|
Техники за медитация
БРОЕНЕ Дишайте бавно и равномерно, бройте: „Вдишване – едно. Вдишване – две” и т. н. Изговаряйте или произнасяйте наум „вдишване” при вдишване, а числото – при издишване. Можете да използвате обичайния възходящ ред на числата, но само при условие, че не си поставяте за цел да достигнете определено число. Ако се изкушите и си поставите цел, това може да ви попречи. Фиксацията върху цел, която предстои да се постигне в бъдеще, действа разрушително на преживявянето на медитацията в настоящето. Най-добре е да се брои до определено число – пет, десет, двайсет (числото десет се използва от дзен-учителите), а после отново да се започва от едно.
ВСЛУШВАНЕ При тази медитативна техника вие просто наблюдавате всичко, което се случва. Каквото и да се случи, отбележете го и го оставете. Мислите, които ви дойдат наум. Звуците, които чуете. Мислите, които породят у вас звуците. Вашето дишане. Телесните ви усещания. Ако установите, че обмисляте това, което ви е дошло на ум, вместо само да отбелязвате мислите си и да връщате съзнанието си в нулевата точка, откъдето то съвсем безстрастно наблюдава случващото се, без да фиксира нищо, превключете се на наблюдение на дишането си. То е непрекъснато. Осъзнатото дишане е друга техника, която можете да упражнявате и самостоятелно, и в съчетание с вслушването. Ако у вас се породят емоции или болезнени спомени, не им позволявайте да ви завладеят. Отбелязвайте ги с лаконични забележки – „раздразнение”, „спомен”, „радост”, „тъга”, отново „спомен” и т. н. Вашите чувства и спомени ще отслабват постепенно, а вие ще започнете да се отъждествявате с Обективния наблюдател или Свидетеля, а не с човека, който е подвластен на тези мисли и чувства. При правилно изпълнение това упражнение може да се превърне във важно оздравително средство, което да използвате в случаите, когато не се чувствате добре. Този метод за медитация можете да практикувате, докато се занимавате с всякакви рутинни дейности.
НЯКОЛКО ЧАСА ОСЪЗНАВАНЕ Отделете няколко часа, когато ще бъдете сами. През това време изпълнявайте прости обичайни дейности като подреждане на дома, работа в градината, готвене, простиране на пране и др. Работете бавно (два пъти по-бавно от обикновено или дори още повече), с пълно осъзнаване на всяка стъпка от работата. „Сега чистя лук, пускам водата, мия го, спирам водата, мисля за приятелката си, режа лука” и т. н., като отбелязвате и всяка странична мисъл, която ви дойде в главата. Можете бавно да вземете душ, да излезете на разходка и да се нахраните бавно – но всичко това трябва да става с пълно осъзнаване. И не пропускайте да отбелязвате всяко движение в ума си. Това е най-мощното средство за овладяване на изкуството на самонаблюдението.
МЕДИТАЦИЯ С МАНТРА Мантрата е духовно заредена дума или фраза на санскритски, такава като Ом (Аум) или Ом Мани Падме Хум, които се повтарят многократно в ритъма на дишането. Според преданието мантрите били получени от космоса от мъдреците преди стотици години; предполага се, че те предизвикват вибрации, пронизващи и пречистващи тялото и ума. Разбира се, не само санскритските думи могат да се използват като мантри, но и думи от други езици, особено имена на божества. Мантрата може да се пее на глас или да се повтаря наум. Спазвайте ритъма на вашата мантра и, както и при другите медитативни техники, отбелязвайте всяка странична мисъл или образ. Спокойно се освобождавайте от тях и се връщайте към задачата си. Повтарянето на мантра е полезна медитативна практика за начинаещи и особено за хора, които са склонни към безкрайно предъвкване на някакви мисли и ситуации в главата си. Тя помага да се проясни умът и да се заеме позицията на Свидетеля или Обективния наблюдател. Предизвиква полезни физиологични ефекти – мускулна релаксация, забавяне на пулса, понижаване на кръвното налягане, намаляване на главоболието и болките в гърба. Но на определен етап има опасност мантрата да се превърне в препятствие за по-нататъшното напредване в медитацията, тъй като може да възникне зависимост от нея. Ако това се случи, най-добре е да поблагодарите на мантрата за помощта, която ви е оказала, след което да я оставите и да продължите с друга медитативна техника. (Различна гледна точка за въздействието на мантрите – в следващия брой на сп. „Инсайт”, „Телесно ориентирана… измама” от В. Ценев) Случва ли ви се често да плачете, когато гледате тежък филм, четете или слушате тъжен разказ? Трудно ли ви е да овладеете вълнението си, когато съобщават или показват трагични новини по телевизията? Става ли ви "особено" от тържествена музика? Ако тези усещания са ви познати, вероятно понякога се тревожите от състоянието си и си мислите, че нервите ви не са съвсем в ред, че сте изтощени психически и други подобни неща. Стресът и напрежението наистина усилват емоционалните реакции, но много вероятно е вие да сте от т. нар. емотивни личности, според класификацията на личностните особености на немския психиатър Карл Леонгард. Емотивните (емоционалните) личности се отличават с особена чувствителност и дълбоки реакции в областта на фините емоции. Тези хора възприемат по-сериозно от останалите житейските