Литература

Българският форум за литература
Дата и час: Сря Юли 30, 2014 8:10 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Без регистрация! Може да пишете във форума за литература без да се регистрирате.



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Чет Май 15, 2008 10:39 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 22, 2008 6:24 pm
Мнения: 707
ЧОВЕШКИ СЪДБИ И ХАРАКТЕРИ В ПОВЕСТТА „ГЕРАЦИТЕ" НА ЕЛИН ПЕЛИН
Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов, които я почитат и уважават, грижат се за нея, защото тя е частица от техния малък, но истински живот.
Авторовитие герои не са измислени и неземни, те са обикновени хора със свои съдби и проблеми. Пълнокръвните и жизнени образи, сътворени от писателя, показват умението му да наблюдава и оценява, да вниква дълбоко в същността, да търси и извлича най- важното, чисто и неподправено, от селския бит и колорит.
Духовно сроден с душевността и патриархалното мислене на селянина, както и с йерархията в неговата ценностна система, Елин Пелин се придържа към правдата, малката житейска правда. Остава верен на традицията, започнала още от Каравелов, Влайков и Вазов. Времето, в което твори, е свързано с големи промени в българското село и под ударите на едно ново общество буржоазното, се разпадат патриархалните нрави, разрушава се хармонията в техния свят.
Родена от конкретния исторически момент, повестта „ Гераците" представя разпадането на семейната задруга и смяната на ценностните критерии. Разкрит е вечният проблем между поколенията- децата не приличат на своите родители. Светините на миналото нямат стойност в настоящето. Конфликтът не е само социален, но и нравствено-етичен. Трагизмът е засилен от противоречието между три поколения- отбелязва се различието в нравите, начина на живот и светогледа. Авторовата позиция е свързана с измеренията на християнската религия и патриархалната същност на селото. Творецът се противопоставя на града- символ на злото, където хората са жалки, фалшиви, лицемерни и безсърдечни, липсва селската идилия и топлота.
По-морален, по-добър и чист е светът, в който живеят и създават семейството си баба Марга и дядо Йордан. Образът на Герака е представен в развитие, очертани са двата полюса - възход и падение. В началото на повестта е представено имотното състояние на героя. Положителните му качества се разкриват постепенно: "пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот" - човек обикновен, възприел моралните изисквания на времето и продължител на бащината традиция. Показвайки добродетелите му, писателят загатва, че „ надарен с ум практичен и с търговски способности" , " бе съумял да натрупа и пари". Налице са предпоставки в характера на дядо Йордан Герака, които довеждат по-късно до разпадането на семейството. Направил е промяната, натрупал е имот, което го отделя от останалите в селото, "но той имаше меко и добро сърце".
Настъпването на жътвата за Герака е истински празник и с една особена възхита той ще изрече своя благослов: "Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя. " Личи, че е действително щастлив, когато е до нея, когато усеща топлия, опияняващ дъх на зрялото жито. Земята е тази, която го храни, грижи се за него, гали го с нежния полъх на вятъра и му нашепва с тайнствената музика на природата. Тъй, без думи, но тоя разбира, защото е слят с нея, първичното е силно проявено все още в него. Изпитва радост и задоволство, когато е в нейната прегръдка, тъй като се чувства уютно и приятно в собствената си "голяма и бяла къща" – символ на сговора и хармонията в семейството, а "широкият двор" – на простора, чистота в отношенията и разбирателство между отделните му членове. Кичестият бор – "единственият в цялата околия" символизира традицията, завещана от прадедите – " той е семейното знаме на Гераците", техен безмълвен страж и покровител.
Баба Марга е сигурна опора на дядо Йордан, тя е душата на къщата и кръчмата му, неговата вярна помощница и другарка. Той оценява способностите й, доверява й се напълно.
Несъзнателно доловили полъха на новото време, прозрели интуитивно една истина, която ще съпътства живота на децата им, родителите искат да им оставят "добро име и добро наследство". Над всичко двамата поставят честта и благоразумието на човека, но все пак са оценили, водени от житейския си опит, силата на парите, които застават в основата на бъдещите семейни разногласия. геракът дори и не подозира колко пагубна за тях е парата, разрушителна на щастието, отровила красотата във взаимоотношенията между близките, прогонила доброто и човешкото от техните сърца. И тъкмо това е причината семейството бавно, но сигурно да стигне до края на нравственото си падение.
Със смъртта на баба Марга пада бариерата, а "семейната колесница тръгва по нанадолнището" и изскача от правия житейски път. Всъщност тя отдавна е тръгнала "по камъняка" – споделя с болка и тревога Елин Пелин.
