Литература

ПСИХОМЕТРИЯ
(Психологическо измерване)
доц. Емилия Алексиева

ЧАСТ I. Процесът на конструиране на тестове.
(20.10.1995; 27.10.1995)
Тема 1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ТЕСТИРАНЕ. Първи изследователи на умствено изостаналите. Първи психолози-експериментатори.
I. Дефиниране на термина “тест”.
*<$FПараграфите, отбелязани с този символ, съдържат информация от други източници.> Думата “тест” е от тези, които се използват твърде нашироко, като рядко се правят опити да се дефинира какво следва да се разбира под този термин. Следната (най-синтетична) дефиниция принадлежи на Лий Кронбах<$FLeon J.Cronbach, психометрично ориентиран психолог. Името му би трябвало да се произнася като “Лиън”, но вероятно “Ли” или “Лий” е по-популярно. Ще го срещате на много места в лекциите само като Кронбах.>:
“Тестът представлява систематична процедура за наблюдение и описание (измерване) на поведението (извадка от индивидуални поведения) с помощта на числови скали или точни категории”.
• Терминът “систематична процедура” отразява факта, че всеки тест бива конструиран, провеждан и оценяван по предварително приети правила. Тестът е систематичен по отношение на следните три аспекта - неговото съдържание<$FСъдържанието на айтемите систематично се извлича от областта, която трябва да се измерва.>, процедурите по провеждането му<$FЗа всички изследвани лица тестът се провежда по една и съща строго определена процедура, която се нарича “стандартизирана”.> и начина за извличане на количествената оценка (бала) по теста<$FСистематичността по отношение на оценката отразява нейната обективност; предопределя се от правила за регистриране и оценка на отговорите от ИЛ. Тази систематичност е необходима, за да се минимизира влиянието на нерелевантни личностни и ситуативни променливи върху индивидуалния тестови бал>.
• В стриктния смисъл на думата, всеки тест е ограничен да измерва само поведението, което се проявява при тестирането, т.е. да мери отговорите на ИЛ по айтемите от теста. Следователно, всяко съждение или извод по отношение на интелектуалната или личностната структура на индивида, правено на базата на оценки от тестове, задължително носи условен характер. Тестовете не мерят толкова определено поведение или нашия конструкт за него, а измерват само извадка от възможни поведения.
Систематичността на тестирането се характеризира със събиране на информация от изследваните лица (вкл. наблюдаване на ИЛ) в една и съща ситуация или в сравними ситуации (стандартизирана процедура на провеждане). Като цяло психологическото тестиране измерва различията между човек и човек или реакциите на един и същи човек в сравними ситуации.
• Зад представата за измерване в психологията стои идеята, че с помощта на тест можем да сравняваме две или повече лица, защото балът на един индивид по даден тест не би имал смисъл, ако не съществува някакъв стандарт за сравнение. В психологическите измервания използваният почти универсален стандарт е изпълнението на други хора, които по релевантен начин могат да бъдат класифицирани като подобни на изпълняващото теста лице, т.е. психометрията по своята същност е релативистична.
Училището е един от основните потребители на тестове. Тестовете се използват при приемането на децата в училище (за проверка на готовността за училище), за проверка на равнището на успеваемост по различните дисциплини (дидактични тестове) и др. Възникват и редица проблеми, свързани с трудностите при обучението (не винаги тези проблеми са следствие от интелектуалното равнище) - проблемът с надарените деца, но и проблеми в междуличностните отношения, в семейството, пренасящи се върху децата и др.
Другата сериозна сфера на приложение на тестирането е промишлеността, най общо - сферата на трудовата дейност. Най-вече тестове се използват по отношение на подбора и разпределението на персонала; тук възникват проблемите за уволнение на определени хора, разместването им и т.н.
Друга голяма сфера на приложение на тестовете е армията (военните структури), за подбор и разпределение на войниците в различните родове войска. Началото на тестирането в армията е в 1917 г. (САЩ).
