С какво Ботев е наш съвременник?


При всяко прочитане на Ботевите стихове човек си мисли, как е възможно поет, живял в 19 век , звучи съвременно и днес? Дали времето е същото? Едва ли. Или моралът ни и потребностите ни от силни чувства не са се променили? Най-вероятно има хора, гениални мислители, които са призвани да останат безсмъртни с общочовешките си идеи.
Емоционалният заряд на епохата, в която живее Ботев е толкова силен, че всеки стих е една вселена. И се питам, дали прозрението му:”бяло ми месо по скали, черни ми кърви в земята…” се е изпълнило докрай? Ботев е в душата на всеки българин, защото го провокира отново и отново към патриотизъм. А е ясно, че точно сега сред нас, той – патриотизмът е на привършване. Ами любовта? Тази толкова силна и жертвена любов. Колко съвременни българи са готови на жертвена любов, заради близките си? Равнодушието и примирението ни са видни. А Ботев провокира точно тези качества. А идеалите ни? Какви идеали може да има един народ, който е прекалено увлечен по материалното. И Ботевото “а вий – вий сте идиоти!” – звучи стряскащо. То ни изважда от спокойствието на бездуховният ни ден и ни кара да се замислим.
В нашият съвременен живот се цени умът, а сърцето – кой оценява истинските силни чувства? Ботев ни връща вярата в човека – той човекът – е в състояние да изяви себе си емоционално, идейно, физически.
Въздухът трепти от нежност и сила. И там, в Балкана, е най-доловима представата ни за вечност – поколения си отиват, но скалите и гората остават и всеки българин си задава въпроса : Защо чувствам близък Ботев? Може би защото залогът за него е бил достатъчно висок, за да умре само на 28? Това е разтърсващо. Ами прозрението за смъртта? Само гениални личности могат да видят бъдещето си, колкото и страшно да е то. Ботев остава в нашият ден с изпепеляващо силните и крайни чувства : любов и омраза. Адресът им вече не същият, но чистотата на личността, която ги изрича е достойна за уважение.
Всяко българско дете преди още да чете, знае част от историческото си минало, приема народната памет чрез Ботевия стих. Какво по-значимо въздействие за неговото присъствие в съвремието ни?
Хубаво е съвременните политици също да четат стиховете на поета и да се замислят – живеят ли достойно и работят ли достойно за народа си? Защото ще ни застигне Ботевото послание:”Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка?”
Ботевите стихове призоваваха възрожденика към хармония в космически мащаб – земя, небе, човек. Ако се вгледаме в обеднелите си души би трябвало и ние да потърсим тази хармония, защото без нея ще се самоунищожим.
Какво е Ботев за всеки българин? Той се побира в един стих само – “Тоз който падне в бой за свобода – той не умира…”. И мислено трябва да застанем на Козлодуйския бряг, за да тръгнем от неговото начало, от неговата целувка върху родната земя, от неговата надежда за един по-добър и по-свободен свят.