Тема 1:КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО-ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФУНКЦИИ.

Културата на поведението е съвкупност от форми на всекидневното поведение на човека,в които намират външен израз моралните и естетическите норми на това поведение.
Моралът е предмет на етиката,обществен институт,който има за задача да регулира поведението на човека.Във всяко общество действията на огромното мнозинство от хора трябва да бъдат съгласувани в съвкупна масова дейност,при цялото си разнообразие те трябва да се подчиняват на определени общосоциални закони.Докато нравствените норми формулират съдържанието на постъпките,предпис-ват какво именно хората са дължни да правят,културата на поведението разкрива по какъв конкретен начин в поведението се осъществяват нравствените изисквания,какъв е външният облик на поведението на човека,до каква степен ограничено,естествено и непринудено тези норми са се слели с начина на неговия живот,станали са всекидневни жизнени правила.Например изискването за уважение към хората по отношение на всекидневното поведение се изразява в правила на вежливост и деликатност,в тактичност,услужливост,в умение да щадим чуждото време и др.От гледна точка на културата на поведението верността към поетите задължения означава акуратност в изпълнението на обещанията и във връщането на заетото от другите,своевременност и точност в осъществяването на уговореното. По формата на своето проявяване честността съвпада с прямотата и искреността,с умението недвусмислено и открито да изразяваме собствената си мисъл.В широк смисъл в понятието култура на поведението влизат области на външната култура на човека-етикецията(правилата на държание с хората и на поведение в обществени места),културата на бита(вкл.характера на личните потребности и интереси,взаимоотношенията на хората извън работата,организацията на личното време,хигиената,естетическият вкус при избор на предмети за потребление).Особено трябва да се подчертае културата на речта,умението да изразяваме мислите си грамотно,ясно и красиво,без да прибягваме до вулгарни изрази.
Етикетът е съвкупност от правила на поведение,които се отнасят до външното проявяване на отношението към хората(обноски с околните,форми на обръщение и поздрави,поведение,маниери и облекло).Етикетът е съставна част на външната култура на обществото.Той обхваща онези изисквания,които придобиват характер на строго регламентиран церемониал и при спазването на които особено значение има определена форма на поведение.Етикетът съдържа правилата за поведение и нормите на нравствеността.Доброта и внимание,устойчивост и вежливост,такт и маниери,уважение и достойнство-това са основните области на поведенческия етикет.Но правилата на етикета не са догма,те непрекъснато се развиват-за по-добро.Те не пречат на нашата индивидуалност.

Тема № 2 ИСТОРИЧЕСКО ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКЕТА

Междучовешкото общуване-от времето на Адам и Ева винаги се е подчинявало на редица условности.Те оформят постепенно правилата за поведението,в чиято основа е взаимното уважение.Облечени в сравнително общоприета формула,каквато са маниерите,правилата за поведение в никакъв случай не пренебрегват индивидуалността и спецификата на човека,националността или народа,историческото развитие,традициите и обичаите.
Утвърдено е разбирането,че родината на етикета е Франция (понякога добавят и Англия).Исторически погледнато обаче,това е Италия,където още през ХІVв.започва облагородяването на нравите(през епохата на Възраждането).Италианците обръщат внимание на образованието,изкуствата,благоприличието.За пръв път след падането на древната цивилизация се изгражда общество образовано, разбогатяващо,съзидателно.Особено силно е влиянието на хуманистите.Появяват се книги за образцови кавалери и дами,за подредбата на пищните салони и тържества.И още тогава най-голямо внимание се обръща на жените с разбирането,че те “стават дами,когато усвоят добрите маниери”.
Французите не се задоволяват да копират сляпо дошлите при тях чужди правила,а ги видоизменят,като ги приспособяват към своите национални особености и духа на времето-вече е ХVІ в.Основното е подмяната на крещящото великолепие с изтънчения разкош.Най-високото развитие те придобиват при краля Слънце Луи ХІV.Монархът известен с изящните си маниери и вкус,се грижи за блясъка на своя двор без да пести средства.На дворцовите приеми гостите получавали картончена с изброените правила за поведение,които следвало да се спазват.От френското название на тези картички-etiquette,днес произлиза употребяваният термин етикет.Тези правила не остават незабелязани в другите страни и от ХVІІ в. Започва разпространението на френския език,мода и обичаи.Тенденцията не отминава и Русия. Реформаторът Петър І след едно от многобройните си посещения на Запад разбира,че преди да направи сериозните си държавни промени,е необходимо да преобразува нравите и обичаите на руския народ по западен образец(започва стригане на бради,скъсяват се дългите ръкави на мъжките облекла,дамите се задължават да носят деколтирани рокли, въвеждат се европейските танци,знанието на френски език се смятало за най-големия признак на добро възпитание).
По българските земи се срещат различни като обичаи правила, донесени от Велика България,въведени от Византия и наложени от Османската империя.Едва след Освобождението и установяването на новото държавно устройство в страната ни навлизат правилата, утвърдени в Западна Европа.По-късно става и връщането към някои традиции,които съчетани със съвременните тенденции, правят българския етикет и модерен,и специфичен.

Тема № 11:СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА БИЗНЕСЕТИКЕТА

Бизнесът е дейност,която в наше време е доста широко практикувана.Но да бъдеш бизнесмен или човек работещ в тази сфера се изисква да се спазват определени правила на поведение.Бизнесменът предполага да е преди всичко образован,честен човек,с развито чувство за такт,възпитан.Уважението,с което той трябва да се отнася към хората е едно принципно изискване,което много често се нарушава.Но за да се свърши дадена работа успешно и професионално,то трябва да бъде използвано безкористно.Начин на изразяване на този принцип е като се отнасяме с разбиране към човека,като зачитаме интересите на другите и разбира се не пренебрегваме нашите интереси.Установяването на интересите е важна предпоставка за деловото общуване.В условията на пазарна икономика информацията за потенциални партньори става все по-достъпна-за това имат грижа редица информационни агенции, справочни материали и т.н.Много е важна и персоналната характеристика на насрещната страна-симпатии и антипатии,силни и слаби страни,приятелски връзки и семейна среда.Бизнесетикетът обаче налага в това отношение много предпазливо боравене с информацията, въздържане от злоупотреба и недобронамерено разгласяване. Бизнесменът трябва да бъде дискретен.
Учтивостта е друго качество,което трябва да притежава един бизнесмен.Той трябва да бъде любезен,внимателен с другите и почтителен.Учтивостта се основава на уважение към другия.Това се постига,когато сме искрени,тактични и избягваме фрази,които дразнят или унижават.
Ръкостискането е особен вид жест,който показва единство в мислите,напредък в търговските преговори,успех в договарянето.
Един бизнесмен не бива да разглежда себе си като единствен компетентен или специалист по всички въпроси.Възможни са ситуации, когато в решаването на тясно специализирани проблеми е възможно други да могат повече.В това няма място за обиди,напротив,внимателното отношение към чуждото мнение осигурява добър делови контект. Далновидният и умен бизнесмен изслушва мнения,дори когато те са различни от неговото собствено мнение,и едва тогава взема решение.

