Различия, произтичащи от половата принадлежност
Въпросът за половата диференциация в последно време придобива все по-голяма актуалност. Макар че се наблюдава стремеж тази тема да бъде избегната, значимостта й оказва влияние както върху цялото общество, така и върху формирането на отделната личност. Затова дискусиите върху половите различия продължават, като се поставят и много граници между двата пола. В нередки случаи обаче тези граници са изкуствени, т.е. понякога без основания се осъществява “сблъсък” между двата полюса на човечеството. Така се получава едно противопоставяне, изходът от което най-често остава неясен
За да бъде избегнато такова разделяне на двата вечни цвята на човешката раса, които заедно творят краските на човешкия род, е необходимо по-задълбочено вникване в същността на проблема. Половите различия трябва да бъдат приети като даденост, а не “ощетяване” на единия или другия пол.
Първият фактор, а може би и най-съществен, е биологичният фактор – генетично заложеното; това, от което не можем да избягаме. Това именно са вродените, диферециращи мъжете и жените характеристики.
Различията в организацията на гените, хормоните и мозъка на човешкия индивид обуславят както редица физиологични полови различия, така и различия в психичната структура и протичането на психичните процеси. Диференцирането на половете спрямо психичните особености, характеризиращи по типичен начин женския и мъжкия пол като отделни групи, се проявяват в насока на интересите, играта, нагласата за учене, дисциплината, професионалното ориентиране и емоционалната стабилност. Биологически обусловените различия между двата пола, като например обмяната на веществата, кръвообръщението, скелетната система и мускулната структура са обуславящи компоненти в развитието и на психологична полова диференциация.
Другият фактор,обект на нашето внимание ще са социо-културните особености, под чието влияние протича целият живот на личността. Културните и религиозни ценности в едно общество определят и границите на създадените полови стереотипи от социума. Тези т.нар. “изисквания” към представителите на двата пола намират израз именно във формирането на половите роли.
Още с изгрева на човечеството започва един непрекъснат процес на обособяване ролите на мъжа и жената. Тази диференциация има дълбока история и свързани с нея причини. "От биохимическите прилики на кръвните протеини и други молекули учените са установили, че прадедите на орангутана са произлезли от основен рамоморфен вид някъде преди около десет милиона години. Следователно ние най-вероятно сме родственици на африканските човекоподобни маймуни - горили и шимпанзета. Хуманоидните ни прадеди вероятна са произлезли от предшествениците на тези създания най-рано преди около четири или пет милиона години." (Cherlin 1981, White 1987, Barringer 1989, Stone 1990 цит. по Фишер 1994) Проучванията на археолози и антрополози оформят най-общо следната картина. Най-ранните ни предшественици са се движили на групи от място на място, като са се прехранвали със събиране на плодове, семена, корени и ловуване. Благоприятните условия са способствали за разширяването на тези групи. Големият им брой обаче е налагал те да се разпаднат на по-малки на брой групи. Постепенно част от групите трайно се установили на едно място, като за жилище използували пещерите а в последствие започнали сами да строят жилища и да обработват земята. Антрополози, археолози и историци спорят по въпроса съществувал ли е матриархат. Факт, е че в съвременната култура не съществуват общества доминирани от жени. Така, че дори и да е имало матриархат той се е оказал неефективна форма на управление и е отмрял. Причината за това, е че се е наложило вече установените територии и запасите от храна да се бранят. Първенството на мъжа се утвърдило поради няколко основни причини. Иманентно заложената в мъжкият пол изменчивост, относителна независимост от средата, особеностите на мозъчните структури (мислене тук и сега и по-добра пространствена ориентация) и спецификата на неговата физика (по-голяма сила, по-малка чувствителност на болка и по-голяма издръжливост на натоварвания). Обстоятелствата се принудили мъжът да измисля средства за отбрана / война, за производство /оръдия на труда и тези средства са били негова собственост. Какъв би бил смисъла да се произвежда, да се трупат запаси, да се строят жилища ако съседното племе може безпрепятствено да завземе всичко това ? Необходимо е да има някой, който да осигури защитата на придобитото, да има уменията и физическата сила да осигури съществуването на племето и този някой е мъжът. Излязъл на предна линия, поради жизненоважните си функции, мъжът печели господството и полага доста усилия за да не го загуби. И до наши дни войните остават мъжки приоритет и съответното господстващо положение също.
