Новото гробище над Сливница


Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и Лека нощ навеки си казахте -

до втората тръба.


Но що паднахте тук, деца бурливи

За трон ли злат, за някой ли кумир

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.


Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.


Но кой ви знай, че спите в тез полета

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.


Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.


И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.


Почивайте под тез могили ледни

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!


1885