Тема № 6:БЪЛГАРСКИ РЕЧЕВИ ЕТИКЕТ

Културата на поведението изисква спазването на определени правила.Системата от тези правила наричаме етикеция.Това е начинът на държане,на организиране поведението,начина на отношение към другите хора,към колектива и обществото.Това е умението на личността да общува с хората,да създава непрекъснато ведро оптимистично настроение около себе си.Културата на поведението е тясно свързана с културата на речта(езиковата култура).Културата на речта не е просто грамотност,тя предполага доста повече и значително по-високи изисквания,които могат да бъдат подредени по следния начин: правилност на речта,точност,логичност,чистота, изразителност,богатство,уместност.
В основата на езиковата култура като важен елемент на поведението се изгражда речевият етикет,на който може да се даде следната характеристика:микросистема от нацинално-специфични устойчиви формули за общуване,приети и предписани от обществото за усвояване на контакт между събеседниците за поддържане на общуване в избрана тоналност.
Подборът на средствата на речевия етикет е свръзан с възрастта,образованието,социалния произход и общественото положение на събеседниците,с характера на общуването(официално или неофициално),със средата на общуване-професионална,семейна,училищна,с мястото на общуването(улицата,стадиона,магазина,влака),а понякога е съобразен и с политически причини.
В българския език се развива процес на изоставяне на звателните форми.Може би най-яростният защитник на звателната форма е Стефан Младенов.В една своя статия той пише”Мнозина “образовани” българи,писатели и неписатели и не по-малко такива българки мислят,че било”грубо” и “просташко” употреблението на старите форми за звателен падеж и че най-много можела да се допусне формата Елено, когато имало да се обърнеме към слугиня с име Елена.Но към другарката си,която е кръстена Елена,”образованата” българка трябвало да се обърне не с обидното Елено,ами спо-приличното Елена. Изоставянето на звателните форми е най-силно изразено при женските лични имена завършващи на -а,-я.Напълно е изоставена звателната форма и при мъжките лични имена,завършващи на -и,-й.Друг е въпросът със звателните форми на останалите имена,които са в жива употреба и днес.Пренебрегването им показва проява на недостатъчна езикова култура,въпреки стремежа на говорещия да се покаже по този начин по- интелигентен.Тук става дума за женските лични имена с наставки -ка, -ица,-ичка, чиито звателни форми получават окончание -е.Същото се отнася и за мъжките имена,които завършват на съгласна.
Обръщението към членовете на семейството и близките роднини принадлежат към народния речев етикет.Всички ние имаме по-близки или по-далечни роднини.Блъгарският език разполага със специални думи за обръщението към тях-чичо,стринке,вуйчо,свако и др.Най-честите обръщения към майката са мамо и майко,а към бащата-татко и тате. Батко и како са обръщенията,с които назоваваме по-големите си братя и сестри.Единият от начините за обръщение към децата се състои в употребата на членувани форми от притежателни прилагателни в среден род-татковото,маминото,бабиното,дядовото,батковото и т.н.
Думата господин е производна на съществителното Господ и е означавала първоначално собственик на дом и имот,синоним на една друга дума-господар.Думите господин и госпожа са се употребявали най-напред като приложения към имената на духовни лица-игумени на манастири и монахини.По-късно вече тези думи,а заедно с тях и “госпожица” започват да се употребяват като елемент на речевия етикет към представителите на интелигенцията и оформящата се буржоазия.
Употребата на формите за учтивост е застъпена широко в устната и в писмената реч.Учтивите форми на речта могат да бъдат адресирани практически към всекиго.За да се използват обаче са необходими няколко условия:наличие на социална дистанция между събеседниците,непознатост,официалност на речевата проява,разлика във възрастта.Достатъчно е една от посочените форми да бъде налице,за да се използва “Вие”формата.По принцип на “Ти” разговаряме с приятели, колеги,съученици,близки,роднини,а на “Вие”-с непознати или слабо познати хора,с по-възрастни,както и с хора с по-високо обществено положение от нас.Понякога,при тържествени случаи се налага да се обръщаме на “Вие” и към хора от близко обкръжение, с които в ежедневието си говорим на “ти”.Изборът между “Вие”и “Ти” в голяма степен зависи от изброените по-горе условия,но до голяма степен е и индивидуален.
Поздравите са важен елемент на речевия етикет.Много често те са придружени от т.нар.паралингвистични елементи-кимане,сваляне на шапка,целуване на ръка,махване с ръка.Има поздрави,с които се изразява подчертано уважение-Добро утро;Добър ден;Добър вечер; има и поздрави,които са предназначени за приятели,съученици-Здравей;Здрасти. Трети вид поздрави са свързани със специални условия.Ако някой се завръща от път или пък се отива на гости,го поздравяват с Добре дошъл,а той би трябвало да отвърне с Добре заварил.Когато се срещнат на празник,българите вместо с Добър ден се поздравяват с Честит празник, или За много години.
За изразяване на извинение се използват различни думи и изрази в самостоятелна употреба или съчетани с местоимения и наречия: извинявай,извинете,простете ми,съжалявам,моля Ви да ми простите и т.н.Учтивият човек винаги се извинява.Той прави това,първо за да си признае вината,второ-за да поиска прошка и трето-за да изрази съчувствие за болката,която макар и неволно е причинил.Потърпевшия също трябва да покаже,че е възпитан като даде знак,че е приел извинението.Това може да стане с употребата на изрази като:няма нищо,няма защо,нищо,случва се и др.

Тема № 4:СУХОМЛИНСКИ-КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧУВСТВАТА

Свободата на личността,както и свободата на чувствата е велико благо на нашето общество-казва Сухомлински.Възпитанието на морални,интелектуални,естетически чувства в тяхната тясна връзка има практическа целенасоченост-младият човек да се научи да управлява своите желания,съзнателно да ги ограничава,да бъде владетел на желанията,да възпитава в себе си благородни човешки потребности.
Във възрастта на подрастващия възпитанието на чувствата придобива особено значение.Качествено новото стъпало на мислене спомага младият човек да опознава,да обхваща с мисъл и чувства не само предмети,факти и явления,но и принципи и идеи.Колкото по-ярко е личното емоционално-естетическо отношение към социалната, обществената идея,толкова по-дълбоки са моралните чувства.През преходната възраст емоционално-естетическата оценка на идеите,на заобикалящия ни свят се преживява особено ярко от личността.Това се обяснява с факта,че човек сякаш открива,за пръв път вижда света през призмата на идеи и принципи.Качествено новото виждане на света, откриването на много нови неща пробужда лично отношение към идеите и принципите-доброто одухотворява,възхищава подрастващия, злото го възмущава.Това е важна страна на процеса на възпитание на чувствата.
Емоционалното и естетическото възпитание започва с развиване култура на усещанията и възприятията.Изтънчеността на чувствата,преживяванията,на емоционално-естетическото отношение към околния свят и към самият себе си зависи от културатана усещанията и възприятията.Колкото по-дълбоко се изразява личната емоционална оценка на фактите,предметите,явленията,събитията, толкова е по-широк емоционалния диапазон,който характеризира духовната култура на човека.
Възпитанието на чувствителност към словото е една от предпоставките за хармонично развитие на личността.Моралното, емоционалното възпитание на подрастващия е немислимо без у него да е развита способността да долавя нишките на мисълта и чувствата у хората.Тази чувствителност са изработва,когато човек разбира и чувства играта на словото,неговото вътрешно смислово богатство.
От култура на словото-към емоционална култура,от емоционална култура към култура на чувствата-такъв е пътят към хармонията между знания и нравственост.
Възпитанието на гражданско достойнство в личността е една от най-деликатните сфери за влияние върху духовния свят на подрастващия
Гражданските чувства възвеличават човека,утвърждават в него обществено съзнание,чест,гордост. Всичко, което става около него той разглежда през призмата на обществената значимост.Човек с дълбоко развито чувство за гражданско достойнство има собствено,лично виждане за света.