По-късно с формирането на различни слоеве в обществото започва по-конкретното диференциране на ролите на мъжа и жената. По-голямо участие в обществения живот има мъжът, а присъединяването на жената става постепенно и значително по-късно. Като за отделните културни общности това става през различни периоди от време. Така и до ден-днешен жената като представител на “нежния пол” се стреми да се наложи в различни сфери от живота, допустими дълго време само за мъжкия пол.
Общественото мнение и до голяма степен обществените предразсъдъци налагат стереотипи, налагат рамки, в които определени хора трябва да се впишат. Човекът е нещо съвсем различно от биологичен вид, пък дори и най-еволюиралия. Понятието мъж значи много повече от самец. Да си мъж е нещо отиващо далеч отвъд това да притежаваш съответните физически телесни характеристики. Същото се отнася и до жените. Въпреки че общественото мнение не е статично, а се променя с течение на времето, все още преобладаващите архетипове са, че мъжът е силен, рационален, понякога дори безчувствен, контролиращ, компетентен и способен. Всичко това, обърнато в противоположност важи за жената. Това не са просто думи, а резултати от реални проучвания в САЩ и Европа. Не става въпрос за това, че обществото в цялост поддържа мнението, че жените са например глупави, а мъжете - винаги успяващи. Става въпрос за това, че тези положения са били залегнали в съзнанието и подсъзнанието на хората от античността и явно все още не са съвсем изкоренени от нивото на наивното ни всекидневно мислене . Нито един мъж или жена не могат да отговарят на всички посочени характеристики. Само че обществото насърчава личностите да бъдат точно такива. Социалното мнение поощрява определено поведение при единия пол, а при другия същото го санкционира /чрез съответно положителна или отрицателна оценка/. Мъжете не са природно студени и рационални, но са поощрявани от агентите на социализацията да бъдат такива. Жените пък са насърчавани да бъдат нежни и слаби, за което "силният" пол е очевидно санкциониран. Самият епитет, който се смята за тъждествен на "мъжки", "мъжествен", налага някакъв стереотип на поведение и себевъзприемане.
Защо жените се наричат "слабия пол"? Или "нежни половинки". Това не е ли вменяване на точно определени качества - съответно слабост, нежност и непълноценност.
Нито мъжете се раждат пробивни и рационални, нито жените - емоционални и зависими. Но те до голяма степен се научават да бъдат такива, за да се впишат в отредената им роля. Процесът на тази адаптация е дълъг, сложен, не без отклонения и все пак векове наред е давал резултати.
Мъжът става мъж, а жената става жена по пътя на тяхното социализиране. За това спомагат всички агенти на социализацията - семейството, връстниците, училището, масмедиите.
Общоизвестно е, че още преди раждането на детето, ако се знае пола му, родителите се подготвят по различен начин - купуват се "съответни" дрехи в "подходящ" цвят, набавят се "определени" играчки и пр. От самата си поява на бял свят детето се сблъсква с различно отношение в зависимост от половата си принадлежност. Доказано е, че към момчетата в семейството се подхожда по начин, различен от този при момичетата. Първите са стимулирани да играят физически по-активни игри, както и по-агресивни /например автомобилни катастрофи, събаряне на "кули" и пр./ Момиченцата са насочвани повече към грижовност и спокойни занимания /като готвене или хранене на "бебе"/. Още от малки децата научават кои професии са "женски" и кои "мъжки", какво е "присъщо" за мъжете и какво - за жените. Дори е обидно за детето да му се приписват характеристики на другия пол. За едно момче е непростимо да бъде "лигаво" и да плаче за щяло и нещяло, но същото поведение у момичетата се смята за типично и нормално. Ако обаче дете от женски пол се сбие, това вече "е проблем". Това "никак не подхожда на едно момиче". А момчешките сбивания често хората тълкуват като знак, че порастват, че възмъжават.
И това продължава, дори влиянието се повишава с течение на времето. Колкото повече пораства човек, създалите се впечатления не само се затвърждават от новите социални взаимодействия, но се и обогатяват с нови, които рядко са кой знае колко по-различни от вече съществуващите.

Групата на връстниците има важно значение в това отношение. Несъмнено човек се смята за онова, за което смята, че е смятан. От чуждото поведение той съди за чуждото отношение и това е основната информация, от която той изгражда своята самооценка в младенческия период. Още от 7-8 годишна възраст, когато децата започват да се групират в своеобразни приятелски кръгове, се наблюдава полова диференциация на групите. Сякаш по силата на неписан закон момченцата се събират с момченца, а момиченцата - с момиченца.
Училището окончателно затвърждава детските представи относно своята принадлежност и своето очаквано поведение. Учителското отношение не е еднакво към момичетата и момчетата. Едни и същи прояви биват третирани по различен начин.
