Доц. Борис Минчев
Внимание

Вниманието е специализиран психичен процес , обслужващ интегрирането на ситуацията в цялостно смислено и действено преживяване. Ритъмът на вниманието става вътрешен ритъм на субективно действие в пределите на ситуацията. Вниманието е механизъм на реализация на субективния блок на психиката и специално на активността на Аза и затова не случайно вниманието често се отъждествява със съзнанието. Това схващане има сериозно основание, защото фокусът на вниманието прави отчетливо преживявана т. нар. тема на преживяване.
Вниманието е част от реализацията на цялостната координация на психичните функции в ситуационното поле. Смята се, че вниманието е предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори. Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната и поведенческа обработка на информация. Понякога се предполагат селективни механизми във всяка област на когнитивна обработка и се говори за “зрително”, “слухово”,, “емоционално” внимание, за “съзнателно” внимание и пр. Но особено влиятелна е класическата концепция, подкрепена от интуицията на здравия смисъл, че вниманието е единно и се разпределя или превключва и че се преживява като субективен феномен в първо лице единствено число във вид на компетентност на Аза. Все пак проблемът стои дали имаме едно единствено внимание или това е сборно понятие за множество механизми за селекция в структурата на психиката на човека. От две-три десетилетия се увеличават привържениците на множествения възглед за вниманието, но все пак класическият възглед продължава да доминира в психологическото мислене върху вниманието. Ние смятаме, че единството на ситуацията изисква единен механизъм, който да селекционира и удържа разнородни компоненти на опита като стимули, планове и действия в единна матрица на преживяването.
Като че ли липсата на съдържателни характеристики прави вниманието слабо видимо във вътрешен план: Зададени са фокус и посока на вниманието.
Фокус на вниманието – е резултат на психична селекция. Той е мястото в ситуационното поле, в което преживяването е най-отчетливо, високо будно и често контролирано. Фокусът на внимание е единичен и има твърде ограничен капацитет, макар че субективно изглежда обширен. Фокусът се отнася към ситуационното поле както централното зрение към цялостното зрително поле. Съществуват разновидности на действието на фокуса във всяка сетивна модалност (зрение, слух, осезание) или в абстрактните форми на репрезентация (пропозиционална, речева и пр.), но във всички случаи това е “будно петно” в преживяването, което се мести в различни части на полето на преживяване.
Посоката на вниманието е ментален вектор, обърнат към или изхождащ от Аза. Той реализира някоя от четирите функции на вниманието в ситуационното поле.
Фокусът на внимание, както казахме, проявява известна специфика в различните сензоперцептивни модалности. Например, в зрението фокусът на внимание се отнася към ситуационното поле така, както централното зрение към цялостното зрително поле. Специално в зрителната система централно зрение и зрително внимание споделят общи неврофизиологични механизми. Централното (фовеално) зрение е много тесен процеп в зрителното поле, но поради това че е много динамично-подвижно, се създава впечатление, че то заема масивна част от зрителното поле. Установено е, че вниманието се затруднява повече, когато трябва да се разпределя между няколко зрителни стимули, отколкото между същия брой стимули в различни модалности, например, зрителни и слухови. Това често се изтъква като аргумент в полза на специфични видове внимание за всяка сензо-перцептивна система.
Още по-загадъчно действа слухово-речевото внимание. То може да се селекционира и да разпознава като реч звукове, които са по-слаби от фоновия шум, а може и да проследява един от няколко паралелни разговора около индивида. Но и рече-слуховото внимание изглежда особено “обемно” в слуховото ситуационно поле. Вниманието при активния допир се поддържа от моторна схема на движение на пръстите и китката и сякаш е “залепено” за тях.
Вниманието е феноменологически ефирно, и следва да бъде такова, защото то е психологически механизъм на действие в ситуации и не бива да привнася допълнителни характеристики отвъд играта на субективно и обективно. Вниманието осведомява Аза за потенциална или реална значимост на едно или друго съдържание в ситуационното поле.
Наличието на фокус не означава пълна липса на внимание към останалата част от ситуационното поле. Известен ресурс на вниманието остава като че ли “разлят” в периферията на фокуса и се съсредоточава към особености и детайли на ситуацията, които се преживяват с допълнително осъзнаване. Последните образуват контекст на значимост на фокусираните аспекти на ситуацията и осигуряват потенциални точки на съсредоточаване в предстоящи моменти.