Тема № 17:ЕТИКЕТ НА ОТНОШЕНИЯТА В РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ

Религията е обоснована с религиозни средства система от нравст-вени представи,норми и заповеди,която е тясно свързана с вероучението и догматиката и се опира на идеята за Бога.По своето действително социално съдържание,всеки морал в т.ч. и религиозния изразява интересите на едно или друго общество,класа.Негова действителна основа са определени социално-исторически условия.Но обществените условия и класовите интереси получават в религиозния морал митологично тълкуване и обяснение-изискванията на нравствеността се обявяват за повели на Бога,който бил създал човека и предопределил моралното му предназначение.От тази гледна точка единствен източник на нравственото начало у човека е Бог,който е създал човека “по свой образ и подобие” и му е дал морални заповеди.В полза на религиозното обоснование на нравствеността могат да се изтъкнат следните доводи-първо,човек по своята природа се стреми към задоволяване на егоистичните си интереси и поради това не е способен сам да изработи моралните понятия; второ,тъй като в обществения живот добродетелта не винаги се възнаграждава,а порокът много често не се наказва,изпълнението на нравствените изисквания от хората може да се осигури само от вярата им в съществуването на задгробен живот,в ади рай,където те получават справедливо възмездие за добродетелите и пороците им и трето-твърдението,че всички най- известни нравствени изисквания са били формулирани за първи път в рамките на религиозното учение и затова,дори ако не се вярва в Бога, все пак трябва да се признае положителната роля,която религията е изиграла в развивието на нравственото съзнание на човечеството.
Така според юдейско-християнската легенда пророк Мойсей получил моралните заповеди на Синайската планина непосредствено от самия Бог.Оттук произтича и представата, че нравствените изисквания са вечни,установени веднъж завинаги,т.е. че имат извън исторически характер и по съдържанието си съвсем не зависят от обществените условия на живот на хората.Те се представят като “идеални принципи”,противостоящи на “земната” практика и материалните интереси на хората.Това противопоставяне се разпростира и върху самия човек-божественото начало в него е противоположно на “телесната” му,чувствена природа.Земното съществуване на човека е тленно,то представлява изкупително страдание изпратено му от Бога,и е само подготовка за бъдещия задгробен живот.Религиозният морал представя за истинска нравственост аскетизма,смирението и доброволното потискане в себе си на всичко истински човешко.Особено тълкуване в религиозния морал получават и моралните мотиви.Човек е длъжен да служи преди всичко на Бога,а не на хората и обществото.Религиозния морал изхожда от възгледа,че свободно могат да служат на Бога само малцина-“праведниците”,а останалите смъртни могат да изпълняват моралните изисквания от страх пред бъдещия “страшен съд”,небесно наказание или надявайки се на задгробно възмездие.По такъв начин религиозния морал не е в състояние да даде на човека истински нравствени мотиви,а ги подменя със стремеж към благополучие и със страх от”вечните мъки”. Провъзгласявайки Бога за висш съдия на човешките постъпки, религиозния морал дава възможност да се снеме от човека личната отговорност за определянето на неговата нравствена позиция и избора на линия на поведение.
Етичните религиозни норми на поведение свързани с понятията за добро и зло,дълг и справедливост,съвест и чест са вечни и не носят белега на историческата модификация на времето.В християнската религия те са подредени в 2 типологични групи.Едните,които поддържат нравствената регулация между християните и техния Бог-да нямат други богове, шест дни да работят,а на седмия да почиват като се отдават на молитви и служба на своя Бог.Втората група интегрира утвърдили се нравствени добродетели,които религията облича в свои одежди,това са: почитай майка си и баща си,не убивай,не кради,не лъжи,не лъжесвидетелствай против ближния си,не пожелавай жената на ближния си и т.н.
Тема № 14:ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТИКЕТ

Етиката и педагогиката са обществени теоретически дисциплини, които имат различни предмети,но са тясно свързани помежду си. Педагогиката като теория на общественото възпитание изхожда от изучаваните от етиката закономерности и решава практическата задача-установява пътищата и методите за формиране на моралните убеждения,чувства и привички в съответствие с определени нравствени принципи. Педагогическата етика е наука за педагогическия морал-една от най-древните форми на обществено съзнание.
Възпитателната работа в условията на нашето общество,макар и да се извършва в колектива,е свързана с формирането на отделния индивид.Особено в учебните заведения се създава и формира организиран практически опит във връзка с възпитанието на младия човек,който се систематизира,типологизира и теоретически се обобщава от педагоги-ческата етика.Като клон на етиката,педагогическата етика може да се разглежда в два аспекта: теоретико-методологически и теоретико- практически.Докато първият аспект е свързан с изграждане на ефективна система от знания и методи на изследване,вторият има връзка с изграждането на ефективна система на нравствено възпитание.
Основната задача на теоретико-методологическия анализ се свежда до следното:
-обосноваване на приложимостта на методи на други науки,които имат непосредствено отношение към проблема за нравственото възпитание.
-фиксиране на предмета на изследване и изграждане на структурата на знанията на педагогическата етика.
Основните теоретико-практически задачи са:
-разкриване на структурните звена и механизмите за нравствено възпитание
-обосноваване на рационална,организационна и информационна система на възпитателния процес,за да може той оптимално да функционира
-изработване на ефективна нормативна и оценъчна система на педагогическата дейност
-определяне на нравствените изисквания към педагога.

