Светът на роба в “На прощаване”

Борба и Свобода се пресичат в точката на Жертвеността и чертаят единствено възможната посока на Пътя за онзи, който е познал себе си и света, приел е юначеството и се е посветил на Дълга.
Свободният дух на човека тържествува и в “На прощаване”.Лирическият Аз напуска един свят, за да се засели в друг.Той се прощава с “дома”, за да излезе на “пътя”.”Тиха бяла Дунава” е границата между пространството на робския живот и пространстовото на Борбата, Свободата и Смъртта.Роденият със “сърце мъжко, юнашко” е направил своя избор. Преливащ от сила и енергия, самоизгарящ в своя нравствен максимализъм, той приема призивите на Гласа народен като своя нравствен максимализъм, той приема призивите на Гласа народен като своя съкровена повинност.”Срещу врагът си безверни /...за мило, за драго” е формулата на борбата, изпълваща с върховни смисли себепостигането на юнака.
Прощаването с “дома” е прощаване с изконни и съкровени неща – майка, либе, баща и братя.Но то е и сбогуване със света на робството, в който най-интимните за човека стойности са изложени на поругание.Хармонията на бащиното огнище е взривена от насилието.Топлината и уютът на родния дом са елиминирани от поробителя.В този смисъл оставането в “дома” се оказва невъзможно за позналия свободата.Синът, братът, любимият се превъплъщава в своеобразен Месия.Той е призван да излезе на “пътя”, където да премери сили с врага и чрез възмездието над него да въстанови отново целостта, интимността, хармонията на ”дома”.
Борбата е свръхсмисъл и основна екзистенциална категория в Ботевия поетически свят.Тя е, която подрежда ценностите и разделя човеците на врагове, роби и юнаци.Борбата е безусловната и единствена алтернатива за хайдутина-бунтовник в стихотворението “На прощаване”.Тя може да донесе смърт или победа, но и в двата случая ще е въздействащ урок по мъжество и чест.Подвигът на юнака трябва да живее в съзнанието на братята, които са призвани да продължат Делото:
Каи им, майко, да помнят...
...............................................
като брата си ще станат
силно да любят и мразят.
Така борбата и свободата в това стихотворение се интерпретират като стойности, които Ботевият лирически човек наследява още с раждането и засуква с първото мляко.Като съзнателен избор и върховна Мисия на личността.Като “страшен, но славен” път, остойностяващ съществуването на човека.Като жертвеност и урок по достойноство за поколенията.И не на последно място – като решително дистанциране от жалката философия на роба и неговите псевдо-ценности.
“На прощаване” е стихотворение на постигнатото равновесие между субект и адресат.Споделеното е чуто и осмислнено, гласът намира опора и разбиране.Словото на Аза приобщава към своята кауза и призовава към всеотдайност и жертвеност.