От казаното можем да извлечем следното определение:
Вниманието е процес и състояние на насочване и съсредоточаване на Аза на индивида върху едни или други аспекти на ситуационното поле, при което се образува фокус на диференцирано преживяване и периферия с по-малко отчетливо преживяване. Така едни аспекти на преживяването добиват усилени контури и диференцирана значимост за сметка на други.
Горното определение е феноменологично. То акцентира върху вътрешния наглед на вниманието и показва, че вниманието е фактор в организацията на преживяването.
Някои автори настояват, че вниманието действа само върху пространствено-времевата структура на взаимодействията с физическия свят, т. е. свързано е изключително с перцептивни и моторни процеси, докато селективните процеси към аспекти на самото преживяване (това, което понякога се нарича “вътрешно внимание”) са процеси на “забелязване”, присъщи на съзнанието (Mandler and Nakamura, 1987). Ние смятаме, че вниманието е единно, въпреки че в отделни случаи то обслужва различни слабо осъзнати когнитивни функции или пък съзнанието в частност.
Функции на вниманието
Първата функция, която вниманието изпълнява, може да се обозначи като антиципативна (от латински – предусещане, очакване). Всички разновидности на човешкото внимание, които ще разгледаме по-долу, са модификации на едно не диференцирано състояние на очакване, на създаване на обща мобилизационна готовност за преживяване, реагиране и реализация на проекти. Различията се появяват в продължителността и начините на активация и поддържане на тази нагласа, свързана с очакване. В устройството на вниманието има един особен парадокс – то е специална програма за очакване на трудно предсказуемото. Вниманието може да придружава всякакви други психични процеси, сензо-перцептивни, паметови, мисловни. Следва да се отбележи, че вниманието по-често и естествено съпровожда психичните процеси, осъществяващи връзка с наличния фрагмент на света “тук и сега”, т. е. сензо-перцептивните преживявания. В тях вниманието е предназначено да подготви, настрои субекта за нови, силни и необикновени стимулации, или за да осигурява максимално бързи и адекватни реакции на внезапни, но евентуално важни събития.
Втората функция е указател на моментна важност и на смисъл. Вниманието съпровожда и абстрактните познавателни процеси на мислене и въображение. В тях то е “умствено посочване към” (У. Джеймс) евентуалния смисъл или към съществено отношение на два или повече интелектуални предмети. Сякаш вниманието сигнализира: важно е това, към което соча тук и сега! Вярно е и обратното: значимо е това, което предизвиква внимание. В абстрактното преживяване съдържанието, което се тематизира във вниманието, придобива “изпъкналост” субективно се уголемява, става сякаш “стоящо над” другите компоненти на въображаемата или мисловна ситуация. Накратко, фокусът на вниманието задава и удържа темата на текущото ситуационно преживяване.
Третата функция на вниманието е директно да ускорява и тонизира движенията на човешкото тяло. Тази еволюционна програма на вниманието е предназначена да провокира бърза активация на тялото в ситуации, заредени с явна или потенциална опасност. Щом тя е предусетена вниманието се включва и превключва от един компонент на ситуацията към друг без усилия и намерение, дори против намерението на субекта. Тази функция се преживява като вътрешен ритъм на регулация на поведенчески актове.
Предполага се, че действието на вниманието в сензо-перцептивни и действени ситуации е възникнало в дълбокото еволюционно минало на животните, а абстрактните форми на действие на вниманието са възникнали късно в антропогенезата.
Четвърта функция е свързана със съсредоточаване на усилия върху обект, който следва да бъде овладян поради една или друга извън-биологична необходимост. Тук вниманието създава преживявано поле на действие на субекта и “съединява” външното или вътрешно действие с предмет сякаш това се прави от някаква “вътрешна ръка”. Последната функция се реализира посредством съвместната активност на внимание и воля.
В първите три функции вниманието е “вързано” за оцеляването и справянето с внезапно случващото се. При тяхната реализация ситуационното поле сякаш е обладано от външни сили и вниманието ги обозначава като предизвикателства за Аза. При изпълнение на четвъртата функция вниманието вече “излиза” от един Аз, утвърждаващ намерения и проекти, и “посяга” към предмети, отношения и процеси в Свят 1, Свят 2, или Свят 3. Така вниманието става удължител и проводник на пристрастността на Аза.