Педагогическият морал е обективна необходимост да се коригира поведението на учителя в рамките на педагогическата дейност.Истинският учител е човек с широк емоционален диапазон.Той много рядко повишава тон.Тревога, тъга,учудване,болка,гняв (а учителят има право да бъде гневен,както и всеки възпитан човек)-всички тези и още множество аналогични чувства децата долавят в обикновените думи на своя учител.Учителят трябва да има способността да чувства вътрешния духовен свят на детето. То си има свои тревоги,радости,грижи,мъка.Разбирайки,че нещо с ученика не е наред,внимателният учител няма да започне веднага да го разпитва или успокоява.Той ще даде на детето възможност да разбере,че той се е досетил за неговата тревога,проблем.Убедил се,че детето има нужда от помощ,учителят говори с детето насаме.Умението да се подхожда към този разговор е важна черта на емоционалната култура на учителя. Учителят трябва да поддържа оптимален тонус;да уважава собствено-то достойнство на всеки ученик;да бъде справедлив в преценките си;да бъде отзивчив,загрижен за децата,да проявява търпимост към постъпките им,да щади самолюбието им,да бъде взискателен с доброжелателна топлота;да намира най-подходящи форми на поведение укрепващи моралния му авторитет.Авторитетът на отделния учител се базира на признаване на неговите лични достойнства.Това е своеобразна форма на дисциплина, с която авторитетния и уважаван учител регулира поведението на учащите се,влияе на убежденията им.

Тема № 10:ЕТИКЕТ НА СЛУЖЕБНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Трудно е да си представим живота без контакти с различни учреждения,институциии организации при реализацията на основните ни права и задължения.Точност,коректност,такт-това са само някои от изискванията за успешна работа.Смята се,че държавните институции по силата на правната норма,с която са създадени се унифицират в съответствие с нравствените изисквания,в т.ч. в областта на поведението.Неправителствените организации, обществените обедине-ния и частни субекти осъществяват своята дейност според свои вътрешни правилници.Спазването на изискванията на етичните норми може да има само положителен ефект върху същинската работа-известно е благотворното влияние на добрите колегиални връзки, взаимното уважение и отчитането на особеностите в поведението на участниците в процеса на работа.Всяка една дейност предварително се ръководи от определени правила-изменяеми,разбира се доколкото това диктува променената обстановка.Навлизането на нови изпълнители е въпрос както на условията в институцията,така и на възможностите на кандидата за определена работа.От това също се определят правилата на поведение още от момента на възникване на трудовото правоотношение до неговото прекъсване.
Първият работен ден е визитната картичка на новият сътрудник, той оставя трайни впечатления-идвайки навреме,(може и по-рано,но не в последната минута),усмихнат,прилично и чисто облечен,без претрупани украшения и тежък парфюм.
Общо биха могли да се формулират следните най-общи правила:
-първите думи са за поздрав
-ръкуването е общоприето(първи подава ръка приемащият),но ако се работи с много хора в едно помещение,достатъчно е само в началото на деня да се поздравят общо всички,без ръкуване.
-много важна е дискретността-както за своите,така и за споделените проблеми
-не пречи да попитаме ако не знаем нещо,да помогнем,когато се иска нашата помощ,но и да не допускаме да ни се прехвърля чуждата работа
-етикетът предвижда и такива правила като поздравление от последно влезлия.Прието е господинът да поздравява дамата,по-младят по-възрастният.Да,но зад вратите на служебната йерархия нещата стават по-различни.В предприятието при поздрава важи служебната йерархия,т.е.подчиненият поздравява пръв началника, независимо от възрастта и пола.
-създаването на климат на доверие,взаимно уважение и еднопосочност в действията сред групата служители е функция на отношенията както между тях,така с ръководството на колектива. Всяка среда изисква и определени правила на поведение независимо от спецификата на работата.Ръководителят трябва да бъде преди всичко компетентен в своята област.Компетентността е основа за неговия авторитет.Той трябва да отговаря на изискванията на служебния етикет-да владее науката за управление,да усъвършенства професионалната си подготовка,да разширява общата си култура.
Според служебния етикет ръководителят е на това място да организира работата така,че служебните задължения на изпълнителите да бъдат ясно определени,разграничени и реални.Указания дадени в спокойна и добронамерена форма,предизвикват повече старание от страна на изпълнителите.Вълшебното формулиране “Моля Ви...” вместо “Направете...” може да елиминира недоволството или съпротивата при работа.Уважението към сътрудниците и подчинените е особено важно. Личната неприязън или неодобрителното отношение са противопоказни- по-добре ръководителят да се освободи от такива хора.Окуражителни-те думи и похвали обикновено са добри стимули.Умнияти далновиден ръководител няма да си присвои чужди заслуги за добре свършена работа а по достойнство ще оцени всяко едно постижение на другите. Възможни са разбира се и неудачни действия и от страна на служителите.И това обаче изисква справедлива оценка и тактически реакции.Изборът на форма за евентуално наказание зависи както от степента на вредата на погрешната стъпка,така и от качествата на наказвания,от неговата досегашна работа,възраст,пол.Тактичният началник едва ли ще започне разговора с подчинения с упреци,преди да изслуша служителя и да оцени обясненията.Оценката може да бъде рязка по същество и категорична в мярката,но формата й трябва да бъде коректна,в рамките на приличието и да запазва достойнството на насрещната страна.

