Литература

Устойчивото и непреходното в разказите на Йовков


Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни
литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село,
писателят е същевременно от онези автори, които насочват вниманието си към
глъбините на човешката душевност, към тайните на психологията, към силата на
страстите и емоционалността и така постигнат общочовешко и непреходно звучене на
произведенията си. Основен обект на изображение в творческия свят на Йовков са
безспорни духовните и нравствените черти на личността. Писателят е създал
неувяхващи произведения. И ако ние отново се връщаме към неговите разкази, то
правим това привличани от човеколюбието и истините за човешкия живот, който лъха
от тях. С тези си черти на своето творчество той е извънредно актуален и днес, в
нашата епоха.
Много често Йовков не пристъпва направо към темата, не навлиза в гъстотата на
проблема. В разказите му се чувства едно постепенно набиране на емоционалната
енергия, нарастване на конфликта от първоначално спокойствие и привидна
незаинтересованост към кулминацията на действието, към разрешаване на вътрешната
драма в даден епизод или действие. Йовков умее да запази привидно спокойствие и
при разкриване на най-трагичните събития. Той умее да придаде душата на
конкретното, да оживи вещи и предмети, да одухотвори природата, който внесе
поезия в самия живот, като представи живота по-красив и по-богат, отколкото тай
на пръв поглед изглежда, като подчини външните факти и явления на вътрешното
богатство на образа.
В произведението си “Земляци” писателят показва целият трагизъм на народното
страдание. Сравнявана с “някаква зла и враждебна стихия” войната е жестока и
безмилостна, няма по-голямо бедствие от нея. Тя откъсва обикновените хора от
техния мирен труд, от роден дом, от близки. Йовков съзнателна избягва разкриване
на ужаса на войната. Той съсредоточава вниманието си върху човека, върху
преживяванията му по време на войната.
В разказа “Песента на колелетата” героя прозрял истината за безсмислието и
преходността на материалните ценности, за ненужността на всяко богатство, лишено
от пълноценна радост и любов. Убеден хуманист, който винаги търси “човека и у
звяра”, Йовков изгражда героите си като поетично въплъщение на истинската
човешка красота, като духовен символ на благородството, достойнството и
щедростта. Любов към другите в творчеството на Йовков е превърната не само във
висш смисъл – на човешкия живот, в неизменна потребност на духа, но и в
естествена форма на самот съществуване. От нея тръгва и през нея се пречупва
цялостното отношение на героите към света, осмислянето и преценката на нормите,
съобразяването с житейските и нравствени закони или бунтът срещу тях. Утвърдена
като необходимо условие за пълноценното съществуване, тя е в основата на
“Старопланински легенди” един от най-поетичните Йовкови цикли. Именно красотата
и хармонията, човечността и любовта са определящи ценности, в чиято защита
писателят създава своето творчество. Те подхранват и обясняват както големия
хуманен смисъл на Йовковите произведения, така тяхната нравствена значимост,
универсалния им общочовешки характер, определящ философската им, етична и
морална непреходност. Йовков винаги търси човешкото в неговите разкази.
Богатството на тоя Йовков свят обаче не се заключва само в блясъка, с който са
изобразени младостта и красотата, силата и мъжеството. В тоя свят на писателя
има и други образи, и други страни на живота, които го правят и разностранен, и
пъстър, и дълбок. Обаянието на Йовковото творчество се свързва до голяма степен
с дълбоката му склонност да търси и вниква в моралните проблеми, които вълнуват
човека, писателят се стреми да разкрие най-хубавите черти на нашия живот, да
покаже неговото нравствено величие. Големият писател хуманист обича своите
герои, страда заедно с тях, скърби и винаги иска да ги спаси от злото. Във всяка
своя творба той мълчаливо противопоставя действителността, в която живее, на
една друга по-добра, за която мечтае и в чието осъществяване кара да вярват и
героите му. Ако зависеше от него – човеколюбеца, той би превърнал в щастливи
години целия живот на хората.