Друга сфера на приложение на тестовете е клиничната практика. Тук изпъква чисто диагностичната функция на тестовете. Тестират се различни функции и нарушения на личността. В клиничната практика освен за диагностика тестовете се използват и за отчитане на ефекта от психотерапията.
Психологическите тестове се използват и в психологическото консултиране, за самопознание, във фундаменталните психологически изследвания и т.н.
Този вид дейност (психологическото тестиране) по света е строго регламентирана и е фиксирана в съответните стандарти на националните психологически асоциации. У нас тя няма строго юридеческо регламентиране, а по-скоро се определя от професионалните и човешки етически норми.
II. Първи изследователи на умствено изостаналите.
1. Френският лекар Е.Ескирол (1772-1840). В средата на 19 век той предлага да се възприеме по-хуманистично отношение към душевно болните (при които няма налице “интелектуален дефицит”, а нарушението на психиката е породено от други причини) и към умствено изостаналите<$FПрипомнете си, че Ескирол е ученик и приемник на делото на Филип Пинел, който в края на 18 век “снема веригите” от психиатрично болните и благодарение на когото психично разстроените официално се признават за болни.>. На преден план изпъква необходимостта от изработване на точни критерии за разграничаване на болните именно на тази база. Душевната болест не е непременно свързана с нарушение в интелектуалните функции, дори напротив. През 1838 г. Ескирол публикува два тома, в които прави опит за такова разграничение и за описание на интелектуалния дефицит. Описва различни форми на умствена изостаналост и се опитва да ги подреди от “почти норма” до “дълбока идиотия”. Неговият извод е, че като критерий за разграничение на душевно болните от умствено изостаналите може да се приеме начина на използване на езика. Голяма част и от съвременните психологически тестове се базират на вербални критерии.
• В своето съчинение “Върху халюцинациите при душевно полните” той за пръв път разграничава илюзиите от халюцинациите. Пръв описва различни индивидуални характеристики на душевната болест. Особено големи са заслугите му за издигане на клиничното мислене на психиатъра.
2. Един друг французин - Сеген (Seguin) смята, че умствено изостаналите трябва да бъдат обучавани (тренирани) за сетивно разграничаване, т.е. той е привърженик на т.нар. “физиологичен метод”. Пръв се заема с обучението на умствено изостаналите. Дотогава се е смятало, че те не подлежат на никакво обучение. През 1837 г. Сеген основава училище за обучение на умствено изостанали деца. През 1848 г. заминава за САЩ и там идеите му получават ново развитие. Той разработва множество методики за развитие на чувствителността (сетивността) - негови са и “дъските за вгнездяване”. Много от тях все още се използват за обучението на умствено изостанали деца.
3. Около 50 години след Сеген, Бине също акцентира върху необходимостта деца, които не се справят с обучението в масовото училище, да се тестират преди да се насочат към специални училища. Бине и Симон създават първата скала (“метрическа стълбица”) за измерване на интелигентността (умствената възраст) отново във връзка с умствено изостаналите деца (необходимостта от диагностицирането им за препращане в специални училища), 1905 г.. Съдържанието на теста на Бине-Симон е доста промемено със Станфордската ревизия, осъществена от Луис Терман през 1916 г. в САЩ<$FКолеги, названията “Станфорд-Бине тест” и “Терман-Мерил тест” са синоними: става въпрос за едно и също нещо - в Станфордския университет (САЩ) Луис Терман през 1916 г. адаптира теста на Бине, а в същия университет през 1937 г. Терман и М.Мерил предлагат нова ревизия на теста. По-подробно този тест ще бъде разгледан в Тема 13.>.
III. Развитие на психологическото тестиране.
• През 1957 г. Кронбах посочва две линии (логически разграничени) по които могат да се диференцират моделите в психологията:
1. Едната линия се свързва с разкриване на индивидуалното, с фокус върху единичните, индивидуалните прояви на общите закономерности (идиографичен подход). Свързва се с корелационния, факторния анализ - с квазиексперименталните методи, чрез които се търси интериндивидната вариация, за да се намери мястото на всеки индивид в групата. Тази линия започва с теста за интелигентност на Бине, въвеждащ параметрите на централната тенденция: средна интелигентност (100%) и стандартно отклонение (20).
