Литература

Образът на бореца за свобода

Мотивът за свобода е най-често откривания мотив в поезията на Христо Ботев.За поета е важен личният ангажимент на всеки българин към борбата за свобода.Този личен ангажимент се изгражда в/у няколко основни опорни точки.А именно дейиствено родолюбие, отказване от личното в името на общото благо, готовността за саможертва.
Героите поемат по пътя на борбата за свобода, поради много и различни причини.За да заслужат честа си и прославят името си, да постигнат свободата не само на самите себе си, но и на народа си.Честта, славата, името насочват към стремеж за оличноствяване.Юнакът е вече духовно-свободно личност щом се е отделил от робите и в борбата ще намери своята личностна реализация, ще намери себе си.
Какво включва юнашката същност? Да направиш саможертвата и да се отделиш от близките си.Да подтиснеш интимно-личните си отношения.Да приобщиш близките си към мисията за родината и да изравниш родно и лично.
Основна позиция в Ботевата поезия, това е м/у позицията на честта и безчестието.Човекът на честта е онзи, който осъзнава своя дълг към общността и е готов да пожертва другите си човешки задължения в името на отечеството(“Хайдути”,”До моето първо либе”).
Човекът на безчестието е онзи, който не осъзнава своя обществен дълг.Той се грижи само за своето собствено оцеляване и благополучие.
Лирическият Аз остава неразбран от другите.В оценката на останалите, той е представен като нехранимайко, луд.Според Ботев, луд е този, който е длъжен да се съобразява с тях.Да се примири с робската си участ и да се влияе от мнението на останалия робски народ.Луд е онзи, който отказва робската логика, робския начин на мислене.Времето и пространството в Ботевата поезия, това е битово време, в което протичат обичайните за родовата традиция трудови и ритуални действия.В ценностен план това е времето на грижата за оцеляване и благополучие на рода.Това е време за героизъм, в което се осъществяват изключително важните за съдбата на нацията героични жестове.Време на историческата памет.
Пространството също е ценностно разделено на битово и героическо.Най-често героическото пространство е означавано с думата “там”.В Ботевата поезия преходът от битовото към героичното пространство е достоен.Връщането към бита се счита като провал на личността.Прибирането у дома няма смисъл, ако е равно на затъване в бита.
Мотивът за свободата в поезията на Христо Ботев е тясно свързан с образа на юнака в стихотворенията.Ботевият лирически герой се чувства свободен тогава и само тогава, когато се бори за собствените си права, за своята свобода и за свободата на народа.Юнакът в Ботевата поезия е смел и жертвоготовен, готов да плати с живота си в името на благото на цял народ.