Д. Талев - Новото и старото- борба и взаимодействие в “Железният светилник”

Творчеството на Д. Талев е продължение на епичната традиция, установена още с Вазовия роман- епопея “Под игото”, и отражение на възрожденския подход в пресъсдаването на историята. Стремеж не към докоментално пресъздаване на събитията, а към тяхното човешко осмисляне, отразяване на фактите чрез многообразието на човешките съдби, чрез техните ежедневни битови и духовно- психологичиски измерения.
Тетралогията на Д.Талев(“Железният сетилник”,”Преспанските камбани”,”Илинден”,”Гласовете ви чувам”) е посветена на живота на македонското население, на неговите борби за духовното и политическо самоопределяне. Авторът разгръща многостранната картина на народни живот , който чрез атмосверата на битовото ежедневие, на нравите и обичате, на народната социална, политическа и нравствена философия отразява духа на историческата епоха. Център на художественото произведение е съдбата и духовният живот на човека и народа, ясно изразени още в първия роман: “Ж-с”
Романът ни принася в епохата на възраждането, действието се развива в гр. Преспа- скоро след голямата епидемия от чума. Главният герой Стоян Глаушев избягал от родното си село преследван от Осман кехаята. Тук той среща Султана- внучката на прочутия някога, но впоследствие разорил се чорбаджия, която го прибира в къщата си. За нея няма никаква перспектива тъй като за бедните, тя е внучката на хаджи Серафим, а за богаташите е твърде бедна.В съдбата на Султана виждаме първия сблъсак на човека с времето и неговия морал, с неписаните му норми. Героинята се пробужда и изпреварва времето си със своята воля, здрав разум, вътрешна сила и целеустременост:
“Не беше лесно човк да тръгне сам против всички, но още повече за една бедна девойка, но хаджи Серафимовата внучка реши да върви до край. Водеше я нейният бистър ум, копнежът и за щастие, нейната гордост.”
Бунтът на Султана е бунт на личността срещу изостанолостта на обществото и в него виждаме първите кълнове на възраждането.
Димитър Талев обаче долавя нещо много съществено, че духовното пробуждане и израстване, навлизането на новото става трудно, придружено е с много драматизъм и трагизъм, но все пак то си прави път чрез живи човешки съдби, чрез страданието на хората. С голяма сила тази мисъл е внушена чрез образа на Султана. Осмелила се да се противопостави на традициите, по-късно изостава от общото развитие. Все пак тя получава достъп до обществото, което я е изключило, но веднъж постигнала това, тя става яростен защитник на традициите. Семейството за нея е всичко, и затова за да спаси детето си от хорския неприязън, става причина за неговата смърт. Тази страшна майчинска трагедия още веднъж ни доказва, че новото наистина трудно се възприема и е придружено с много мъка и човешки трагедии.
Идеята за духовното израстване на народа е заложено в образа на Ния. Тя внася движение, промяна. Тя е проводник на промяната на обществените порядки, на иновациите. Именно в това се крие нейната нравствена красота и духовна широта. Ния е символ на разкрепоставянето в епохата на Възраждането. Тя е устремена към висшата духовна хармония, която изразява човешкото щастие. Но тази хармония може да се постигне само чрез целеустременост и възприемане на новото. Именно по този начин тя успява да извоюва своето щастие. За разлика от Султана тя се противопоставя на старите порядки, на закостенялостта. Конфликтът м/у двете е конфликт не м/у снаха и свекърва, а м/у новото и старото време. Талев символизира образно този конфликт чрез железния светилник и газената лампа - символи на две различни епохи. Чрез отказа на Ния да изпълни “заповедта” на свекървата си, авторът показва пробуждането на Човека, устремен към красота и светлина. Този акт на отказ символизира разкрепоставяне на личността, разцъфтяването на една вътрешно свободна личност. За разлика от свекърва си Ния не изостава от развиващото се общество, а върви успоредно с него. В образа й има нещо, което излиза извън рамките на конкретното историческо време. В нея има полъх от вечността - изконният устрем на Човека да достигне съвършеството. Точно това разкрива талев чрез описанието на исторически конфликти - безкрайното развитие на човечеството, неговото духовно израстване. Човекът, стремейки се да издигне обществото до себе си, изпреварил своето време, влиза в конфликт с изостаналостта на средата и същевременно се реализира като личност. С особена сила се налага проблемът за обособяване на човешката индивидуалност, за пълна изява на личността в пределите на историческата ограниченост. Основният вътрешен патос на творбата се изразява чрез самоутвърждаването на човека. Авторът ни описва духовно надраснал средата си човек, уверен в своите способности, знаещ какво може и какво иска. Описана е непрекъснатата жажда за духовно развитие, стремежът за разкрепоставяне, за пълна изява на личността. цЕлият конфликт излиза от сферата на личното и се пренася на една много по-широка обществена основа, излиза извън рамките на патриархалното семейство.
Силата на Талевата творба е именно в доловената атмосфера на епохата. Авторът показва пробуждането на народа, неговото духовно израстване, борбата за свобода и независимост, показана с избухването на Илинденското въстание. Димитър Талев утвърждава българските добродетели, непреклонността пред чуждата воля. Той показва как се проявява вътрешната сила на БГто, задържана векове наред. Напълно възтържествува възрожденският хуманизъм и стремежът към усъвършенстване. Именно това определя голямата стойност на тетралогията.