През 20-те години (около Първата световна война) се създават и невербални тестове, като груповото тестиране в този момент се явява следващата голяма стъпка в развитието на тестирането. Необходимо е създаването на инструмент, при който факторът “време” да е минимализиран. Новобранците в американската армия през I св. война трябва да се изследват бързо, като се има предвид, че много от тях не разбират английския език - нито писмено, нито говоримо. Така се създават Army Alpha (and Beta) Examination, като втората форма (Бета) на този тест за интелигентност е невербална<$FПрипомнете си лекциите по Диференциална психология.>. След Първата световна война обаче бързо се стига до пълна и безконтролна употреба на тестовете за интелигентност, което естествено е и предпоставка за последвалото разочарование от тестирането. След 20-те години се наблюдава застой в тестирането, като специалистите по психометрика работят върху теоретичната страна на проблема (т.е. натрупват много научни факти).
2. Другата линия на тестиране се свързва с експерименталните методи (с начало изследванията от края на 19 век - Лабораторията на Вундт в Лайпциг). Тази линия се свързва с разкриване на общите механизми, процеси, динамика на психиката; генералните акценти (номотетичен подход). Тук на индивидуалните различия не се обръща внимание или се схващат като артефакт<$FРезултат, породен единствено от неконтролирани условия на опита.>, като “шум”, който трябва да се игнорира от дизайна на изследването - иначе алгоритъмът не може да бъде спазен. В тази връзка наблюдаваните индивидуални различия се разглеждат като отклонение. С тази линия са свързани психологията на познанието, физиологичната психология, психофизиката и др.
IV. Първи психолози-експериментатори.
Първите експериментатори в психологията са представители на точните науки, като придават акцент върху сензорните феномени.<$FВиж материала на Стърнбърг за “метафорите на ума” от Диференциална психология.>
1. В края на 19 в. експерименталната психология повлиява върху стандартизацията при тестирането. Началото поставя сър Френсис Галтън<$FFrancis Galton (1822-1911), английски психолог и антрополог. Фамилията му се произнася и като Голтън.>, който се счита за един от основоположниците на тестирането с разработените от него тестове за сензорно разграничение. Пръв използва оценъчните скали, анкетирането и теста на свободните асоциации. Разработва методите на математическата статистика за анализ на данните и за установяване на индивидуалните различия.
• На основата на използваните от него експериментални и математически методи той пръв разработва учение за съществуването на индивидуално-психични различия между хората - диференциална психология. Под влияние на един от принципите на еволюционната теория на Дарвин, Галтън обяснява тези различия предимно с наследствените фактори. Преувеличаването на значението на тези фактори, обаче, е довело до едностранчиви изводи, игнориращи социалната същност на човека. Като пледира за наследствения характер на умствените способности, същевременно Галтън създава теорията за нормалното разпределение на тези способности в популацията, изразена в крива на дисперсията, по която се разпределят човешките способности от най-ниските до най-високите им степени. По този начин наред с преодоляната в наши дни негова идея за наследствената обусловеност на способностите, Галтън допринася за отстраняване на преобладаващото тогава схващане за съществуването на отделни типове способности. Според него хората се различават един от друг по отношение на общата си способност чрез количествено измерими способности, разпределени в тази крива, а не са групирани в разграничени и специфични типове. Наистина Галтън не създава методика за измерване на тези способности, но на него принадлежи идеята за асоциативния тест, който е широко разпространен в различни форми. През 1884 г. в Лондон той учредява антропометрична, а по-късно и биометрична (под ръководството на Карл Пирсън) лаборатории, в които се утвърждава и развива на по-високо равнище психометриката, имаща голямо значение в хода на създаване на методи за психологическо измерване (най-вече за измерване на интелигентността).
