Драмата на човешката личност в романа “Тютюн”

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.
Повествованието се концентрира около съдбата на големия тютюнев завод “Никотиана”. Писателят показва неговото могъщество, както и неизбежния му край, предопределен от кода на историята. Той представя и Никотиана като някакъв митичен звяр, който унищожава всички попаднали в неговата могъща и страшна орбита. Работниците в тютюневите складове са обречени на глад, болести и вечна нищета. Пред “Никотиана” не устояват дори такива здрави, умни и амбициозни хора като Борис и Ирина. Обвързоваността им с предприятието им отнема усета за прогресивните тендеции в историческото развитие.
Димитър Димов изобрзява нравствената и физическа деградация на обречените личности. Трагизмът на Борис и Ирина се състои в това, че те се откъсват от народната среда, от която произхождат, попадат в света на едрата буржоазия и се превръщат в типични нейни представители. Тези богато надарени от природата хора постепенно стават нравствени и физически развалини. И все пак има една съществена разлика между тях. Докато Борис неудържимо се стреми към богатство и власт, които са най-съкровена негова жизнена цел, Ирина попада в света на “Никотиана”, водена от любовта си към Борис. Той не проявява никакви духовни интереси, макар че има забележителен ум и добри общи познания. Борис не изпитва влечение към обикновените човешки радости, а Ирина и в периода на най-голямото си нравствено падение не загубва напълно честността и човешкото си достойнство.
В обществото на “Никотиана” излизат наяве душевните заложби на Борис. Студен и амбициозен, без особени угризения на съвестта той озоставя Ирина, момичето което обича и се оженва за Мария. Към нея не изпитва нито обич, нито симпатия, но тя му отваря път към парите и могъщество. Борис се устремява да постигне жизнената си цел. Най-голямата му мечта е сам, да стане износител на тютюн. По-късно, когато Ирина става негоеа жена, в името на интересите на “Никотиана”, той я тласка в ръцете на фон Гайер. Цялата дейност на Борис, от постъпването му на работа в складовете на “Никотиана” като надзирател до подигането му е насочена срещу интересите на работниците и има за цел по-голямата експлоатация на техния труд. Едва 25 годишен той се превръща във всемогъщ директор, който командва едва ли не цялата политика на страната. Той участва и в продаването на националните интереси на България. Активно подпомага настаняването на немския капитал в страната, улеснява неговата грабителска роля.
Борис Мориев потъпква всичко в името на своите интереси и накрая се превръща в жив труп, просмукван от алкохол и престъпления. Изгъбва напълно човешката си същност. Той се пропива, когато е на върха на финансовото си могъщество.
В началото на разказа Ирина се откроява с рядката си морална чистота. Тя има изключителни нравствени и умствени заложби. Мечтае да стане лекарка и да служи на хората. В душевността на Ирина, обаче има черти, които се развиват в света на “Никотиана” и причиняват личната и драма. Увличат я скъпите пътешествия, екзотиката на южните морета. Отдава се на увлечения и наслаждения дотолкоз, че губи възможността да стане майка. Ирина има рядката способност да се самонаблюдава и саморазобличва. В нея се бори честния човек и безчестието на средата, в която попада и която в крайна сметка я побеждава. Ирина осъзнава престъпния характер на света в който живее. Самоубийството е логически завършек на пътя, който Ирина изминава.
В творбата е разгърната идеята за социалната обреченост на човека. Хората са неудовлетворени от живота, мъчително търсят и не намират своето място и в това търсене претърпяват болезнена деформация на характерите.