Герака остава сам. Никой вече не се вслушва в думите му, а прави това, което смята за добре. Дори нужното уважение към по- възрастния е изчезнало. Една голяма рана започва да расте в сърцето му, разбирайки, че нещо завинаги се е прекъснало, че идеалът му за добро и благополучие ?^ всички е рухнал пред очите му. Злото е посяло своите отровни семена, душите на децата му, " любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя".
Обидите и огорчението, вечните караници и пререкания разделят близките, живели до вчера заедно в радости и несгоди, на една трапеза, в една къща- винаги сплотени и единни. Опората е била в семейството, всеки е давал от себе си, жертвал се е, лишавал се е от нещо, за да има за другия . Този задружен, весел, всеотдаен и щастлив живот е останал далеч, сякаш никога не е съществувал: " Изпълзяха като змии, незнайно откъде сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой."
Авторът така образно предава развоя на събитията, че мнимият патриархален уют в селското семейство главоломно се устремява надолу, към бездната на подлостта, коварството и покварата. Ние сме неми свидетели на трагедията, но не можем да помогнем да се излезе от омагьосания кръг на орисаното битие.
Синовете на дядо Йордан „ бяха царе на полето, на нивите и ливадите особено по- големият- Божан. " Той е носител на доброто и злото. Любовта към земята и неговото трудолюбие са онези нравствени добродетели, наследени от баща му: " ...полската работа бе неговата стихия" , най-радостният миг в живота му- настъпването на жътвата, защото земята ще се отблагодари със своето безценно богатство за положените грижи. И за да подчертае още по- силно връзката му с нея. Елин Пелин дава следното описание; ° лицето му имаше прегрелия цвят на пшеничено зърно, и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя". Земята е неговото съкровище и трудът за нея го радва, кара кръвта му да пулсира в живите, да се чувства щастлив и изпълнен със задоволство. Всичко, което го свързва със селския трудов човек, постепенно се стопява. Любовта към земята се превръща в алчност, а трудът му в начин за трупане на пари. И той започва да връзва снопите като скъпоценна плячка, да изсипва житото в хамбара с трескава ненаситност. Мисълта, че той, Божан, работи най-много от братята, а получава равен дял, когато заслужава повече, го озлобява. Затова точно той ще бъде първият, който ще постави въпроса за подялбата на имота.
Неговата неприязън към; близките засилва скъперничеството и желанието му сам да управлява, подкрепян от злата си жена. Авторът не случайно не споменава името и. Наречена е просто Божаница. Тя няма лице. Мъжът и постепенно се превръща в един груб, безсърдечен човек-егоистичен и жесток. И в дъното на всичко това са пак те парите "той обичаше премного парите" - споделя с горчивина Елин Пелин, "беше хитър и стислив", "правеше нечисти сделки с простите селяци" . Промяната е необратима. Опустошен и мъртъв е вътрешният му свят, след като посяга на събраните с труд пари на баща си. Двубоят в сърцето му е спечелен от злото, съмненията и колебанията отстъпват пред решителността му да извърши престъпление. За страданията на останалите Божан няма да отвори сърцето си, превърнато на камък от изпепеляващите грозни страсти и безчувственост. Завинаги си е отишло доброто, дори преминаването на погребалната процесия на Елка не запалва искрица състрадание, не го интересува и съдбата на братовото дете. Завинаги „ ослепява" за красивото и истинското, за онова, което осмисля живота на хората, откъдето извира щастието и тихата радост, задоволството от честния труд и добре свършената работа. Нямат измерение у него тези добродетели, той е една безскрупулна машина за трупане на пари, които са в центъра на неговото съзнание. Всичко останало няма, стойност, не съществува. Защо ще откъсва от скъпоценното си време, когато може да продължи ограждането на поредната си ливада? Защо ще отделя от „ толкова важната си работа" , за да помогне на едно нещастно дете, станало без майка, без ласка и бащина закрила?
Много вярна е преценката на Елин Пелин, изказана чрез думите на хората от селото: " Отсега нататък той ще царува- другите ще робуват." Поставено е началото на социално- нравственото разслоение не само в отделното семейство, а и в цялото българско село. Образът на Божан е обобщителен, той не е първият, нито ще бъде последният, той е само един от онези във формиращото се буржоазно общество, които ще използват труда на хората за собствени облаги и цели.
По друг път тръгва средния син на Герака-Петър. Безцветен и безхарактерен човек, той се оставя да бъде носен от течението. "Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на оня, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже." Тази негова нехайност и безразличие довеждат по- късно до разрухата на неговата личност. Паразитът Петър е прекрачил границите на патриархалния свят, щом може да погледне на собственото си огнище без ищях, щом може сърцето му да се изпълни с безсилна завист към Божан, щом вече трудът го плаши и гледа земята си като чужда.'Дори за семейството си не помисля, разчитайки единствено на ., приказните пари" на баща си. Не е по неговите сили да се справи с промяната и да се бори с проблемите. " Той почна да мечтае и да -чие. Мечтите убиваха волята му за работа. Пиянството го угнетяваше." Д бъдещия свят Петър не може да просъществува, обречен е.