Видове внимание
Според продължителността си и участието на волята в неговото регулиране различаваме четири вида внимание:
Неволево внимание. Често се нарича първично, за разлика от вниманието за абстрактни стимули, което се нарича вторично или производно внимание. То е първично в еволюционен и онтогенетичен смисъл на първо възникнало. Сензо-перцептивното внимание се активира спонтанно, бързо и принудително. Активацията му води до напрягане на мускулите и така настройва тялото за действие. Внезапни и силни стимули предизвикват ориентировъчна активност на мускулни групи, свързани с насочване на сетивата – движения на очите и главата в посоката на стимулация, специфични движения, свързани с “ослушване, телесна поза на готовност за бягство и т. н. Наред с това неволевото внимание се съпътства от наситени емоции и афекти – на уплаха, безпокойство, гняв, любопитство и пр. При активиране на неволевото внимание организмът изпитва повишен физиологичен стрес.
Проявите на неволевото внимание са наситени, краткотрайни и провокирани от усещания или възприятия, т. е. от външни фактори. В еволюционен план неволевото внимание е предназначено да подготви субекта за реагиране на динамични външни събития: потенциални опасности или внезапно появяващи се благоприятни възможности. Всички неочаквани събития изискват бърза мобилизация на субекта за оценка на актуалната ситуация и за адекватно телесно реагиране. Този вид внимание има вродена програма, някои изследователи го извеждат от ориентировъчния рефлекс (И.П. Павлов). Когато ефектът на новост на промяната се изчерпи, а това става за няколко секунди, настъпва т. нар. хабитуация (привикване), когато източника на промяна вече не удържа фокуса на внимание върху себе си и той се премества върху други обекти.
Ако ситуацията протича спокойно и липсват външни стимули, които да “грабнат” вниманието, то започва да извършва т. нар непреднамерени, спонтанни колебания върху случайни обекти и аспекти на обстановката. В. Вундт сравнявал тази флуктуираща активност с движенията на махалото. Тя не е действие на вниманието на празен ход, а изпреварващо търсене на биологично важни стимули и събития.
Тъй като е вроден автоматизъм, първичното внимание действа принудително и не се поддава на обучение, а също не се и отучва. Понякога неволевото внимание се провокира от промяна, изразяваща се в прекъсване на стимулация – ако покрай субекта се говори, настъпването на мълчание предизвиква преместване на фокуса на внимание към променената ситуация. Това означава, че неволевото внимание е по същество насочено не към стимулацията, а към изследване на значението на промяната в текущата ситуация, т. е. то активира когнитивните процеси на индивида. Другата функция на неволевото внимание е да повиши мобилизационната готовност за бързо действие и това става също автоматично и едновременно с когнитивната активация.
Волево внимание. Самото му название показва, че то е съвместно действие на механизмите на вниманието и волята на субекта. Като че ли едно съсредоточено усилие се прибавя към естественото внимание, надстроява се над него и определя продължителността на удържане и маршрута на движение на фокуса на вниманието в ситуационното поле. Затова се заключава, че действието на волевото внимание е вторично по отношение на неволевото внимание, затова Л. С. Виготски основателно го причислява към висшите психични функции.
Параметрите на фокуса на внимание при волевата му регулация са съвсем различни от природните форми на внимание. Актовете на волевото внимание са продължителни – траят минути, а понякога часове, те са с променлива интензивност, изискват усилия и имат по-висока “цена” за субекта.
Това внимание се провокира от интересите и мотивацията на субекта и става по ефективно с упражняването му. Вторичното внимание се проявява като ситуационно-специфични умения и навици да се внимава за динамиката на заучени стимули. Това значи, че субектът може да има мотивите и волевите привички да удържа фокуса на вниманието си в един тип ситуации, а изобщо да не иска и да не умее да внимава в друг тип ситуации. Ето защо, в конкретни случаи следва да се прави анализ на проявленията на волева регулация, а не да се приема някакво общо равнище на регулация, което непременно се привнася в ситуацията. Така волевото внимание е силно диференцирано в проявите си за разлика от неволевото.
Ситуациите, провокиращи неволево внимание, не се нуждаят от волева регулация на фокуса на внимание. Адекватните за внимаване чрез усилия ситуации са такива с монотонен ход, с плавно настъпване на промени, но все пак важни от една социо-културна гледна точка. Такива ситуации са свързани с поддържане на общото качество, морални стандарти, а не с естествената променливост на нещата. Волевото внимание е пригодено да регулира хода на абстрактни ситуации – такива, в които се изисква съобразяването и комбинирането на символи и преобразуване на природни материали по символична схема. Затова, когато е насочено към вътрешни процеси, то се обозначава като “интроспективно внимание”. Последното всъщност осъществява преднамерено превключване между налична и абстрактна ситуация.
