Тревожност

Предмет на нашето изследване са проблемите за тревожността и координацията на целенасочените и произволните движения. Целта ни е да разберем дали между тези две явления съществува корелация и ако има, да видим къде и как се проявява.
Тревожността играе голяма роля в съвременното динамично общество. Тя е неизменна част от него. Явява се проблем тогава, когато човек не може да се справи сам с нея и когато тя оказва влияние на неговото поведение и справянето му с житейските ситуации.
Пръв Спилбъргър я диференцира на личностна и ситуативна тревожност. Той приема, че първата представлява черта на личността и като такава се проявява и в ситуации, които не са стресови.
Личностната тревожност е тясно свързана с типа нервна система, т.е. към нея са предразположени личности със слаб тип нервна система. При тези хора по-често се наблюдава появата на стрес и психично пренатоварване. Всичко това оказва влияние върху тяхното поведение и дейност. Лицата с висока личностна тревожност се явяват професионално непригодни за някои видове труд, при които се изисква навременна и точна реакция, усилена интелектуална дейност, висока устойчивост на вниманието. В следващата глава ще разкрием по-подробно защо това е така.
За ситуативната тревожност може да кажем, че е временно състояние. Тя се проявява при стресови ситуации. Но кои точно ситуации лицето ще възприеме като стресиращи зависи от неговата субективна оценка, която се гради на миналия опит, личностния смисъл, който придава на ситуацията. Тук се намесват и когнитивните фактори, които също играят голяма роля за формирането на оценката. Всичко това дава основание на някои автори да разглеждат ситуативната тревожност като вид стрес.
Попоулярни са две психологични школи, които разглеждат проблема за тревожността. Това са психоаналитичната и бихевиористичната. Разграничението между тях е, че едните се фокусират върху отдалечените, а другите върху близките стимули. Самите теории, както и техните представители ще разгледаме по-подробно в следващата глава.
Самото състояние на тревожност е отрицателна емоция, което го прави неприятно изживяване от индивида. То е свързано с изменение на физиологическите показатели на организма. Един от тези показатели е треморът. Това е треперенето на крайниците. Разграничават се два вида тремор - статичен и динамичен. Първият представлява така наречените произволни движения, които съпровождат състоянието на покой. При вторият се има в предвид треперенето на крайниците при целенасочени действия.
Тремора се явява вторият проблем в нашето изследване, в което ще разкрием има ли взаимовръзка между него и тревожността.