Литература

РЕАЛНО, ВИРТУАЛНО ИЛИ ВЪОБРАЖАЕМО ОБЩУВАНЕ
Венцислав Джамбазов

"Общуването предполага наличие на взаимодействие между двама или повече индивиди, при което се разменят споделени символи." (Елка Тодорова, "Социална психология", стр.314) От това твърдение следва, че не може да става дума за общуване, което не е реално, тъй като процеса на размяна, както и процеса на споделяне са неизменно свързани с действителността. Общуването, ако съществува, винаги е реално. Интересният въпрос всъщност е каква роля изпълнява въображението в общуването и до колко тя е различна в мрежата и извън нея.
В зависимост от различните канали, по които се осъществява комуникацията, общуването може да се раздели на две основни форми - вербална (посредством думи) и невербална (посредством жестове, мимика, интонация и т.н.). Независимо от своето желание и намерение хората винаги използват невербални сигнали, които биват възприемани наравно със смисловото съдържание на думите и които оказват силно влияние върху протичането на разговора. По този начин те взаимно се държат под контрол и чрез езика на тялото си въздействат непосредствено един на друг.
Но за комуникацията посредством компютри основна характеристика е именно пълното отсъствие на невербалната форма на общуване. В Интернет общуването протича единствено по първия канал, т.е. чрез пряка размяна на думи, понятия и смисли, при това предимно в писмена и графична форма, а това поражда сериозна психологическа празнина, своеобразен информационен вакуум.
Хората в мрежата са принудени сами да изграждат голяма част от образа на другия, като се опират единствено на получената информация от негова страна. А това означава, че въображението играе определена и значима роля при общуването в Интернет, което макар и реално, се извършва от хора, които имат един за друг само въображаема представа.
Пред въображението няма прегради - липсват ограниченията поставени от социалната среда, липсват и тези от материалния свят. Няма разстояния, няма време, няма гравитация, няма химически реакции. Във въображението си човек може да се прехвърля незабавно от едно място в друго, от едно време в друго, от едно действие към друго - независимо от връзката между тях. Всъщност единствените усещания за разстояние и време са чисто психологически.
Въображението не поставя въпроса за истината, тъй като в него всичко е истинско само за себе си, както не поставя и въпроса за свободата - тя е безгранична. Във въображението общуването със събеседниците е спонтанно, директно, напълно изчистено и искрено.
Всички тези характеристики силно напомнят за възможностите на виртуалното пространство. Хипертекста - едно от изобретенията на мрежата - създава именно условията за прехвърляне от едно място на друго, от една тема към друга. Тук, разбира се, става дума за места принадлежащи на "виртуалната география", а не за реални локации. Следователно и разстоянията, които се преминават, са психологически определени, а не съществуващи реално.
Определено приликите не свършват до тук - липсата на реалното усещане за време е присъща както на въображението, така и на виртуалното пространство. И при двете събитията и местата са поставени извън контекста на определена последователност и извън рамките на причинно-следствените връзки.
Може да се каже, че човек сам изгражда съдържанието, което получава от Интернет, тъй като сам избира пътя, по който да мине и частите информация, които да сглоби в единно цяло. Движението в Интернет винаги е двупосочно - всички разстояния могат да се преминат и в едната посока и в другата, като това зависи единствено от този, който ги използва. Липсват предварително зададени схеми или ако има такива, то те не са затворени и не ограничават никого в своите рамки.
Дали по този начин виртуалния свят не се превръща в една алтернатива на въображението? Хората се нуждаят от въображаемите преживявания и ги търсят по всевъзможен начин - чрез музиката, изобразителното изкуство, театъра, киното и дори чрез употребата на наркотици или изпадането в състояния на една или друга форма на медитация. Законите на природата са неизбежни в живота и бягството от тях носи допълнителен заряд, възможност да надминеш себе си. А виртуалната реалност в една или друга степен предоставя същите възможности и подобно на въображението тя може да задоволи определени психологически нужди. Хората в Интернет имат неясното и далечно усещане че са магьосници, че техните възможности да реализират определени желания са огромни, почти неограничени.
Може да се направи извода, че виртуалното общуване, при което липсва невербалната форма на комуникация, стои на границата между реалността и въображението. При него има един постоянен процес на пренасяне на образите от въображението в мрежата и обратно - на изживяване на реалностите в нея като част от собственото въображение. Въпреки че е реално и действително, общуването в Интернет е в непосредствена зависимост от въображението на участниците в него.
Виртуалното общуване не бива да се разглежда като напълно нов вид и като продукт единствено на глобалната информационна мрежа. Негов далечен аналог може да бъде открит в общуването между радиолюбителите, запознанствата чрез пощенска кореспонденция и т.н.