"Гераците" - Елин Пелин

ЕП е класик в бълг.лит. Той създава незабравими творби като Г, “Земя”, множество разкази за страданието и надеждата на българина.//ЕП е съвременник на соц. Разслоение в бълг.село. От позициите на реалист той пресъздава огрубяването и отчуждаването на човека от земята и от вековния му морал.С искрена болка говори за тези проблеми творецът.//В началото на повестта селската задруга е още факт. Знаците за това са голямата, бяла къща, широкият двор, красивият кичест бор. Всички живеят в една къща, цари сговор и почит.//Но верен на реалистичната традиция, ЕП, с умението на майстор-разказвач, навлиза в света на буржоазния морал.Този морал достига и до бълг.село и разрушава задругата,убива любовта,разрушава човешкия живот.От позициите на хуманист,писателят более за разрухата,която вижда в душите на хората.//Героите н ЕП са от еднакъв социален произход,но животът им отрежда различни съдби.//Божан е най-големия син на старият Герак. “Полската работа е неговата стихия” казва за него в началото автора. Но алчността му като зловещи пипала обхваща не само земята,но и събраното богатство на Герака.Божан от алчност загубва човешкото у себе си,дотам че да рани бащините чувства и доверие.Показателни са художествените детайли,характеризиращи героя-в края на повестта той седи самичък и брои пари.Любовта към земята се изражда в скъперничество и алчност. В тези думи ЕП е изрекъл моралната си присъда над героя. Дори в името е вложил дълбок смисъл – “изпълнен с божия любов”. Но от нея не остава и следа в това “вълче” време.
Другият син – Павел е с “леко, птиче сърце”. Земята го плаши. В нея той вижда само труд-тежък и непосилен.Образът се променя в друга посока-отчуждението от земята се превръща в безличие.Някъде, дълбоко в неговата душа се таи частица състрадание,но тя е удавена в алкохола.//Житейският път на третия брат – Павел е най-драматичен.Той е най-малкият син “пъргав и пресметлив човек”.На него се възлагат най-големите надежди.Но отчуждението от земята го лишава завинаги от родовата традиция,от любов и състрадание към близки и любима.Градът,като място,което обърква представите за стойностно у селянина променя и отношението на Павел към живота.Той е безчувствен към жена си Елка, дори смъртта й е косвено причинена от него. При земята той не се чувства на своето място.ЕП реалистично,с много любов и загриженост пресъздава образите на новото поколение на Гераците. И художествено обогатява историческото време: “Любовта бяга от човешките сърца,хората не са вече братя…”//Съдбата на стария Йордан Герака е също реалистично пресъздадена. Във време на социално разслоение и алчност, “братската” чувствителност на героя не се вписва в новия морал.Затова той умира изоставен и сам.Но преди да умре физически,Герака умира духовно.Не видял резултати от усилията си да отгледа и възпита достойни хора, той чувства хлад и “студ” в душата си.Метафората на студа и сравнението със “змия” са много точно намерени от ЕП.
Сърцевед и познавач на патриархалният морал, писателят пресъздава и драматичната съдба на една крехка и ранима душа-Елка.Възпитана патриархално,в дома на Гераците тя не намира любов,съчувствие, нежност.Само страдание и отхвърленост.В създаването на този образ ЕП реализира хуманизма си.Елка,както и Йордан Герака, не може да се приспособи към новото време на безчовечност и умира.Тя е духовно наранена и опустошена много преди да умре физически.Не желае да живее,защото хората отхвърлят нейните добродетели.Не ценят никакви морални норми и чувства.
С дълбок хуманизъм писателят предава бъдещето на българският обеднял селянин в лицето на Захарично. Отхвърлено от всички, останало без любов и закрила,детето поема пътя към града,далеч от земята и от корените си.Новата буржоазна действителност разрушава връзката между поколенията,отчуждава човек от човека.В худ.детайл ЕП търси реалистично изображение на времето.В края на повестта домът на Гераците е “разделен, преграден…”. “Навсякъде личаха локви и боклуци…”. Отсечен е големият бор. От задругата и любовта не е останало нищо. Оцелели са само бездуховните, героите на новото буржоазно време.//В повестта Г ЕП с художествено майсторство пресъздава времето на нахлуване на капиталистическите отношения в българското село.Той изгражда реалистични и силно запомнящи се образи, чрез които изрича морална присъда над времето.