Така се очертава главната функция на волевото внимание да налага и усилва културни проекти чрез преднамерено изменение на начина на действие на “природното” внимание, което е предвидено да бъде механизъм за оцеляване.
Волевото внимание може да има скъсен цикъл, когато се регулира от прости волеви действия в изолирани ситуации. От друга страна волевото внимание може да участва като механизъм на реализация на сложни волеви действия и да се превърне в умение да се внимава в съответен ситуационен ред (СР). Тогава на него му е присъща сложността на едно умение.
Послеволево внимание. Този вид внимание се появява, когато субектът развие силна положителна мотивация за някакъв вид дейност. Неговите прояви са комплексни: в началото, докато индивидът се “вработва” в СР на конкретната дейност, той се самопринуждава, а след това усещането за полагане на усилия изчезва и съсредоточаването става леко, но продължително. Това се случва, когато един учен пише статия по любим замисъл, при упражняването на трудна пиеса от изтъкнат пианист и т. н. Това внимаване започва преднамерено и с известна принуда от страна на Аза, но след това става след-волево. Разновидност на последния тип внимание е присъщ на умелите дейности, където усилия и спонтанно съсредоточаване се редуват по разнообразен начин.
Навично внимание. Това е заучена връзка между определени външни (признаци на предмети, цялостни предмети и техните взаимоотношения) или вътрешни (фрагменти на вътрешна реч, емоционален нюанс и пр.) стимули, която предизвиква непреднамерено фокуса на вниманието върху тях. Навиците да се внимава могат и да бъдат по-сложни и да образуват “маршрути на внимание” като компоненти на професионалната наблюдателност в трудови дейности, иначе казано е навичен компонент на умение.
Навици да се внимава в определени стимули може да се формират и в експериментални ситуации:
Р. Шифрин и У. Шнайдър провели серия експерименти за взаимоотношенията между автоматизирана и контролирана обработка на информация на специални стимули (target stimuli), в случая набор от зрително представени букви. Те установили, че специалните стимули придобили свойството да привличат вниманието автоматично след продължително упражняване. То се състояло в двигателна реакция на разпознаване на специалните стимули (определени букви). След това били проведени критични опити, в които специалните стимули вече служели като дистрактори (стимули, отвличащи вниманието, на които по инструкция не би трябвало да се реагира). Въпреки че вече били неуместни за новата задача, тези стимули, които по-рано специално предизвиквали бърза реакция, влошавали изпълнението на новата задача. Това значело, че те автоматично предизвиквали информационна обработка, т. е. в традиционни термини били придобити навици да им се обръща внимание (Shiffrin and Schneider, 1977).
Макар и рядко се разграничават още два вида: внимание, водено от стимулите (внимание “отдолу нагоре”) и внимание, водено от задачата (внимание “отгоре-надолу”).
Казахме, че една от човешките функции на вниманието е обозначаване на значимост – това, върху което се насочи вниманието се преживява като важно за момента. Затова автоматизираното обръщане на внимание към редица аспекти на текущите преживявания, заедно с динамиката на емоциите, сигнализира значение на компонентите и аспектите на ситуационното поле. Значенията често имат формата на емоционални навици и навици да се внимава. У човека това е втората по големина сфера на навичност след двигателните (телесни) навици.
Навичното внимание е вторично непреднамерено внимание и наподобява неволевото внимание по безизборността, лекотата, силата и кратките периоди на съсредоточаване, но то не е безусловно-рефлекторна реакция, а отговор, научен чрез множество повторения. Тъкмо наличието на навици да се внимава е най-силният довод срещу отъждествяването на внимание и съзнание у човека. Вниманието по навик е част от придобитата готовност на тялото и на психиката да реагират бързо и ефективно и да са в синхрон с актуалните промени в наличната ситуация.
Внимание и информационна обработка
Вниманието е свързано с процесите на селекция и обработка на информация в когнитивната подсистема на психиката на проблемът е на какъв етап от тази обработка се включва вниманието.
Едни автори (Д. Бродбендт и А. Трайсмън) твърдят, че вниманието служи като “филтър” и се включва рано, още в началото на сензо-перцептивната обработка. В модела на Д. Бродбендт попадането във фокуса на вниманието е предпоставка стимулът да получи допълнителна информационна обработка. Нефокусирането означава изпадане на стимула от когнитивната система на индивида. Ан Трайсмън допълнила модела на Бродбендт, че в когнитивната система съществува ограничен капацитет (ресурс) за информационна обработка и той се заема приоритетно от сензо-перцептивните канали на информация, към които бива насочено фокусирано внимание. Информацията от останалите канали се обработва “отслабено”.