2. Джеймс МакКийн Кетъл<$FJames McKeen Cattell (1860-1944), американски психолог. Фамилията му се произнася и като Кетел (с ударение върху второто “е”). Да не се бърка с Реймънд Кетъл, също американски психолог, но роден в Англия през 1905 г. и починал в началото на 90-те години.>
• Кетъл провежда класическо изследване на обема на вниманието, откривайки феномена “антиципация” при подаване на обекти с тахистоскоп. Основател и един от лидерите на тестологичното движение, разработил система от тестове, насочени към изучаване на широк кръг психични функции (сензорни, моторни, интелектуални и др.). Дж.Кетъл пръв използва термина “тест” като тясно свързан с измерването на интелигентността. Предлага 10 теста за изследване на умственото развитие, в които обаче преобладават задачи с психофизиологически характер, без да се достига до концепция за измерване на интелигентността.
Дж.Кетъл има особено забележителен принос към тестирането със своите т.нар. умствени тестове (в Лайпциг Вундт, чийто ученик е Кетъл, не ги приема и признава). Пише дисертация на тема “Времето на реакция и индивидуалните различия”, въпреки несъгласието на учителя си. През 1888 г. чете лекции в Кеймбридж и е под влияние на идеите на Галтън. Създава лаборатория по експериментална психология. Терминът “умствен тест” се появява за първи път през 1890 г. в негова статия. Кетъл представя серия тестове (прилагани индивидуално за определяне на интелектуалното равнище на студентите) - за измерване на мускулната сила, скоростта на движение, чувствителността към болка, разграничаването на тегла, времето на реакция, остротата на зрението и слуха, изследване на паметта и др.п. Очевидно е влиянието на Галтън върху ориентацията на тестовете, предложени от Кетъл - че интелигентността може да се измери чрез сензорно разграничаване. Предпочитанието на Кетъл обаче има още едно основание - този тип функции могат да се мерят с по-голяма точност.
По това време има и редица публикации, свързани с проблема за оценяване на тестовете. Резултатите от подобни изследвания не са били обнадеждаващи - установена е твърде слаба съгласуваност (корелация) между резултатите от тестовете, разминаване между тестовите резултати и субективната оценка (предимно на учителите) за интелектуалните способности на изследваните лица. В края на 19 век в Чикаго отново се провеждат изследвания за измерване на прости перцептивни характеристики, но новото в случая е, че получените резултати се сревняват с норма.
3. Приносът на европейските психолози към тестирането е свързан с разработването на множество серии тестове за измерване на по-сложни психични функции.
Немският психолог Емил Крепелин (1856-1926) създава тестове за измерване на “основни фактори в характеристиката на индивида”: тестове с елементарни математически операции за измерване на практическите ефекти на паметта, уморяемостта и отвлекаемостта. В изследванията си той отделя голямо внимание на клиничното обслужване на пациентите с психични разстройства.<$FПрипомням ви, че Крепелин е основоположник на съвременната научна психиатрия. Обособява две от най-широко разпространените ендогенни психози: деменция прекокс и манийно-депресивната психоза.>
4. Друг немски психолог Херман фон Ебингхаус (1850-1909) реализира идеята за количествено и експериментално изучаване не само на простите психични процеси (напр. усещане), но и на паметта. Като изходен материал за тези изследвания са послужили т.нар. “безсмислени срички” - изкуствени съчетания от речеви елементи (две съгласни букви, разделени от гласна), непредизвикващи никакви смислови асоциации. Съставяйки списък от 2300 безсмислени срички, Ебингхаус експериментално (върху самия себе си) изучава процесите на учене и забравяне, разработва методи, позволяващи установяването на особеностите и закономерностите на паметта. Освен за установяване обема на паметта, той създава и тестове за аритметично събиране и за завършване на изречения, като само последният е съответствал на реалните учебни постижения на децата.
