Какво сънуват децата


Може би ще Ви изненадаме, ако кажем, че бебетата сънуват още преди да са се родили. Движението на окото стимулира мозъка към действие и преди и след раждането. Няма как да разберем какво всъщност сънуват бебетата, но знаем че те започват да говорят за това след втората си годинка. Прохождащото дете често сънува, това което му се случва през деня, неговите майка и татко, батко и кака, както и домашните си любимци. Между втората и трета година те асоциират съня по-скоро с лягането в леглото, отколкото с процеса на заспиване, с което всъщност го свързваме по-късно. Като поотраснем, ние често сънуваме училището, което не е учудващо, поради факта, че прекарваме голяма част от живота си там. Рядко училището се среща в съня на бебетата и ако то се явява не е със същия контекст, какъвто е този при по-големите деца. Ако то присъства в детските сънища, ще бъде по-скоро като място, а не толкова като действия в него.
Дете, живеещо на село ще има живи сънища с близкото поточе, а кошмарите му ще бъдат свързани с падане в това поточе. В тези на детето от града ще се явяват крадци и престъпници, влизащи с взлом в дома му, продиктувано от вечерните новини. Което доказва, че къщата олицетворяваща “Вътрешното Аз” при децата, е много по-важно, отколкото при възрастните. Компютрите и телевизионните програми са извор на много тревожни детски сънища. По време на боледуване, децата често сънуват цветни абстрактни предмети с петна и картинки. Децата често могат да имат сънища за смърт или умиране, когато са болни, те им се явяват много по-често от колкото предполагаме. Много е важно да им покажем, че е добре да говорят за това.
Сънуването на ангели пазители е също често срещано при малките деца. Някои хора вярват в безсмъртието на душата. Те смятат, че техните мозъчета все още помнят, какво е да бъдат свободни и безгрижни души, реещи се с ангели. Това е важна връзка за детето с живота на душата му, нещо което забравяме, докато порастваме. Хубаво е да се стремим да поддържаме тези сънища колкото е възможно по-дълго, за да се изградим като душевно извисено човешко същество с усещане за Вселената. Това ще помогне на възрастните да преоткрият в себе си авантюристичното дете и да разкриват чудесата на света за всичко най-интересно.