 10-14% от всички семейни двойки в дадена страна не могат да имат деца.Самите процедури са доста скъпи и са недостъпни за по-голяма част от семействата.Около 6-7 % от жените в България имат проблеми със забременяването и същия е горе-долу % на мъжете.Тези технологии са достъпни за много малка част от семействата,а също така нямат 100 % ефективност.
Другият проблем с безплодието е осиновяването.В България има доста силно развити предразсъдъци спрямо осиновяването.Новите репродуктивни технологии поставят много проблеми,но е чисто морални проблеми,защото засягат най-неприкосновените аспекти на човешкия живот.Тук възниква въпросът кой може да има достъп до генетичния материал и къде и как се съхранява той и трябва ли да има контрол.В новия Закон за здравето тези неща са разработени.