Злоупотреба с някои малко познати вещества

Злоупотребата с вещества е противоречив въпрос още от дълбока древност. Дебатите относно употребата на марихуана, например, могат да се проследят до китайски документи, датиращи от няколко столетия преди новата ера. В индустриализираните общества, злоупотребата с алкохол и други дроги датира от началото на 19в.В хода на историята нагласите към употребата на вещества се е променяла, но като цяло за злоупотреба с вещества се включва използването на всякакви химикали за модифициране на настроението или поведението по начин, който се различава от социално одобрените практики.
Всеки импулс на човека може да приеме размерите на пристрастеност. Съществува непреодолимо желание за преодоляване на наложените от реалността ограчения с помощта на средства , които служат за доставяне на наслада, скъсяват социалната дистанция, повишават самооценката.
Зависимостта е състояние на физическа или психическа и физическа зависимост от вещество, което се приема. При някои вещества се наблюдава развитие на толерантност.
От нормалната употреба трябва да се разграничи вредната употреба, която е налице тогава, когато моделът на консумация води до увреждане на здравето. Особенна форма на вредната употреба е острата интоксикация.
При пълния или временен отказ от определена субстанция, която е била приемана в продължителен период от време във високи дози, настъпват симптоми на абстиненция. Началото и протичането са ограничени във времето и зависими от вида на веществото и дозата.
Има хора, които са генетично предразположени към пристрастеност. Предпоставка за подобни отклонения в развитието са различни личностни характеристики. В повечето случаи тези разстройства водят началото си от детството и юношеството, и се проявяват с пълна сила в по-късна възраст. Хора, измъчвани от чувство на тревога, страх, могат да прибягнат до приемането на средства, които намаляват напрежението.
Според днешните теоретични представи за пристрастеното поведение, се отчитат психологични, социологичните и невро-биологичните аспекти. Съществува и фамилна предразположеност към пристрастяване. При това обаче липсва специфичен афинитет към определени форми на зависимост.От първостепенно значение са самите родители, особенно алкохолизмът на бащата. Децата на алкохолици и зависими от хероин, в случай че употребяват дроги, проявяват склонност към злоупотреба с различни дроги.Наред с родителите, трябва да се има в предвид и влиянието на групата.Липсващият родителски и особено бащински контрол, са рисков фактор за контакти с групи, консумиращи дрога.
Видове субстанции:
Опиати . Опиумът е изсушеният сок на неузрялата семенна кутийка на мака.Произвежда се главно в Иран, Турция и в “Златният триъгълник” /Северен Тайланд, Бурма и Лаос/. В продължение на хилядолетия, опиумът е бил употребяван като средство против болки.
Морфинът се причислява към най-ефикасните обезболяващи средства. Той е един от 90-те алкалоида, които се съдържат в опиума.
Хероинът е производна субстанция на морфина. Той се търгува под формата на бял прах.
Има голяма опасност за бързо развитие на телесна и психична зависимост към опиатите. При продължителна употреба се наблюдава общо намаляване на защитните сили на организма. Бързо настъпва промяна на личността в следствие на пристрастеността. Употребата е придружена от социална деградация.
Кокаин. Има стимулиращ ефект и може да се сравни с действието на адреналина.Бързо се развива психична зависимост, без наличие на телесна. Наблюдава се честа и сравнително бърза промяна на личността.Понижава се чувството на отговорност;намалява способността за концентрация и трудоспособността. Възможно е при предозиране изходът да е летален.
Амфетамини. Представляват психостимуланти. Психичното им действие се изразява в премахване на чувството за глад, ободряване. Опасност от развитие на психична зависимост.Могат да настъпят безпокойство и възбуда, загуба на ориентация. Смущения в съня; намалена защитна способност на организма. Нерядко настъпва силно изразена промяна на личността. Възможна е появата на налудни състояния.
Халюциногени. Това са вещества, които провокират видения. Тяхната употреба е нелегална. Възможно е прилагането при някои форми на психотерапия. В групата на халюциногените влизат ЛСД,мескалин и други.Възможна е известна психическа зависимост; не се наблюдава телесна.Явяват се състояния на паника и неадекватност на оценката на ситуацията.. Рядко се стига до промяна на личността. Няма нежелани социални последствия.