Други изследователи (Р. Шифрин) приемат, че вниманието се включва в когнитивната обработка чак след завършване на процесите на разпознаване на патерни (форми, образци) във възприятието. Шифрин изхожда от убеждението, че разпознавателните процеси действат автоматично, без участието на вниманието. Резултатите от разпознаването на патерни се отправят в краткосрочната памет и в нея процесите на внимание извършват селекция, поради това, че е невъзможно да се удържи цялата структурна информация в краткосрочно-паметовия регистър. В този модел действието на вниманието е следствие от информационните ограничения на краткосрочната памет, а не на възприятието.
Проведени са множество експерименти, които потвърждават двата модела на участие на вниманието в когнитивната обработка, така, че проблемът кой от тях е валиден, е остава нерешен. Феноменологично резултатите от действието на двата модела са неразличими.
Вниманието структура ритмиката на преживяванията, но няма собствено съдържание. То придружава останалите познавателни и личностно-рефлективни процеси и затова е вездесъщо и същевременно “празно” откъм специфика. В крайна сметка вниманието е един от главните механизми на конституиране на единицата на преживяване – ситуацията.
Свойства на вниманието
Вниманието няма съдържателна специфика, но разгръщането му може да се опише с редица свойства – структурни и динамични.
Фокус и периферия – първото е зоната на висока концентрация на вниманието. Фокусът е динамичен и се мести в полето на ситуацията, а периферията е останалата част, която се следи неявно. Някои автори, например У. Найсър, говорят за “пред-внимание” вместо за периферно внимание.
Обем – измерва се с броя единици (предмети, действия, отношения и пр.), които попадат еднократно във фокуса на внимание. Обемът на вниманието у зрелия индивид е в диапазона 5-7 единици. Той не се мени с тренировката. Обемът на внимание съвпада с обема на краткосрочната памет, на възприятието и на осъзнаването. Това се дължи на това, че те са съставни части от полето на ситуацията и споделят общи ограничения.
Концентрация – това е съсредоточеност и висока будност на преживяването върху част от ситуационното поле. Концентрираното (съсредоточено) внимание създава и запълва фокуса на вниманието и се мести в ситуационното поле. Концентрацията е противоположно свойство на превключването на вниманието. Съсредоточаването на неволевото внимание се извършва без усилия, но е краткотрайно, докато волевото внимание постига концентрацията с усилия и но затова е неограничено във времето. Разсеяността, т. е. неспособността за концентрация, е всъщност нулева точка на съсредоточеност на вниманието.
Превключваемост – измерва се с броя премествания на фокуса на внимание за единица време. В едни случаи превключването става спонтанно според вродена или придобита програма (неволево внимание, внимание по навик), а в други случаи - преднамерено и с усилия (волево внимание). Превключваемостта се обуславя и от психодинамичните особености на психиката – гъвкавостта, подвижността и работоспособността на основните психични процеси.
Разпределеност – това свойство предполага “разделяне” на вниманието на няколко фокуса в даден момент. Такова схващане е доста спорно. Това, че имало хора, които вършели по шест-седем дейности едновременно е мит. По-скоро разпределението следва да се схваща като времето за фокусиране върху различни части от ситуационното поле в даден времеви интервал, примерно за една минута. Така в един случай вниманието е разпределено върху три обекта чрез ритмични превключвания между тях.
Устойчивост – означава съпротивляемост на отвличащи въздействия. Измерва се с интензивността на стимулите, достатъчни да отклонят вниманието от даден обект.
Повлияване от инструкция – Установено е експериментално, че вниманието към различни аспекти на преживяването може да се насочва чрез инструкция в различна степен. В голяма степен вниманието може да се насочва чрез инструкция към цветове, форми, разположения в пространството и категории предмети, в които да се внимава. Но с инструкция не може да се въздейства върху отклоняване на вниманието от внезапни и силни стимули. Дългото упражняване в селекциониране на определен тип стимули също ефективно противодейства на инструкцията в какви стимули да се внимава.
Изброените свойства могат да се разглеждат като работни характеристики, които описват действието на вниманието у даден индивид. За всички тях има създадени тестове за измерване и те се прилагат в професионалния подбор от десетилетия.
И така вниманието активно структурира текущата ситуация, задава тема, ритъм и разпределение на когнитивните ресурси за нейната обработка и осмисляне. Така вниманието, заедно с краткосрочната памет, е ключов механизъм в ситуационната организация на опита.