Тема № 12:ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ЕТИКЕТ

Анализът на повечето определения на дипломатическия протокол води до извода,че протоколът следва да се разглежда като политическа и организаторска дейност,която не само обхваща външнополитическите актове,но и намира приложение при провеждането на вътрешнодържав-ни прояви с представителен характер.Дипломатическият протокол е основна организационна форма на дипломатическата дейност,регламен-тирана от дипломатическото и вътрешнодържавното право и съдържаща нормите на поведение като съвкупност от юридически норми и общоприети правила,традиции и условности,разработени в дипломатически церемониал.Дипл.протокол като външен израз и форма на проявление има двойно предназначение-да служи на дипломацията и едновременно с това влияе регулиращо и насочващо на дипломат.акция. Външният вид,т.е.материалната страна на дипломатическата акция независимо от конкретното й съдържание не допуска небрежност, т.к. тя може да се тълкува като фактическо неуважение.Съществен момент в това отношение представляват обръщенията и титлите,при което обръщението следва да се разбира като посочване на длъжностното положение,а титлата-почетна характеристика на йерархичното място.Ако са употребени заедно,титлата предхожда обръщението.Титлите са задължителни,т.к.представляват признание на вътрешния правен ред на държавата(монарх,княз,престолонаследник, президент и т.н.).Обръщенията и титлите предствляват т.нар. протоколни формули.Те нямат конкретно политическо съдържание,но в известен смисъл придава тоналност на целия дипломатически протокол.
Протоколната формула при непосредствено обръщение обикновено е във ІІ л., мн.ч.
Най-разпространени представително-церемониални прояви,при това с политическо значение в международните отношения и по-специално в дипломатическата практика са приемите.
Закуска-провежда се най-често между 10 и 12ч.,без особени изисквания както за организацията,така и за провеждането(облекло-ежедневно).
Чаша шампанско(вино)-между 12 и 13 ч.,не е особено почетено като прием.
Обяд-между 12 и 15 ч.,с продължителност до час и половина, подчертано представителен прием и изисква сериозна подготовка и организация.Започва се с аперитив,а менюто обикновено вкл.студени закуски,топло предястие,основно ястие и десерт.Шампанското е с десерта,а конякът и ликьорът-с кафето и чая.Облекло-тъмен костюм,а в по-тържествени случаи-смокинг.
Чай- между 16 и 18 ч. и по правило е само за жени,но е възможно да бъдат поканени и мъже; облекло-костюм.
Жур-фикс-това е разновидност на приема “Чай” с участието предимно на жени.Организира се обикновено от есента до лятото,в определен ден от седмицата и в постоянен час.Покани се изпращат само един път в началото.
Вечеря-между 19 и 21ч.Менюто е както на обяда,но се сервира и супа.Този прием се смята за най-представителен; тъмен костюм, смокинг,или фрак,дълги рокли.
Късна вечеря-различава се от вечерята само по началния си час-21ч. Организира се сравнително рядко.
Изборът на вида на приема определя цялостната подготовка и провеждането му.Той зависи от конкретния повод и времето,но при всички случаи следва да бъде съобразен с местните традиции и обичаи(напр.да не се провежда в дни на траур,в почивни дни или на културно-религиозни празници).Особено внимание на приемите се отделя на менюто.То следва да бъде съобразено с вида на приема, с годишното време,с вкуса на гостите,не бива да е претрупано.Екзотични и непознати ястия следва да се избягват.Храната и напитките следва да се подбират в съответствие не само с изискванията,но и с ограниченията в редица случаи-напр.на мюсюлманите не се предлага свинско,по време на Рамазан те не се хранят и не пият нищо,алкохол не им се поднася;свинско,раци,миди не се поднасят на евреи;будистите не консумират месо и алкохол.Обикновено менюто определя и начина на подреждане на масата.Покривката има няколко предназначения-естетическо;намалява шума от поставянето и движението на чинии и прибори;намалява хлъзгането на приборите,неразделна част към покривката са салфетките.Признак на добри отношения и подчертано уважение към домакина или повода на приема е изпращането предварително на цветя.Основно правило е домакинът да отстъпва по- хубавото място на госта.Особено внимание следва да се обърне на мястото на преводачите.Подходящо е настаняването им до съответния ръководител,основен домакин или главен гост.За предпочитане е преводачът да бъде на самата маса-от лявата страна на ръководителя.Задължителен елемент на подреждането на участниците в редица прояви е обозначаването на техните места,а това става или с надписи-на страната,която представляват,или на техните собствени имена.
Международният обичай и традицията,георгафско-климатичните условия и не на последно модата оформят правилата за представителното облекло.Най-разпространеното представително облекло за мъжа е тъмен костюм.Носи се на всички прояви,вкл.вечерни,когато не е посочена друга форма.На всички видове приеми се препоръчва бяла риза.Вратовръзката може да бъде всякакъв цвят,но не по-светла от ризата и не черна. Ръкавите на ризата винаги са дълги и се подават не повече от 1 см от сакото.Обувките са тъмни,а чорапите са с цвета на панталона или на обувките. Ръкавиците са в тон с палтото или шилфера,а не с костюма.Шапката през лятото е светла,а през зимата и есента-тъмна.В политическата, дипломатическата и деловата практика в изискванията за представително облекло за мъжете съществува още една,по-висока категория,а това са офиииалните или нар.още формени облекла.Става дума за смокинга,фрака и жакета.Те са твърде консервативни по отношение на изработката и изискванията за носене.Смокингът е най- подходящият костюм за официални обеди,вечери,приеми,театрални и концертни премиери и др.Понякога се смята,че се носи след 18 ч.,но не бива да се подценяват и дневни прояви с особено значение.Фракът се смята за парадно или най-официално облекло.Носи се на особено тържествени прояви обикновено вечер(след 19 ч.),на приеми,бал,опера (особено ако местата са в ложата),вечерни сватби.
Поведението и външността на жената в обществото са често обект на повишено внимание.За по-представителни прояви-светски премиери,балове,галапредставления,сватби,изискванията за облеклото са по-строги.То трябва да отговаря на тържествения характер на участието.Обикновено организаторите или домакините препоръчват формата на облеклото още при поканата,което улеснява подготовката. Условно тези прояви могат да бъдат разделени на сутрешни,следобедни и вечерни.На сутрешно кафе,закуска,коктейл,обяд, дамата облича рокля с нормална държина(до и малко под коляното),затворена,с малко деколте. За следобедните прояви(чай,ранен коктейл,чаша вино) се предвиждат само промени в дължината на роклята-до средата на прасците или което е по-правилно,вместо нея-костюм.Вечерната проява за дамата изисква подходящо облекло-то вкл.дълга рокля(повече открита-деколте, гръб,без ръкави),дълга пола с блуза или дълъг панталон с блуза.

С деколтирано облекло се носи широк шал,наметало или дълго палто, обувките са с по-висок ток,чантата е малка,ръкавиците са по-дълги.При строги церемонии роклята е вечерна и не бива да бъде твърде деколтирана,може да я покрива жакет или палто.


Тема № 7:СЕМЕЕН ЕТИКЕТ

Повече от половината си живот човек прекарва в своя дом. Доколкото той(къща,апартамент,вила) ще бъде удобен,уютен,добре подреден,зависи от обитателите.Отношението към нашия дом ни представя пред околните по особено изразителен начин.От него се съди за самите нас.Домът е преди всичко за постоянните му обитатели-семейството.Благополучието,спокойствието и вътрешно семейните отношения зависят не от мебелите и другото обзавеждане,а от духа,взаимното разбиране и уважение между членовете на семейството. Хармонията в семейството се основава на отношенията между самите родители,между тях и децата,между самите деца,с близки и познати. “Домашната дипломация” предвижда всички неприятности,проблеми и радости разбира се,да бъдат споделяни.Ако доставим радост на близкия човек,сигурно и ще бъдем доволни и самите ние.А проблемите и временните недоразумения са за това,да бъдат преодолявани.
Нерядко причина за сложните отношения в семейството и за семейните скандали са парите.Препоръки трудно се дават в тази област,но изглежда,най-доброто решение е организацията на тяхното заработване и разумното харчене.Факта,че един от съпрузите в семейството не работи,често пъти е причина за упреци.Когато единият е недоволен от другия,той също има немалка вина.Извинението а когато е необходимо-и спокойният разговор са за предпочитане пред мълчанието и непреднамерената дума.Всяка добра дума или похвала е добре дошла.На съпругата се дължат уютът вкъщи,вкусно приготвена-та храна;на нея ще й бъде приятно съпругът да я прегърне или целуне преди излизане и връщане от работа,да й подаде ръка,да й помогне с палтото и т.н.
Родителите особено трябва да внимават за поведението си пред и с децата.Тяхното възпитаване,т.е. подготовката им за бъдещето започва от най-ранно детство.Вкъщи детето научава първите уроци на живота.Малкото дете усвоява навиците и добрите маниери много лесно,стига да има добър пример.То от рано трябва да се възпитава в духа на уважение и любов към семейството,на реди чистота,на навици и поведение в обществото,на уважение към възрастните хора.Родителите трябва да бъдат пример за децата си.
Приветствията са задължителни не само за членовете на семейството, но и когато отиваме на гости,на обществени места и т.н.По правило младият пръв приветства по-възрастния,мъжът-жената.Приветства се с думите: Добро утро;Добър ден,Добър вечер и т.н.Ръкостискането винаги трябва да бъде приятелско,но не толкова силно,че да причинява болка на другия.Не трябва ръцете да се протягат пред масата.
Когато каним гости,трябва предварително да знаем кой и с кого каним(напр.съпружеска двойка винаги се кани заедно),ще има ли деца,къде ще разположим гостите,посрещането свързано ли е с храна и напитки и сред поканените има ли хора с диети,различен вкус,непиещи и т.н.Много важно е да определим най-удобното за посрещането място-обикновено това е входното антре.До идването на първите гости домакините трябва да са приключили с подготовката,вкл.храната и масата,а и със своята.На гостите отварят вратата домакинът или по-големите деца. Домакинът и домакинята обръщат еднакво внимание на всички гости. Разговорите се насочват по такъв начин,че присъстващите да се забавляват взаимно.Към доброто възпитание спада и изкуството да се изслушват другите.Добрите домакини трябва да знаят как да настанят гостите на масата.На официални събирания обикновено децата се настаняват на друга маса,главно заради различията в интересите и темите на разговор.Ако домакините са поканили по-малко на брой гости и те могат да се съберат само на една маса,домакините трябва да седнат в двата края на трапезата един срещу друг,в никакъв случай един до друг.Мъжът,който е най-възрастен или заема най-високо положение в обществото,задължително трябва да седне от дясната страна на домакинята,а съпгурата на най-важния човек или най-възрастната дама се настанява от дясната страна на домакина.
Съществуват и правила за подреждането на масата.Покривката трябва да бъде винаги чиста,за предпочитане е бяла.При поставянето на приборите е важно да се определят местата на всеки от седящите, като между тях има известно разстояние,за да не пречат на сервирането.Столът се издърпва леко назад за удобство при подреждането и едва след окончателното оформление се доближава до падащата покривка,но не под плота на масата.