Пълна противоположността него е Павел, третият брат, на когото новият живот изцяло приляга. Най-малкият син на дядо Йордан, беше пъргав, пресметлив и очеваден човек." На него Герака възлагаше голелите си надежди. Знаейки, че е убиец на баща си, Павел използва тази негова слабост, за да получи това, от което се нуждае. Той е първият от братята, който се откъсва от земята, полето и нивите, превръщайки се в нравствено деградирала личност, в едно зло, което опустошава и унищожава. Остава в казармата и града, защото животът там му харесва с всичките удоволствия. които му предоставя. Макар и от село, Павел винаги разполага с много пари. Това довежда до неговото лентяйство и нравствено падение. Лъже семейството си, близките, за н го те отдавна не съществуват. Единствено когато се нуждае от пари, чука на бащината врата. Завърнал се след дълг отсъствие в родното селце, не забелязва прегръдката и свежия ПОЛЪХ и природата, уханието на плодородната земя и нежната песен на птиците. Когато го вижда, Герака се радва като дете, защото най- после неговия-любим син се е завърнал. Готов е да махне с ръка и да опрости всичките МУ грехове, да забрави терзанията и неволите за да има мир, разбирателство и любов в семейството. Вярва старецът, че всичко може да се поправи, че децата му отново ще се обичат и ще бъдат щастливи. Закопнял за близък човек, на който да разкрие сърцето си и да бъде разбран, който да оправдае доверието и скритите му надежди, той изповядва пред Павел измъчената си душа, разкрива мъката и болката, натрупани в изстрадалото му сърце от дълго преглъщаните скърби и тревоги. Но вместо помощ и състрадание дядо Йордан среща ледено безразличие и равнодушие. Павел вече не е онова жизнерадостно момче, което Герака познава. Павел сега е друг- пременен изцяло, изстинал към родния си баща, станал вече чужд.
Чужда му е и Елка, скромната селска жена, която го чака в чуждата му вече къща, лишена завинаги от голямата и чиста любов, пламтяла някога между нея и Павел. Пепел е посипала душата й нищо не може да се върне назад. Мъжът й не вижда или съзнателно не иска да види очите й, изпълнени със скрита любов и копнеж. Те говорят много и за безсънните нощи, и за лелеяните мечти извор на истинска жертвоготовност. Устните й мълчат, но очите не могат да скрият онзи парещ въпрос, от който Павел бяга. На мъртво е към нея сърцето му, защото Елка вече не е онова „най-хубаво момиче в селото", прекрасна не само по външност, но и със своя нравствен вътрешен свят. Тя е благородна, възпитана в духа на здравите патриархални традиции, не може да се промени и оттам идва блясъкът на нейния обаятелен образ. Угасва бавно като звезда, защото сега за Павел тя е една от многото жени в големия коварен град, който докрай е изпил духовната "ду същност. Душата му е ограбена, защото у него вече живее друг-дяволът. причиняващ само нещастия, мъки и ужас. Като че ли по ирония на съдбата тъкмо този, на когото възлага своите бъдни дни старият Герак, е причина за трагичния срив, довел до гибелта; на младата жена. Омърсена е тялом и духом Елка, неговата снаха. Тя не иска да бъде друга, затова не може да съществува в тоя жесток и омразен свят. Не е и стока без стойност, която може да се продаде на пазара, ;а жив човек, уязвим от промените на времето. Дори и изоставена, отблъсната от Павел, Елка все пак запазва в себе си нежността, добротата и любовта, като вярва, че всичко това, което носи чисто в себе си, ще го върне отново при нея. Дълбоко в сърцето си жената запазва най- светлото от съвместния светъл предишен образ, за да може да преживее ужаса от кошмарите в онези нощи, плачеща скришом от болката, че е сама. Но идва денят, в който тя разбира гаврата с нейните чувства и със самата нея. И това е краят. Чашата на търпението прелива, вече нищо не я спира- Елка не вижда смисъл в живота, узнавайки, че мъжът и е погазил всичко свято-любов, семейство, баща, земя. Единственият изход за нея е смъртта, която ще я спаси от срама и позора пред хората от селото, ще я освободи от хаоса на този полудял свят, ще я възмезди за всички терзания, скрити сълзи и несбъднати мечти. Отива си от света така тихо, както е и живяла- неразбрана, неприласкана, оплакана само от своя свекър.
Един рухнал бор, една изпепелена душа, разбити сърца, един угаснал взор на старец, умрял на прага на бялата някога къща- една вълнуваща среща с един отминал свят......




Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron