Нравствените послания на Алеко Константинов във фейлетоните от цикъла “Разни хора, разни идеали”


Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време. За жалост, тези черти присъстват и в днешния бит на българина – стремежа към келепира, файдата, далаверата.
Фейлетоните от поредицата “Разни хора, разни идеали” ни представят една галерия от “мъртви души”, от хора, интересуващи се само от материалното – къща, парици, женица... Така важните за интелигента Алеко духовен свят, идеали и убеждения са изличени напълно от живота и философията на тези псевдоинтелигенти.
В този момент бих желал да направ асоциация с небезизвестното българско вярване, че който не е посял поне едно дърво през живота, той все едно не е живял. Преди да опозная Алековото творчество, мислех, че това е просто още едно глупаво поверие. Но сега разбрах, че няма смисъл човек да живее, ако не остави нещо след себе си. Какъв е смисълът в т.нар. еснафски живот, който водят героите на Алеко, щом след време ще бъдат приети от майката земя, без да са оставили нещо след себе си. А Алеко, освен че е в историята с безценните си фейлетони, той е и в ума на хората. Жив е той, жив е. Неговата духовност, мироглед, идеи витаят в пространството и чакат да бъдат най-накрая усвоени.
Целта на Алеко е била да излекува българското общество от коварните болести, които го изтезават – корупция, предателство, еснафщина, пошлост, отчуждението м/у хората. Но, по непонятни за мен причини, не успява да изкорени тези бурени от манталитета български, и можем да ги наблюдаваме сега, развити до голяма степен, във все повече и все повече българи. Все повече българи обръщат все по-малко внимание на духовния си живот, все повече българи твърдят, че чорбаджи Марко е дарил черешата си, за да се направи байрак от нея. Това е действителността, независимо дали ни се харесва или не. Веднага възниква въпроса: Ще се оправим ли? Аз съм песимист (просто защото няма основания да бъда оптимист). Българина притежава тези не особено приятни ориенталски черти от много повече от 100 години и са толкова закостенели, че не един Алеко, ами даже и двеста Алековци няма да ги изкоренят от съзнанието ни. Това е действителността, независимо дали ни се харесва или не.
Накрая бих искал да спомена и нещо по темата. Алеко ни внушава, че трябва да намерим и възпитаме духовното в себе си, и да подтискаме по някакъв начин напиращите отвътре ориенталски мисли, и Бог да пази България, щото няма кой друг.