Срещу всяко място за сядане,в средата се поставя т.нар.подложна чиния ,върху която се поставя сгъната салфетка.От дясно на чинията се подреждат ножовете и лъжиците,а от лявата-вилиците.Чашите се подреждат над и малко в дясно от приборите за десерт.
На семейната трапеза всеки член на семейството има постоянно място.За нормалната и приятна атмосфера от особено значение са някои основни правила за поведение на масата.На масата се седи непринудено-нито много близо,нито много далече,с изправен пред облегалката гръб.Люлеенето и въртенето на стола,както и качването на краката върху стола са недопустими.Ръцете се поставят на масата от двете страни на приборите само до китките.Не бива да си подпираме главата,да си оправяме прическата.Много важно е правилно да си служим с приборите.Веднъж взети в ръка,те вече не се поставят обратно на покривката.Винаги се започва с най-отдалечения прибор от чинията.Храненето не трябва да бъде бързо и шумно.Може и да е удобно да се реже цялата порция наведнъж,но етикетът изисква това да става последователно,по едно малко парче,след като се изяде предишното.Устата никога не се препълва(с пълна уста не се разговаря).Неприлично е да се задават въпроси на домакинята за рецептата на едно или друго ястие.По време на храненето не е желателно да се става от масата.Ако обаче на някого се налага да напусне преди края на храненето,това става безшумно и без да привлича вниманието на останалите.

Тема № 8:ТРАДИЦИИ В СЕМЕЙНИЯ ЕТИКЕТ

Всеки народ има свои характерни обичаи и обреди,които спазва при годежи,сватби,кръщенета,погребения и др.случаи.
Годежът не трябва да се приема като остаряла формалност.В днешното общество годежът е отживелица за болшинството от съвременни хора.И въпреки всичко това е важен период в живота на младите.От самите тях зависи дали те да го обявят пред по-широк кръг познати или само сред най-близките.По традиция това се казва искане на ръката-годеникът иска от бащата ръката на дъщеря му.Счита се за отживелица първо да се иска ръката на момичето от родителите й,а след това от сама нея.След споразумението между младите годеникът първо съобщава на своите родители,а след това и на родителите на момичето.Той е длъжен да засвидетелства уважението към тях и обичта си към момичето.Обичай в цял свят и при всяко вероизповедание е младоженецът да даде годежен пръстен на годеницата си.Поставя се на безименния пръст на лявата ръка и е с камък за разлика от брачната халка.Той е залог за годежното споразумение между двамата.
Сватбата е венец на отношението между двамата млади,които искат да живеят заедно,като семейство.Днес брачните ритуали се диктуват както от обичаите на даденото бъдещо семейство,така и от социалното и моралното равнище на родителите на младоженците. Младоженците и техните семейства решават дали да правят сватба в тесен кръг или да поканят голям брой гости,вземайки предвид финансови съображения,семейни причини,време и място на сватбеното тържество.Поканите са в класически формат,хартията е бяла или екрю,написани с черно или морско синьо мастило.В България все още не е установен,но има случаи,когато се предлага списък на сватбените подаръци с цел избягване на тяхното дублиране.Гостите трябва да пристигнат половин час преди сватбената церемония,а след нейния край,първи излизат младоженците,след това кумовете, родителите и накрая-всички гости.По традиция булчинската рокля и букета са за сметка на младоженеца,както и сватбеното пътешествие и брачните халки,а останалото го поема семейството на младоженката.
Когато младоженецът и младоженката са от различни вероизповедания,венчавката се извършва според религията на момичето,защото по традиция този ден принадлежи на булката.Изключение се прави само,когато младоженецът е католик.
В българската национална култура годежът и сватбата носят силна емоционална окраска,която в някаква степен е свързана и с участието на кумовете,на които се оказва голяма чест.Кумството се превръща в нещо като роднинство и в традиционния етикет именно кумът е бил този,който е давал име на новороденото дете и го е кръщавал.Но днес тази традиция,рядко се спазва,защото по-добре за самите родители е те да харесат и да изберат името на собственото си дете,което да е съобразено с традициите в дома и да бъде благозвучно,защото името се дава за цял живот.
Появата на бял свят на нов човек е радостно събитие за всеки. Раждането на дете и кръщенето са следващите светли празници след годъжет и сватбата в етикетната култура на българите.Крущенето и до днес е успяло да запази своето символно значение.То се извършва в църква,от свещеник и може да се съотнесе към т.нар. църковни тайнства.По традиция,кръщенето трябва да бъде извършено до 40-ия ден от раждането на детето.При посещение в дом,където има новородено,се носят цветя,бонбони,вещи за бебето и подаръци,които да останат в къщата и да напомнят за радостното събитие.Голям и дългоочакван празник е и честването на рождения ден на детето.Той обикновено се празнува в семеен кръг,като на празничната трапеза присъства традиционната торта със запалени свещички,които да съответстват на броя на годините.На рожденият ден се канят и другарите на рожденика по игра,а ако той е на по-голяма възраст-съученици.
Само ние,българите празнуваме именните си дни.Това е наследство от Византия,от която сме приели религията си.
Смъртта на човек винаги е била свързана с най-тежките моменти и мъчителни изживявания.За разлика от някои други народи,които приемат смъртта като освобождаване на душата от тялото и пеят химни за възхвала,в българската традиционна култура смъртта на човека е съпроводена с плач,а по-назад във времето-с участието на жени-оплаквачки,които произнасяли нарочни изрази.Погребението изисква мъртвото тяло да бъде положено в ковчег,предшества се от полагане на цветя,поклонение.Задължително присъства и траур в облеклото-носи се черно.
Семейният етикет има отношение и към празниците установени от българската традиция-курбани за здраве,годишнини,помени,а също така и свързани с религиозни празници-Великден,Гергьовден,Коледа и т.н.

Тема № 9: ИВАН ХАДЖИЙСКИ-МЯСТОТО НА ЖЕНАТА В ЕТИКЕТНАТА КУЛТУРА НА БЪЛГАРИТЕ

Според Иван Хаджийски някогашната еснафска жена била предана изцяло на семейството,съпруг и деца,а бледостта и бръчките по нейното лице били израз на майчинското й мъченичество.Сутрин тя осъмвала над нощвите,докато хлябът втасвал тя приготвяла закуската, а след това хуквала превита под тежестта на дъската с хляба към пещта.Връщайки се тя бързала да сложи манджата на огъня,влизала в стана и през работата наглеждала яденето.Между другата ежедневна работа тя е отделяла дни за пране,за кърпене на прането,за шиене на нови дрехи,за приготовление на зимнина.
Когато мъжът отивал на гурбет в чужбина,жената е била глава на семейството с всички права на инициатива,решаване и изпълнение.И често пъти когато мъжът се е прибирал у дома,кесията на жената е била по-пълна от неговата.На тази роля в стопанския бит на семейството е съответствало и нейното почетно положение в него- положение на пълно равенство с мъжа,с право не само на съвет,но и на глас по всички,особено по основните въпроси на семейството
Отношението към жената е една от най-важните сфери на взаимоотношенията между хората.От морална гледна точка това отношение представлява специфичен проблем,доколкото жената изпълнява в обществото особена роля(преди всичко на нея се пада задачата да роди и възпитава детето) и исторически е била поставена в особено обществено положение във връзка с разделението на труда между половете.Отношението към жената се изменя исторически с развитието на човешката култура.Но прогресът в тази област е твърде противоречив.От една страна се изработват различни форми на външно уважение към жената-преклонение пред нейната красота,възпяването й в песните и изкуството,грижа за представителката на “слабия пол”, особена етикеция в обноските с нея. От друга страна,фактически не се признава нейното равноправие в обществения живот,с което се накърнява нейното достойнство.

Тема 3:ИДЕИТЕ НА АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР ЗА КУЛТУРАТА И ЕТИКАТА

Схващането на Швайцер за културата е ценностно-“културата” е мярка за естетическо и оптимистическо съдържание на духовния живот.Културата е “ естетическо съвършенство както на отделния човек,така и на обществото”.Тя е напредък измерван чрез степента на приближаване до “елементарния” етически идеал.Затова Швайцер говори за културата като за нещо,което може да се мери-за наличие и отсъствие на културата,за нейния упадък и възстановяване.За да се възстанови културата,необходимо е да се обоснове нов мироглед.За Швайцер е важно единствено обосноваването на нов мироглед,който да даде нова жизнена сила на европейското.Затова той разглежда както европейската теория на етиката,така и историята на индийското мислене,интерпретирайки от гледната точка на собствените си изисквания към мирогледа.Според него западното мислене винаги се е стремяло да създаде нов мироглед,на който да се опре дълбока и всеобхватна етическа култура.
Дуализмът господства особено подчертано от Ренесанса насам.С идването на Новото време се е наложило убеждението,че познанието може да ни даде отговор на въпросите за смисъла на света и живота. Швайцер,обаче счита,че това не е така.Той е скептик по отношение на познанието,но не защото,както много други философи,смята,че нашата познавателна способност е несъвършена.Според него познанието не е в състояние да стане мотивация за нравственото,а тъкмо монизмът на мотивите и то в етико-ценностен план е в основата на съживяването на културата.Не дуализъм на познание и ценност,а монизъм на мистично-етическото съпреживяване на света е това,за което настоява Швайцер.Затова той се обръща към индийското мислене-то е пронизано с мистика и монизъм.Главен проблем на индийската мисъл е постигането на духовно единство на човека с безкрайното битие. Самият Швайцер не е мистично настроен в традиционния смисъл на понятието.За него мистиката е условие за етиката: ако се чувстваме мистически свързани с пулса на света,с всеки жизнен порив в него,тогава ще бъдем и отговорни за този свят.Етиката не може да бъде наука-явленията,към които тя се отнася,според Швайцер касят не закономерно повтарящи се явления,тук става дума за области на чисто творческо отношение на човека към действителността.

Тема № 16. ПОЛИТИЧЕСКИ ЕТИКЕТ

Етикетът е нужен на политиците за да създадат необходимата атмосфера на толерантност и разумни компромиси,необходими за успешния изход от ситуацията,в която се намира днес страната ни.
Официалните държавни и политически лица често се срещат и на прояви и места от не строго представителен характер.В такива случаи обръщанията запазват качеството си: “Господин Президент”, “Господин министър” и т.н.,т.е. имената не се споменават.Общоприето и задължително е ръкостискането-то става в следния ред:пръв подава ръка този,на когото става представянето,то трябва да бъде с открита длан,а не само няколко пръста или стисната ръка.При ръкуването мъжът задължително стои прав,а жените-само при високопоставени и висши държавни личности.
Деловото облекло за дамите включва всички изисквания за удобство и елегантност.Основна негова форма е костюмът в най-различни съчетания-сако и пола,сако и панталон,сако и рокля,пола и риза и т.н. Дължината на полата е до или малко под коленете.Като стил облеклото е класическо,подчернато женствено и елегантно.
Съдържанието на съвещанията е в откритото и по-разширено обсъждане на въпроси от общ интерес(като понятие те могат да включват също конгреси,симпозиуми,семинари,заседания).Отличителна черта на тези прояви са всестранното обсъждане и размяна на мнения, което води до приемане на съвместно решение и програма за изпълнението му.Основното при преговорите е наличието на най-малко две страни(включително чуждестранни),понякога с различни интереси,а резултатът се очаква да удовлетворява интересите на всяка от тях.
В контактите с чуждестранни партньори от особено значение е и предварителна информация за обобщени национални характеристики, подход и стил на водене на разговори от тяхна страна.Мястото на преводача е в непосредствена близост до главите на преговарящите страни-обикновено на крачка зад тях или от лявата страна на домакина.Когато всяка страна има свой преводач и ръководителите вървят или стоят един до друг,преводачите са от външните им страни-съотв.ляво или дясно.