Проучвания само от преди 20 години показват, че у студентите съществува различна мяра при оценяване на половото поведение при мъжете и жените. Първите са оценявани положително при сексуална активност /"полов атлет", "истински мъж"/, а вторите - отрицателно /смятани са за незрели и безотговорни, наричани са "леки", "лесни" и пр./
Така след това своеобразно "училище да бъдеш", човешкото създание излиза с вече установени, относително трайни и в идеалния случай непротиворечиви нагласи, самооценка, себеидентификация. Това не значи, че влиянието на обществото се преустановява. Напротив, то продължава да действа. Не бива да се забравя, че социализацията трае през целия човешки живот.
Аспект на половата диференциация е разделението на труда и собствеността върху средствата за производство. "Поради развитието на културата по посока на властта и най-вече поради усилията на известни лица и слоеве, които са искали да си осигурят привилегии, разделението на труда е отклонено в особени релси и е останало там и до днес. Това е причината човешката култура да се характеризира с първостепенната роля на мъжа." (Адлер 1995) В съвременният свят трудовата дейност на човека е съществена част от неговия живот. Тя заема приблизително 1/3 от активната възраст за периода от 18 до 60 - 65 год.
Мъжете и жените си приличат в уменията (около 90%) и не би трябвало да се различават в труда, който полагат. Но само един бегъл поглед върху професиите на мъжете и жените и тяхното разположение в служебната йерархия е достатъчен, за да се види привилегированата позиция на мъжете. Редица изследвания показват, че в световен мащаб мъжете имат по-стабилна работа с по-високи доходи и заемат ключови позиции във властта. Съдържанието на мъжката трудова дейност осигурява значително повече от посочените по-горе четири основни ресурса. По-високото заплащане дава повече средства. Естеството на "мъжките" професии осигурява - по-голяма и по-качествена социална мрежа (повечето ниско статусни и ниско платени професии са "женски"), повече време и изискват по-голяма степен на познание (което мъжът получава в процеса на обучение и развитие на кариерата).Но в процеса на развитие на обществото, в желанието да се акумулират повече печалби и власт мъжете си отнемат единственото, дадено им от природата преимущество, а именно тяхната по-голяма физическа сила. Днес, в следствие на новите технологии, е без значение каква физическа сила има даден индивид, за да върши дори и най-тежката физическа работа, да води война и въобще физическата сила не е решаващ фактор в каквато и да е дейност. От друга страна под натиска на феминистките движения (възникнали като противодействие на мъжката хегемония и проповядващи равенство между половете в неекстремиският си вариант) е премахнато узаконеното господство на мъжът. Разбира се привържениците на мачизма (политика защитаваща мъжкото господство в социалната система с всички произтичащи облаги за мъжа) не приключват със своята борба. Те вече нямат законовата основа на своето господство и физическата сила не е решаващ фактор. За това усилията им са концентрирани в една не нова но ефективна област - подсъзнателното въздействие и формирането на полови стереотипи.
Още от времето, когато мъжът е взел властта и е станал господар на племето, той е създал една привилегирована прослойка, която да го възхвалява и обоготворява. Тази прослойка е на жреците и тяхната функция е била от една страна да затвърди властта на господаря и да парира опитите за свалянето му, а от друга страна да затвърди подчиненото положение на жената и първостепенната роля на мъжа. Това жреците постигали посредством митовете, предавани от поколение на поколение, с което създавали картината на света (формирали светогледа) и по този начин влияели пряко върху вярванията, поведението и ценностите на членовете на социалната група.
В наши дни един от най-добрите начини за въздействие върху хората, са средствата за масова информация - масмедиите. Те влияят, създават или затвърждават нашите предразсъдъци, оказват въздействие и при тълкуването на половите роли. Ярък пример в това отношение са различните реклами, клипове, постери. "Дребна работа - ще кажат някои - това са просто рекламни клипове!". Да, сами по себе си рекламите са дребна работа, но не е за подценяване влиянието, което оказват като се има предвид съвкупното им ежедневно действие върху нас.
Рекламите по родната телевизия се опитват да наложат интересни образи на нежната половина на човечеството - жена, която гледа като сърничка мъжа си и нежно му сипва поредната чаша ракия. Има го и обратния вариант – жената,при която всичко е мултифункционално, от колата през пастата за зъби до мъжа.
Разбира се съществува и жената сексбомба, разбиваща всички мъжки фантазии,отваряйки бутилка бира с пищната си гръд.
