Възраждането e един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература. Това е времето в края на XVIII и началото на XIXв., характерно със значителни промени във всички сфери на обществено политическия живот. Всяка епоха ражда велики личности, които определят нейния облик, оформят идеите и движат събитията напред. В недрата на Българското възраждане израства и се изправя един забележителен човек, които има поглед за потребностите на епохата и прозира дълбоко в миналото, настоящето и бъдещето на народа ни. Това е Паисий Хилендарски. Знаменитото му произведение “История славянобългарская” е най-значителното дело на новобългарската история, една програма, която показва задачите на епохата, чертае целите и пътя за развитието на българския народ. Неговото произведение разпалва ’1’ според думите на народния поет И. Вазов. Самата епоха изисква нови идеи, нови сюжети, нови герои и те се раждат в произведенията на възрожденските творци.// Българското възраждане има по-други цели и задачи в своето развитие, тъй като то се появява в условията на национално и социално робство. Затова основната задача за възрожденските личности е премахване на робството и пробуждане на националното съзнание. В това отношение”И.с.” е активна сила при формирането на българската нация, тя проправя нов път в развитието на българския народ. За да изпълни задачите на една нова, непозната епоха , да отговори на новия живот сред българския народ, Паисий намира едно силно средство- историята. Само историята свързва миналото със съвременността и само тя може да върне самочувствието на един народ, унижавани хулен векове наред.//П.Х. в “И.с.” прокарва идеите на времето, реализирани по забележителен и убедителен начин.//Основните задачи, които си поставя авторът в своето произведение, са да пробуди националното съзнание, патриотизма и националната гордост. У П. за пръв път срещаме основния стремеж на нашите възрожденци- да служат на пробуждането и осъзнаването на целия народ. Много добре авторът е осъзнал кой е истинският двигател на историята и затова се обръща към него и възлага всички свои надежди на него- на обикновения български народ, на’2’. Той написва своята ‘история’, ‘3’.//Във всеки ред на великата творба личи новият деец на епохата и неговата основна цел-да възроди българския род и да го издигне до нивото на останалите напреднали народи. Новият деец на епохата е голям патриот и иска да пробуди патриотичните чувства на цял един народ. От всеки ред на творбата ни разкрива болката, която му причиняват подигравките и обидните думи на гърци и сърби. И той просто изплаква:’4’. //Творецът иска да въздейства в/у патриотичните чувства на народа. Патриотизмът е стимул за пробуждане на националната съвест. Само народ, осъзнал себе си като такъв, почувствал силата си, може по-нататък да се справи с предстоящите пред него задачи. Разкривайки пред нашия народ, че има богата история, че е силен и мощен, писателят предизвиква изблик на нац. гордост и на гняв към онези, които се срамуват от българското си име. Това са безумци и ‘юроди’, които не виждат колко е велик българският род.’5’. И в този дух авторът проследява славата и величието на целия български род. Това героично, славно минало трябва да породи гордост и самочувствие, да издигне националното съзнание и да извика желание за възвръщане на миналата слава.//П. призовава всички българи да пазят и защитават езика си. Онези,’6’, той подлага на безпощадна критика. Културата, образованието са най-важните фактори за развитието на една нация, затова творецът отделя специална глава’За слав.учители’ , с което показва че българите са имали “философи’, ‘даскали’ и книжнина. Показва на всички, че в културно отн. българите не отстъпват по нищо пред другите народи’7’.//Така в борбата с/у насилието на поробителя и гръцкото духовно робство се пробужда националното съзнание и патриотичното чувство на бълг. народ, а оттук произтича и една от задачите на П.- да отстои бълг. народ правото си на съществуване, правото си да живее и да се развива, разпалва се идеята за свобода и независимост, начертава се линия на нац.освободителната борба.//За възраждането на духа на българския народ авторът изтъква непрекъснато неговото славно минало, неговите добродетели. Тези добродетели на хората са запазили нацията от претопяване и трябва те да я възродят и запазят. П. се стреми да разкрие всичко онова, което би пробудило и възродило бълг. народ в стремежа му към свобода и издигане до равнището, на което е бил в миналото. Той правдиво рисува бедите на българския народ под двойното робство, противопоставяйки ги на миналото величие. Именно това е нужно в този период- чрез познаване на историята, осъзнаване на действителността и стремежът към промяна, достигане на миналото величие. Цялата творба е пропита от тази благородна задача- възраждане на българския род. Патриотичната любов на автора, прониква във всеки българин и се превръща в движеща сила за достигане на крайната цел- свобода и равностойно положение сред другите славянски народи.
//Векове ни делят от времето на написването на тази малка по обем, но значима по съдържание творба. Но колкото повече минават годините, толкова повече се убеждаваме колко необходима и полезна е била тя. Българският народ доказва на какво е бил способен, защото заплаща с кръвта си своята независимост.//”И.с.” и нейните идеи далеч надхвърлят времето, в което са се родили. Днес, във времето на демократични промени, особено важно е да си припомним някои призиви на автора и уверени в собствените си сили и възможности да запазим националното си самосъзнание и самочувствие и да продължим да се борим за бъдещето процъфтяване на родината.