Тема № 15: АКАДЕМИЧЕН ЕТИКЕТ

Възпитанието е процес на съзнателно,целеносачено и системно въздействие на обществто върху човека чрез системата на социалните институции,целящи постигане на определени резултати.За формирането на нравствения живот на личност и общество голямо влияние оказват училището и университетът.Взаимоотношенията,противоречията и конфликтите в училище,а после в университета са много важни за изграждането на личността.Основни детерминанти на взаимоотноше-нията са статутът и ролята на студентите и преподавателите. Статутът характеризира мястото,което даден човек заема в социалната общност.Анализът на възпитателните отношения неизбеж-но трябва да започва от реалния статут и от действителната роля, която имат да изпълняват учащите се и преподавателите в педагогическия процес.Преподавателя води студента към определено значими цели.Това не е привилегия на преподавателя,която го облагодетелства,а негово професионално-педагогическо задължение, възложено от обществото.В системата на взаимоотношенията между преподавателите и студентите престижът(авторитетът)играе особена роля.Всичко,което може да се отрази отрицателно върху престижа на преподавателя,неизбежно води до дисхармония във взаимоотношенията.Именно поради това престижът му силно привлича вниманието на специалистите.Така се стига до класифициране на негативния престиж на преподавателя:
-престиж на снизходителния преподавател-при него студентите са сигурни,че могат да получават сравнително лесно високи оценки на изпитите.Под влияние на общата снизходителност много от достойнствата на преподавателя загубват в очите на студентите част от своята стойност.
-престиж на некомпетентния преподавател-много от впечатления-та на студентите отнасящи се до подготовката на преподавателя по преподавания от него учебен предмет,ги води до убеждението,че той не е достатъчно компетентен,че не владее добре учебния материал.
-преподавателя,който няма твърд характер и способност да довежда докрай на начинанията си в рамките на университетския живот,става лесна жертва на хитроумната изобретателност на студентите.
-заядливият преподавател уврежда силно отношенията си със студентите поради неуравновесените си реакции.
Едно от качествата на преподавателине,които будят най-голямо възхищение у студентите е честността им,честност в оценяването,в решенията засягащи студентските проблеми.Нечестните преподава-тели не са уважавани от студентите и отношенията с тях често водят до противоречия и конфликти.Конфликтите между студенти и преподаватели не могат да се разберат правилно,ако не се вземат в предвид конфликтите межуд поколенията.Различието във възрастта,а от тук и във характерите на представителите на различните поколения могат да затруднят взаимното разбирателство и да предизвикат конфликт.Конфликт може да възникне също така и поради особената нагласа на съзнанието на по-възрастните изразяваща се в стремежа да диктува всичко в начина на живот и мислене на младото поколение.Тези източници на конфликти действат без изключение и в академичния етикет.

Тема № 13:В О Е Н Е Н Е Т И К Е Т

Военният етикет се явява една от формите на обществено подчинение. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, ситурността и независимостта на страната ни и защитават нейната териториална цялост.Въоръжените сили на България включват:Българската армия,Граничните войски,Националната служба за сигурност,Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.Блъгарската армия се състои от Генерален щаб,Сухопътни войски,Военновъздушни сили,Военноморс- ки сили,които включват в състава си родове и специални войски,военно контраразузнаване и военна полиция.На Българската армия не могат да се поставятзадачи от вътрешно-политически характер.
Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време,служба в запаса и задължения по военния отчет.Военната служба е кадрова и наборна и тя се изпълнява на територията на Република България.Жени се приематна кадрова военна служба в състава на въоръжените сили на длъжности,определени от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на друго ведомство.Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.Във въоръжените сили на България военните звания са:
В Сухопътните войски и Военновъздушните сили:
Войнишки звания-редник и ефрейтор
Сержантски звания-мл.сержант,сержант,ст.сержант,старшина,офицерски кандидат
Младши офицерски звания-мл.лейтенант,лейтенант,ст.лейтенант,капитан
Старши офицерски звания-майор,подполковник,полковник
Висши офицерски звания-генерал-майор,генерел-лейтенант,генерал-полковник, армейски генерал.
Във Военноморските сили-матрос,старши матрос.
Старшински звания-старшина ІІ степен,старшина І степен,главен старшина, офицерски кандидат.
Мл.лейтенант,лейтенант,ст.лейтенант,капитан-лейтенант,
Капитан ІІІ ранг капитан ІІ ранг,капитан ранг, контраадмирал, вицеадмирал,адмирал,адмирал на флота.
При постъпване на обучаващите се във висшите военни училища се присвоява звание “курсант”,а в средните военни училища,колежи и школи ”школник”.На завършилите школи зазапасни офицери се присвоява звание ”старшина-школник”.За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят мin и max.срок за престояване в това звание.Военнослуже-щите се повишават в следващо военно звание при назначаване на по-висока длъжност изискваща такова звание.А се понижават в звание при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред,като военните звания “редник”и “матрос” не могат да бъдат отнемани.
На кадровите военнослужещи се налагат следните дисциплинарни наказания-забележка,мъмрене,строго мъмрене, предупреждение за понижаване в длъжност с една стапан за срок от 6 месеца до 1 год,предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 мес. до 1 год.,понижаване в длъжност с една степен,предупреждение за уволнение и уволнение.
Дисциплинарните наказания,които са налагат на военнослужещите на наборна военна служба са :забележка,мъмрене,строго мъмрене,лишаване от право от поредно излизане в гарнизонен отпуск,но ен повече от 1 път в месеца,,понижаване в длъжност,понижаване на военното звание и арест до 10 денонощия.
Един от отличителните белези на военният етикет е униформата,която е придружена със степента на пагона.В този смисъл всеки по-нисък чин се подчинява на по-висшия.Подчинението са изразява в козируване,строго подчинение и безпрекословно изпълнение на военната заповед.Военният етикет изисква различни униформи за различните родове войски-сини за военновъздушните и зелени за сухопътните,но задължително със съответните знаци отбелязани в пагона.Речевият етикет тук е специфичен.Той не ползва условни изрази или молби.Основна е заповедната форма-“Мирно”,”Залегни”, “Стани”,”Слушам”,както и задължителното споменаване на военния чин.
Отдаването на чест е поздрав,който всеки офицер трябва да отправя само когато е униформен.В цивилно облекло военният трябва да се държи естествено и свободно,но никога да не забравя,че е носител на най-висшите национални добродетели.Към личности,които стоят на по-ниско стъпало в обществената стълба,отношението на един военен не трябва да бъде пренебрежително.Офицерът не трябва да говори грубо на своите подчинени.В разговор между офицери обръщението е във ІІ л.мн.ч. на личните местоимения Вие и Ви.Когато на едно и също място присъстват по-старши и по-младши офицери те са длъжни да се обръщат един към друг в учтива форма,независимо от техните взаимоотношения.Едно от най-важните качества на офицера е неговият външен вид.Облеклото,стоежът,походката,говорът и отношението му към другите хора са гарант за неговия растеж както сред подчинени и колегиутака и сред най-близките му у дома.Офицерът не сваля фуражката си на открито освен при траурни церемонии и ритуали на Българската православна църква.При ритуал в църква офицерът е длъжен да държи фуражката между лявата лакетна става и тялото,като козирката трябва да сочи напред,а дясната ръка остава свободна.