Канабис. Хашишът е смолата на индийският коноп. Изсушеното, ситно нарязано растение се нарича марихуана. При прекомерна консумация се наблюдава изразена опасност от психологическа зависимост. Увреждат се преди всичко дихателните пътища.Промяната на личността е правопорционална на употребата.Няма нежелани социални последици.
Барбитурати. Подтискат различни функции на ЦНС. Тази група от различни субстанции, използвани по-рано като сънотворни, днес се прилагат рядко само при форми на епилепсия. Несъмнена опасност от развиване и на двата типа зависимост. При прекомерна употреба – безсъние и свръхвъзбуда, падане на задръжките.Личността се променя барзо. Понякога пристрастеността към барбитурати води до криминално поведение.
Транквилизатори.Премахват чувството за страх, отпускат мускулатурата. Преобладава опасност от психична зависимост.При по-високи дози – смущения в концентрацията и способността за реагиране. Наблюдава се промяна на личността, която понякога води до социален упадък.
Никотин. Извлича се от листата на тютюна. При предозиране - парализиращо или възбуждащо действие. Изразява се в кратковременно повишаване на артериалното налягане последвано от трайното му намаляване. Голяма опасност от психична зависимост; при част от пушачите и физическа. Прекомерната употреба може да доведе до белодробни заболявания, рак.
Съществуват различни програми за рехабилитацията на употребяващите забранени от закона вещества, които предлагат интензивна терапия – индивидуално или професионално консултиране, групова и семейна терапия, терапевтични общности, като повечето от програмите възприемат философията на анонимните алкохолици.
Злоупотребата с алкохол е най-опустошителният проблем с веществата. Алкохолът е депресант, подтискащ паметта, ученето,преценката;успокоява раните и притъпява болката – “еуфорията” на алкохола в известен смисъл е въплащение на фантазиите и мечтите.Това е вещество водещо до зависимост, социални проблеми,дори и до пристрастяване;фармакологично средство,което поради своите странични въздеиствиея може да се превърне в отрова,като при предозиране или прекомерна употреба може да доведе до смърт или траини увреждания на почти всияки органни системи.
Терминът “алкохолизъм”е въведен от шведския лекар Хус през 1852 г.
В ежедневната употреба тои обхваща два феномена,които трябва да бъдат разделени един от друг:алкохолна злоупотреба и алкохолна зависимост.Алкохолна злоупотреба е налице тогава,когато последствие консумация на алкохол,води до телесни и/или психосоциални вреди.Белезите на този синдром са следните:наличие на абстинентни прояви,поява на променемна поносимост,намалена способност на контрол на консумацията на алкохол,изоставяне на други удоволствия ,за сметка на алкохола.
За алкохолна зависимост говорим тогава, когато едно лице консумира алкохол в количества, по-големи от тези, които обкръжението му приема за нормални. Значителна роля тук играят различните навици и обичаи, свързани с пиенето в отделните страни.
Хроничната злоупотреба с алкохол води до намаляване на мозьчната тъкан.При остро въздеиствие на сравнително малки количетва се стига до повишена активност,бъбривост и засилени моторни реакции свързани с насилствени деиствия.Способността за виждане и чуване се нарушава.Дори ниско ниво на алкохолна концентрация може да доведе до стадии на възбуда.пробладавт еуфорията и оптимизмът,съществуващите страхове намаляват.Ако се повищи нивото на алкохол в кръвта,настроението става депресивно,раздразнително,лабилно и се стига до загуба на задръжки.
При актуално въздеиствие на алкохола се стига до влошено регистриране от страна на паметта.Непосредствената способност за запаметяване е съхранена,но много събития се забравят след 20-30 минути.По този начин алкохола уврежда наи-силно кратковременната памет.Наблюдава се”скъсване на лентата” и човек не е в състояние да си припомни събития от определен период от време.При това може и до тотална загуба на памет.