събития. По-често и по-силно, отколкото другите, изпитват чувства, свързани с отзивчивост, хуманност, емпатия. Това са хората, които поетите сравняват с "камертон", "душа камбана" или, с други думи, сърдечните хора. За тях не са типични бурните реакции, но емоциите ги завладяват много силно, изцяло. Обикновено това има и външни прояви. При разговор с такъв човек мимиката му красноречиво изразява дълбоката емоционалност, вътрешното му състояние сякаш е изписано на лицето му. Не само тъжните събития, но и радостните лесно предизвикват сълзи в очите на емотивните хора. Емотивните деца не могат да слушат равнодушно приказки- при тъжните обрати в сюжета веднага се разплакват. Мъжете с емотивни черти също често не могат да сдържат сълзите си, въпреки рестрикциите на възпитанието и културата. Облекчаващото въздействие на сълзите е добре познато почти на всеки човек. Плачът наистина помага за сваляне на емоционалното напрежение. Но има случаи, в които изразяването на чувствата по такъв начин не е желателно и поставя човек в неловка ситуация или самият той не иска околните да забележат състоянието му. Техниката, която ви предлагаме, се нарича метод на парадоксалната интенция и е разработена от Виктор Франкъл, австрийски психотерапевт. Тя се основава на съзнателното провокиране на хумор по отношение на симптома, който искаме да преодолеем, и се е оказала успешна при много нежелани прояви на поведението, включително и при свързаните с публични изяви, но проявяващи се най-вече в общуването: изпотяване, разтреперване, силно вълнение, заекване, изчервяване, напрегнатост и други. "Два дни след като бях прочел вашата книга Man`s Search for Meaning- пише читател на Франкъл, - се озовах в ситуация, която ми даде възможност да изпробвам метода ви. В университета посещавам един семинар и по време на първата сбирка не се поколебах да твърдя обратното на това, което другите казваха. И изведнъж започнах силно да се потя. Като го забелязах, ме връхлетя страхът, че и другите ще забележат, вследствие на което започнах да се потя още по-силно. Внезапно си спомних случая на един лекар, който се обърнал към вас заради страха си от изпотяване, и си помислих, че моята ситуация е подобна. Аз нямах добро мнение за психотерапията, но моята ситуация се оказа неповторима възможност да изпробвам парадоксалната интенция. Какво бяхте посъветвали вашия колега? Че за разнообразие би могъл веднъж да направи следното: да покаже на хората колко хубавичко може да се поти. "Досега успявах да излея един литър вода, сега искам десет", се казва във вашата книга. И докато продължавах да говoря по време на този семинар, си казах: "Покажи на колегите си, Спенсър, как се поти човек! Ама истински, това още нищо не е, още можеш!" Минаха само няколко секунди и аз усетих, че кожата ми изсъхва. Вътрешно ликувах. Не очаквах, че парадоксалната интенция ще повлияе, и то толкова бързо. По дяволите, си казах, страхотно нещо, а аз бях толкова скептичен." И още един пример: "В четвъртък сутринта се събудих потисната и си мислех, че никога вече няма да се оправя. Преди обяд започнах да плача и бях направо отчаяна. Тогава ми хрумна да опитам парадоксалната интенция и си казах: "Я да видим колко потисната мога да бъда. Сега ще падне такъв рев, че ще наводня жилището." И си представих как сестра ми влиза у дома и се вайка: "Ау, ама наистина ли беше нужно това наводнение от сълзи?" В резултат на това така се засмях, че чак се изплаших…" Опитайте тази техника, първо насаме, направете една-две репетиции. А след като я усвоите, спокойно можете да забравите пакетчето салфетки следващия път, когато тръгнете на училищното тържество на детето ви или на кино, макар да знаете, че филмът е тъжен. Важно е просто да се сетите за тази техника в подходящия момент. И още един съвет към емотивните хора: приемете напълно и безрезервно тази част от характера си, отнесете се към нея като към богатство - тя ви осигурява възможността да долавяте и чувствате неподозирани от другите хора нюанси на живота. Любовта активизира интуицията.Това е добре познато на влюбените: те често мислят за едно и също нещо, произнасят една и съща дума или израз едновременно, предугаждат взаимно желанията си, едновременно си звънят по телефона или тръгват един към друг. Смята се, че интуитивното познание е свързано с работата на дясното полукълбона мозъка, което възприема явленията цялостно, в своеобразна емоциално-символична връзка, а не чрез установяване на причинн-следствени закономерности - приоритет на лявото полукълбо. Влезте в състояние като при "съживяване на приатен спомен", но този път разговаряйте известно време мислено с партньора си. Разкажете му наум нещо, което незнае на вас. После се опитайте да мислите за него в символични образи, с които го свързвате, например за: цвят, мелодия, звете, животно, зук, предмет, герой от приказка, митичен герой т.н., или за образи от други области.
Не е необходимо да си обяснявате, да оценявате или оправдавате избора си. Нека образите просто сами да изплуват. Асега отворете очи. Опитайте се да осмислите "видяното". Ако прецените, че е уместно, споделете с партньора си своите интуитивни прозрения.
|