5. През 1895 г. френският психолог Алфред Бине (1857-1911) и неговият екип критикуват повечето от съществуващите тестове заради неоправдано голямото внимание, което се отделя на сензорните характеристики. Според тях при измерването на по-сложните функции не се изисква голяма точност, защото при тях индивидуалните различия са значителни. Бине и екипът му предлагат обширен списък от тестове за измерване на паметта, въображението, вниманието, възприятието и др. В тях се забелязва тенденцията, реализирана по-късно (в 1905 г.) в първата метрическа скала за измерване на интелигентността (включва 30 задачи с нарастваща трудност, определена емпирично). Тестът е предложен на 50 “нормални” деца (на възраст 3-11 години), на деца с интелектуален дефицит и на някои възрастни. Тестът обхваща много функции - способност за разсъждение, разбиране, оценка (повечето задачи са вербални, но има и сензорни и перцептивни задачи). Втората ревизия на скалата на Бине-Симон във Франция е от 1908 г. Включени са повече задачи - елиминирани са неуспешните задачи и са прибавени нови. Тук задачите са групирани по възрастов признак (повече за теста във въпрос 13). Показателят на всяко дете по всички тестови задачи се изразява с термина “умствено ниво”, съответстващо на възрастта на “нормално” дете със същото изпълнение. Третият вариант на теста във Франция е от 1911 г.. Той е с незначителни изменения - някои тестови задачи са преразпределени, увеличен е възрастовият диапазон.
• Бине и Симон тръгват от предположението, че интелектуалното развитие е процес, който не включва усвоените знания, навици и умения (т.е. не зависи от обучението). Според тях умственото развитие е процес на съзряване, за който са валидни общите закономерности на биологичното развитие. С други думи, психичното развитие е форма на биологично съзряване на дадени функции и възможности. Понятието “умствена възраст” логически се поражда от понятието “хронологична (календарна) възраст”. В несъвпадането на тези две възрасти е открит критерият за дефиниране на децата като “нормално развиващи се” или “умствено изоставащи”. Една година след смъртта на Бине немският психолог Уилям Щерн конструирал понятието “интелектуален коефициент”.
Най-сполучлива е Термановата ревизия на скалата от 1916 г. (Станфордска ревизия). В този вариант за първи път се използва коефициентът за интелигентност (IQ) като отношение между умствената и фактическата възраст (а не като разлика между тях).
Скалата на Бине-Симон е послужила за създаването на скала, в която възрастовият диапазон стига до 3-месечна възраст (свързана е с името на Кюлман, Kuhlman - скала на Кюлман-Бине, публикувана в 1912 г.).
В България през 1973 г. от проф. Генчо Пирьов е публикувана стандартизация на Термановата ревизия (“За българска преработка на стълбица за изследване на интелигентност”, В: Годишник на СУ, сс.3-43).
V. Групово тестиране.
В т.III стана въпрос за развитието на психологическото тестиране, затова тук кратко ще се спрем на масовото приложение на психологическите тестове.
1. В армията.
Големият тласък в развитието на тестирането е свързан с годината 1917. Дотогава тестирането е било индивидуално, траело е не по-малко от 1 час, провеждало се е от добре квалифицирани експериментатори. Подобна методология изключва приложимостта на тестовете към големи групи от хора. През 1917 г. (Първата световна война) в САЩ се налага за много кратък период от време да бъдат изследвани около 500 хил. войници, много от които не знаят английски или са неграмотни. От тях трябва да се отсеят негодните за военна служба, а годните да се разпределят по родовете войски.<$FКолеги, на места информацията се повтаря, но обикновено е за допълване или е в друг контекст.> Това е причината за разработването на скали за групово тестиране. Възложено е на комитет от Американската психологическа асоциация (начело с Йеркс и с участието на Отис, аспирант на Терман, и самия Терман) да разгледа възможностите на психологията в помощ на войската. В резултат се създават Армейски Алфа и Армейски Бета въпросници, като Алфа е обикновен вербален тест за интелигентност, а Бета е първият невербален тест за интелигентност в психологията, предназначен за изследване на слабограмотните и незнаещите английски език.