Алкохолът влияе върху други органни системи.Малко дози алкохол могат да стимулират дишането,докатопо-големите водят до неговото влошавне,дори спиране.Редовната консумация уврежда сърдечния мускул.Задеиства се секрецията на слюнка;стимулира се отделянето на урина.Алкохолът води до дисфункция на храненето;нивото на холестерина се променя.
През последните деситилетия значително се е увелеичил броят на заболяванията,които магат да будат окачествени като резултат от алкохолна злоупотреба и зависимост.Почти не сушествува органна система,изследванията ,на която да не са показали досега увреждане от прекомерната употреба на алкохол.Класифицирани са множество заболявания следствие употребата на алкохол:
- алкохолно отравяне – в зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта, бива леко, тежко, средно. Характеризира се в зависимост от стадия, от повишена склонност към говорене в лекия към еуфорично настроение или агресивна раздразнителност в средния, до смущения в съзнанието, силна възбуда и страх, загуба на ориентация и отношение към реалността при тежкото опиване;
- чернодробни заболявания – спъктъра на тези заболявания варира от затлъстял черен дроб, през хепатит до чернодробна цироза;
- заболяване на храносмилателните пътища, стомаха и червата;
- заболявания на сърдечно-съдовата система – сърдечна недостатъчност, тахикардия;
- остеопороза – заболяване на костите;
Нервната система принадлежи към органите, които се увреждат особенно интензивно. При дългогодишната злоупотреба с алкохол често се наблюдават морфологични мозъчни проблеми, като на тези физиологично доказуеми изменения се противопоставят съответните психически. Те засягат широк диапазон – внимание, възприятие, концентрация, памет, учене, абстракция, финна моторика.
Злоупотребата с алкохол има и психо-социални последици, както за употребяващия, така и за заобикалящите го. Въздействията на алкохолизмът върху семейството зависят както от личността и степента на зависимост при алкохоликът, така и от готовността за толерантност на семейството към него.Многообразно и твърде неблагоприятно е влиянието на алкохолната злоупотреба и върху професионалните постижения.Често се достига до напрежение между сътрудници и началници, като в много от случаите алкохолиците са непредвидими и раздразнителни, но от друга страна - свръхкомпенсацията им води до несигурност и отрицателно отношение. Употребяващите алкохол са по-склонни към трудови злополуки.
Алкохолно обусловените смущения са решаващи в предизвикването на транспортни злополуки .Алкохолът води до повишена готовност за риск и намалено чувство за отговорност. Нарушителите на уличното движение, употребяващи алкохол са по-склонни към рецидиви.Наказуемите деяния, извършени под алкохолно въздействие и провокирани от възбудата и отпадналите задръжки, включват обиди, материални щети, сексуални престъпления, транспортни злополуки, убийства, кражби, злоупотреби. Хроничният алкохолизъм се проявява като криминогенен фактор.
Най-известната типология на алкохолизма е съставена от Йелинек през 1960 г. и е разделена на пет групи:
1.Алфа-пиячи - пиене поради психологични причини / конфликтни пиячи/ ;
2. Бета-пиячи – пиене поради социални причини /случайни пиячи/; 3.Гама-пиячи – пиене по вътрешна принуда /зависими пиячи/;
4. Делта-пиячи – редовно пиене на относително големи количества – повечето без опиване /пиячи по навик/;
5. Епсилон-пиячи – дни наред безспирно пиене, последвано от продължителни и свободни от алкохол паузи /епизодични пиячи/.
На същият автор принадлежи и класификацията за структурирането на алкохолизма във времето, състояща се от три фази , предшествани от една предалкохолна фаза. Първата фаза – продромална – се характеризира с тайно пиене, поява на пролуки в паметта, чувство за вина и желание за употреба на алкохол. Критичната фаза се характеризира със загуба на контрол, изграждане на обяснителна система, поведенчески промени в семейния живот, промени в стила на пиене /редовно сутрешно пиене/, занемаряване на храненето.В последната фаза -–хроничната – се стига до тежки многодневни запои, значителни здравословни увреждания, изменения в социалните контакти.