Литература

Тютюнът като първообраз в романа “Тютюн”


Безспорно романът “Тютюн” съчетава в себе си богата палитра от образи, преживявания, емоции. Произведението е наситено с чувства и страсти, като на преден план изпъква разрушаващата, стихийна връзка между Борис и Ирина. Особено впечатляващ е фонът, на който е описана тази връзка – “Никотиана”. Какво характеризира “Никотиана” в романа? Разбира се, има различни мнения и критически постановки – относно “Никотиана” като смукател на жизнените сили на работещите, като основна месторабота и възможност за препитание в малкото градче, като люлка на класовите различия. Може да се каже, че “Никотиана” е тютюнът. Не напразно, романът носи това заглавие. То символизира и съдържа в себе си първообразът на произведението, като обаче притежава диалектично начало. От една страна, като смислов пласт, тютюнът може да се разгледа като символ на природата, на сезонното й възраждане. От друга страна, това което за милиони хора носи в равни пропорции наслада и смърт, за голяма част от българското население – особено в южните краища на страната е препитание, жизнен минимум, средство за осигуряване на насъщни нужди, ежедневна борба. Следващият смислов аспект се открива в първообраза на тютюна като източник за голяма част от българската буржоазия на огромни средства, неизмерими доходи, основен източник на печалби. Тоест, основният продукт, на които разчитат и българската буржоазия, като източник на приходи, и бедните слоеве на населението, като източник на препитание съдържа в себе си нещо двусмислено, неопределено като стока и в същото време – гарантира разслояването на населението на класи и стимулира борбата срещу неравенството и неравномерното разпределение на доходи. Самият труд по отглеждане на тютюна – както открива романът е тежък, заробващ, примитивен, безпросветен, отчайващ. Този труд в романа “Тютюн” няма очарованието на земеделския труд, на плододаващото земеделие, както се открива в произведенията на Йовков или Пелин, например. В романа не могат да се открият патерналистични пейзажи или селско – идилистични похвати каквито притежават произведенията на майсторите, описващи българското село от същия период между двете войни. Напротив, трудът върху тютюна е предаден с цялата му грубост, нищетата, която поражда, болестите, които носи. Въпреки това обаче, в романа тютюнът се явява като неделима базисна основа на аграрното развитие на страната от описания период.
Втория аспект на романа, където откриваме първообраза на тютюна е тютюнопроизводителят и неговата борба срещу експлоатиращите норми на труд, срещу физическото и психическото изхабяване, срещу неравномерно разпределените доходи, който осигурява тютюна. Борбите на тютюноработниците срещу въвеждането на тонгата в България са интересен и важен момент от стачните борби в страната, в периода между двете войни. И тук тютюнът, като първообраз в романа може да се разглежда с диалектическо начало. От една страна, работническата маса е в абсолютни права да се бори за икономическите си интереси и повишаване на материалното благосъстояние. От друга страна, броженията сред работниците могат да се разгледат като протест срещу механизацията, срещу рационализиране на труда, против оптимизиране на труда. И отново се наблюдава извисяване на тютюна като първообраз в романа – неговата обработка поражда конфликти, на фона на неговата сянка се зараждат и организират класови противоречия. Интересно е да се спомене, че тютюнът като стока и като средство за препитание сплотява две клики в обществено – икономическия живот на България между двете световни войни – тази на организираните тютюноработници и тази на икономическата върхушка, съсредоточила в себе си мощ, власт и пари. По взаимоотношенията между двете касти може да се съди за сериозността, ясната определеност и категоричност на социалните конфликти, на класовата структура в България, на диаметралната противоположност, предопределена – отново – от тютюна, като първообраз. Сблъсъкът, породен от преразпределението на средствата, които дава тютюна се отразява с абсолютно различни полюси, чиито посоки са предопределени от икономически, политически, идеологически, социални, духовни и нравствени интереси на две враждуващи класи.
Дотук анализът на първообразът на тютюна беше по – скоро художествено – исторически. Ако се вникне внимателно в повествованието на романа, може да се определи и психологическия аспект. Тютюнът е обхванал с пипалата си героите на романа – независимо дали става въпрос за желание за икономическа мощ и власт / Борис/ или средство за елементарно препитание /тютюноработниците/. Най – доброто доказателство за подобно твърдение идва от цитат от романа: “...Последната фибра на тялото й, последното кътче на душата й бяха просмукани от отровата на “Никотиана”. Ако приемем, че образът на “Никотиана” и тютюнът се припокриват в своята безпощадност, то ясно се очертават техните водещи роли – заради тютюна Борис изоставя Ирина, заради тютюна умират герои от романа, заради тютюна Борис превръща мощта и триумфа си в обикновено алкохолно отчаяние, заради тютюна Ирина деградира в разменна монета и в крайна сметка губи света, който е притежавала.
Освен така описаните значения на първообраза на тютюна, не бива да се забравя още един художествено – исторически аспект, който той определя: външно икономическите отношения на България. В романа най – сериозен купувач на българските тютюни е Германия. Българската икономическа върхушка не е готова да жертва икономическите си интереси – свързани с тютюна – заради политическите интереси на България. Това предопределя крахът на лица като Костов, например – отново свързани и оплетени в мрежите на тютюна, като първообраз.
Като заключение може да се спомене, че така оформената литературно – идейна композиция на романа предопределя цяла плеяда от художествени образи. Разбира се, не могат да не се изтъкнат тези на главнодействащите лица – Борис и Ирина, Лила и Павел. Но по – внимателния анализ на произведението извежда на главен план образът на тютюна – като всеобхватна и всепоглъщаща мрежа, която преплита, оформя и пречупва съдби, страсти и която дава специфичен облик на българското социално – икономическо пространство между двете световни войни.