През 20-те години в САЩ настъпва голям бум в използването на психологически тестове - навсякъде и за всичко. Стига се до безконтролното им прилагане. В резултат от това хората се разочароват от този инструмент.
2. В образованието.
Първото изследване върху характеристиките на оценяването в училище датира от началото на 20 век. През 1912 г. се провежда едно от първите изследвания върху възможността за поставяне на една и съща оценка върху една и съща писмена работа.
В образователната сфера се прилагат три групи тестове:
• тестове, ориентирани към норма или тестове, ориентирани към критерий;
• есе-тестове или обективни тестове;
• стандартизирани или тестове, разработени от учители.



(27.10.1995)
Тема 2. СЪЩНОСТ НА ИЗМЕРВАНЕТО В ПСИХОЛОГИЯТА. Определение за тест. Измерване. Скали. Равнища на измерване в психологията. Цели и приложение на тестовете.
I. Определение за тест.
В тема 1 беше цитирано определението на Кронбах за “тест”.
• Тестът като измерително средство в психологията представлява съвкупност от стимули, задачи и въпроси, и правила за условията на наблюдението. Тестът е моделна ситуация, чрез която получаваме образци на поведение или преживявания (резултати, словесни отговори), които разглеждаме като съвкупност от показатели за изследвания признак. Линерт: “Тестът е научен рутинен подход за изследване на една или повече емпирично отделими характеристики на личността”, за да се получат, доколкото е възможно, количествени данни за степента на изявеност на дадената характеристика.
За класификацията на тестовете ще говорим в другата тема, но тук ще спомена някои от критериите за класификация:
• според използвания материал (вербални, невербални, за извършване, лист-и-молив, апаратни, устни и др.);
• според резултатите (прости - получава се само един показател; комплексни - с повече данни);
• според типа на използвания материал (високоструктурирани - с един “верен” отговор, напр. обективните тестове; малкоструктурирани - проективните, при които няма “верен” отговор);
• според психичната активност на ИЛ (интроспективни - самооценъчни въпросници, разговори и др.; екстроспективни - наблюдение и оценка на поведението; проективни; тестове за постижения - способности, знания, умения).
II. Определение за измерване.
(Преговор на някои основни понятия от теорията на измерването. Кои основни характеристики или свойства могат да се измерват? - Количествените!) * В ежедневието понятието “измерване” се свързва обикновено с такива действия, при които като краен продукт се получава число: напр. резултатът от измерването на няколко ябълки е число, показващо тяхното тегло (най-често) и др. Числото в примерите дава информация за количеството на измервания признак на дадения обект. В подобни примери действието “измерване” има нагледен характер. Но човешките сетива са също инструмент за измерване, който притежава голяма точност. Точността, с която измерваме, е важна характеристика и изборът на инструмент с определена точност зависи от целите на измерването.
Що е измерване? Определение (не особено научно издържано) на Стенли и Хопкинс: “Измерването е процес, чрез който нещата могат да бъдат разграничени”.<$FHopkins D., J.Stanley. Educational and Psychological Measurement and Evaluation, 1981.> В този смисъл процесът на измерване не включва по необходимост използването на числа.
Определение (най-популярното и използвано) на американския психолог и психофизик Стенли Смит Стивънс (1906-1973):
“Измерването представлява процедура за приписване на числа (или други символи) на обект или негов признак по определени правила, от които най-важно е правилото за еднозначност” (1950)<$FЗа повече подробности върху теорията на измерването виж “Диагностика на психичното развитие”, С., 1988, сс.64-78.>. Това означава, че в дадената област на оценка може да припишем само една стойност на конкретния обект или негов признак.