Днешната жена напълно се загуби между хилядите и налагани комерсиални и не толкова образи. Съвременната жена е като шесторъкия Шива, нещо като “3 в 1” – работи, гледа деца и се грижи за семейния комфорт и уют.
За българката бремето на двойната натовареност - на работа и в къщи, е десетилетна социалистическа традиция. То дори се смята за нещо нормално. В постсоциалистическото общество обаче тежестта върху женските рамене се увеличи многократно - пораснаха и задълженията, и отговорностите. Работещите жени вече не просто ходят на работа от 9 до 17 ч. Днес, особено при по-квалифицираните професии, твърдото работно време е по-скоро изключение. Освен това професионалната конкуренция е толкова голяма, че направо изстисква физическата и интелектуална енергия и оставя твърде малко сили за „втория работен ден“ с бъркалката и прахосмукачката. В същото време продължават да са валидни традиционните представи, че домакинските функции са задължение на жените, а мъжете в най-добрия случай помагат. Затова са и масови преценките, че работата и семейството невинаги съжителстват в синхрон, а заетостта на жените неизбежно се отразява по някакъв начин на отглеждането на децата, на семейните взаимоотношения, на ангажиментите вкъщи.
Съвременните жени са по-самоуверени и се утвърждават по-успешно, отколкото в миналите години. Много неща станаха по-естествени, но не и по-лесни. Жените все още се борят с външни бариери, но и с вътрешни; двойно по-голямо натоварване от една страна и съмнения в себе си от друга.Работещите жени сега имат повече ангажименти от преди, тъй като освен да работят и да се грижат за семейството си, те трябва да мислят и как да задържат работното си място. А това изисква нагласи, време и средства за преквалификация и изграждане на адекватни на новите изисквания трудови навици. Впрочем съвместяването на семейните и професионалните ангажименти е един от най-сериозните фактори за неравенство между половете, тъй като жените реално имат по-малко време от мъжете за образование и квалификация, за допълнителен труд или за лично усъвършенстване. Следователно конфликтът работа - семейство е по-силен за жените, отколкото за мъжете. Двойното бреме, което носят работещите жени, рефлектира върху противоречивото им усещане за пълноценност и на двете места.
Цената на конфликта работа - семейство разделя жените на три основни категории, във всяка от които могат да се открият жени с различни социалнодемографски характеристики. В първата попадат жените, които са готови да жертват личното си професионално развитие заради семейството и децата. Другата категория обхваща жените, които поставят на първо мястокариерата и усъвършенстването си, а семейството за тях е на по-заден план. Към третата категория спадат жените, които се опитват балансирано да съчетаят и двете роли, без да игнорират нито семейството, нито работата си. И макар нито една от тези групи да няма ясен социален профил, все пак женските социални роли са значително по-ясни, отколкото мъжките. Мъжете все повече формално, отколкото на практика, са глави на семейства, а и самото понятие вече се изпразва от съдържание. Традиционният разграничител на ролите според специфичните отговорности на мъжете и жените (мъжете печелят пари, жените се грижат за дома) почти няма поле за проявление днес. Но само по отношение на първата си част - за мъжката работа. Работи, който може и има поголям късмет, обаче домакинската работа остава чисто женска грижа.Масово е мнението, че и двамата партньори трябва да подпомагат семейния бюджет. Тоест, когато става дума за равнопоставеност на приноса към семейния бюджет, мъжете са „за“, когато обаче става дума за равнопоставеност и при семейните задължения, мъжете, прехвърлят отговорността на жените.
Макар че болшинството от хора са на мнение, че в нашето съвремие обстановката се е уравновесила. Двата пола работят наравно, практически не се среща професия, недостъпна за жените /дори тежкия физически труд, военното дело и тежката атлетика се радват на женско присъствие/. Днес те заемат и редица началнически и отговорни постове.
Но въпреки това, половете продължават да бъдат оценявани с различна мяра, не само в професионалната реализация, но което е по-важно - във всекидневното мислене на хората. Равенството в икономическо, политическо и т.н. отношене присъства, но незнайно защо дълбоките предразсъдъци остават. Дори днес някои са склонни да се отнасят пренебрежително към жената, а други - с абсурдно високи изисквания към мъжа.
Става ясно, че половата диференциация е не толкова природна, колкото изкуствено създадена. За това е показателен и фактът, че не само в различните периоди от развитието на дадено общество, но и в различните култури, функциите и ролите на половете се различават значително. Това навежда на мисълта, че те са социално детерминирани и поддържани от страна на обществото. Причината може да бъде само една - по-ефективното му функциониране.