• Различаваме пряко и непряко измерване. Прякото измерване е възможно само за определени признаци на обектите, предимно в техническите науки (напр. дължината се измерва пряко чрез мярката за дължина, но топлината се измерва непряко чрез дължината на живочния стълб в термометъра). Колкото по-сложни явления се измерват, толкова по-малко значение имат данните от прякото измерване. Така напр. с социологията пряко може да се измери само големината на групата (това е помощна характеристика), но за да определим сплотеността й трябва да се приложи непряко измерване. Непрякото измерване се базира на предположението, че всичко съществуващо се проявява по някакъв начин или въздейства на други неща, т.е. по количеството на проявите (въздействията) можем да съдим за количеството на изследваната същност. Допуска се, че между наблюдаемия индикатор и ненаблюдаемата “действителна” големина на изследвания признак има отношение, което може да се опише с някаква математическа функция. Освен това се допуска, че един и същ показател може да сигнализира присъствието на повече от един признак и че всеки признак се проявява чрез повече от един показател.
• Всички психични явления и фактори на развитието, които изследваме, се наричат променливи, защото имат различни стойности при отделните индивиди или в различни интервали от време. Постоянното при всички измерения се нарича константа. Променливите са качествени или количествени:
• качествените са: 1) дихотонни (мъж-жена); 2) политомни (видове побести, интереси и др.);
• количествените са : 1) дискретни (прекъснати, напр. броя на децата в семейството); 2) непрекъснати (приемат най-различни стойности от областта на реалните числа.
• Опосредствеността на психологичните променливи поставя въпроса какво всъщност измерваме. От гледна точка на теорията за измерването съществуват три аспекта на измерването:
а) количеството, размерът или ширината на променливата (напр. броя верни отговори по даден тест, броя на определени прояви и др.);
б) честотата на появата на дадена проява, преживяване, поведение;
в) интензивността, големината или силата (или дълбочината) на дадена проява или преживяване (напр. силата на натиск при писане или рисуване, големината на кожното съпротивление и др.).
• Важно е да не се забравя, че психологическото измерване се опитва да представи (изобрази) някои атрибути на личността (характерни качества, свойства, признаци) в термините на някои от свойствата на числата. С други думи, психологическите тестове не се опитват да измерят “тоталната” личност, а само някои специфични страни от свойствата на личността.
III. Скали и равнища на измерване в психологията.
• Стивънс въвежда в психологията разграничаването на равнището на измерване. То има практическа стойност, защото определя подходящите статистически операции и правилата за приписване числа на обектите.
• Равнището на измерване съответства на типа скала, в рамките на която се приписват числа на различните количества от дадения признак. Числата притежават определени свойства. Измерването е възможно благодарение на изоморфизма между числовата система и емпиричната система.
Или: за да можем да приписваме числа на обектите, трябва да има изоморфизъм между числовата и емпиричната системи, т.е. между системата от числа и реалните обекти. Това ще рече, реалните поведения или наблюденията ни върху тях да станат измеряеми. Колкото по-добър е изоморфизмът, толкова по-качествено е и самото измерване. Три са свойствата на числовата система, които определят равнището на измерване в емпиричната система.:
- числата са подредени по големина (наредба);
• разликите между числата също са подредени по големина (разстояние);
• съществува едно число “нула” такова, че разликата между кое да е число и “нула” е равна на самото число (начало).
Присъствието на едно (или повече) от тези свойства дава много важна информация, свързана с равнището на измерването на дадения признак. Този анализ е необходим от гледна точка на сравнението между тестовете, за подбор на съответния подходящ вид обработка на данните (статистически операции) и определя правилата за приписване числа на обектите. В зависимост от това по кое от тези свойства на числовата система се осъществява изоморфизмът, такова равнище на измерване осъществяваме.<$FСкалите са: 1) номинална (на наименованията); 2) рангова (ординална); 3) интервална; 4) пропорционална (на отношенията) или абсолютна.>
• 1. Номинална скала. От гледна точка на това, че измерването е възможно благодарение на изоморфизма между числовата и емпиричната системи, според доц. Ем.Алексиева присъствието на номиналната скала като равнище на измерване е спорно.