Литература

Българският форум за литература
Дата и час: Съб Авг 02, 2014 3:19 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Без регистрация! Може да пишете във форума за литература без да се регистрирате.



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Май 13, 2008 12:55 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 22, 2008 6:24 pm
Мнения: 707
ТРАДИЦИИ И НОВАТОРСТВО В ПОЕЗИЯТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ


Големите поети са ярки творчески индивидуалности.Но в своята самобитност имат нещо общо -те израстват на основата на традицията ,като я надмогват ,зареждат я с ново художествено виждане ,с непознати етически търсения.Традицията носи в себе си натрупаното през годините ,установеното в естетическото съзнание на нацията.Тя е начин на национално мислене.Но за всяка литература са характерни процесите на обновление.Така възниква въпросът за съотношението м/у традиция и новаторство :как ,кога и в какво отношение с традицията възниква новото ,кое го определя.
П.П.Славейков е явление ,в чието творчеотво можем да намерим отговор на този общ за литературата проблем.Това е творецът ,който наследява художествените ценности от традицията и в същото време съзначтелно и активно и противоречи ,търсейки нов път за развитието на българската литература.
Бзспорно епохата актвизира естетическите търсения на Славейков но и сам той е неспокоина и устремена към недостигнатото личност ,с благородни амбиции за извисяване ни националната ни литература.Като творец той иска да извърви неизвървян път ,не се задоволява с установените истини.
Своите нови естетически основи Славейков изразява на страниците на списание “Мисъл” ,отправна точка за развитието на българския модернизъм.Създадено през 1692г. от Славейков и д-р Кръстев ,то има определена естетическа програма :култивиране на читателския вкус ,борба с/у ниското художествено равнище на българската литература ,стремежът към нейното европеизиране.Списанието се превръща във форум за изява на бележити твории :Алеко Константинов ,П.К.Яворов ,К.Христов ,П.Ю.Тодоров.Знаменитата четворка от кръга "Мисъл"/П.П.Славейков ,д-р Кръстев ,П.К.Яворов и П.Ю.Тодоров /утвърждава новото разбиране за литературата и изкуството ,различно от това на възрожденските писатели.Творецът не може да бъде “и поет ,и терзия” /П.П.Славейков/ ,литературата трябва да се обособи като самостоятелна област ,необвързана с обществения живот ,далеч от "врявата на деня".
В творчеството на П.П.Славейков традиционното и новаторското са в диалектическо единство.Той се придържа към реалистичните и демократични корени на нашата литература ,но едновременно с това открива нови хоризонти пред нея.Той търси и намира човека като индивидуалност ,а не само като част от колектива ,в отношение към народа.Интерес към човешката индивидуалност ,към човешката душевност и нравственост ,предпочитание към вечното ,непреходното в психологически ,етичен и философски план -това придава едно ново звучене на творчеството му ,една психологическа насоченост на негозия реализъм.
Често използваните от поета източни мотиви създават особена поетическа образност ,която подлага на присмех ориенталщината на властниците.Ярко изобличение на огромната пропаст м/у народа и правителството е и аналогията м/у Манго и шаха ,мечката и държавата ,което е израз на авторовото възмущение от антинародната политика на монарха.
"Мечката я Манго разиграва-
както шахът нашата държава.”
/"Манго и мечката"/
Особено ярка е сатирата “Опак край” ,която е продължение на Ботево-Каравеловата сатирична линия ,където липсват закони ,народни права ,всичко се върши по “царски кеф”.Тези сатири са ярко свидетелство за прогресивните и демократични идеи на автора за неговата борба с/у свреволията на монарха и властимащите.
В духа на 80-те години наХIХв. ,време ,което ражда "Под игото" ,"Епопея на забравените'' ,Пенчо Славейков създава своите героично-патриотични творби -”Сто двадесетд души” ,”Поет” ,”Харамии” ,”на Шипка” ,”Кървава песен” -прослава на националния подвиг ,утвърждение на народния героизъм.Закърмен с високо патриотично съзнание ,Славейков остава верен на възрожденските идеали на борците в едно преломно време.
Мотивът за героичния подвиг и патриотичната саможертва е обикнат в българската литература/Ботев ,Вазов/ ,но Славейков го интерпретира по нов начин ,условен от мирогледно--естетическите му схващания.Демократизмът на поета намира ярка изява в стихотворението “Сто двадесет души”-художествено обобщение на мотива за героичното.В основата на творбата стои конкретен исторически факт -подвигът на Ботевата чета ,но той е символно обобщен чрез което се изявяват патриотичните пориви на Пенчо Славейков и особеностите на поетиката му.Подвигът-идейно-художествен център на творбата е забулен в тайнственост мистичност и едновременно с това той е национално определен и мотивиран в името на родината и нейната свобода.
"Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем-
за теб да умрем!"
С преклонението си пред саможертвата на героите Славейков показва ,че свободата има не само национален и социален смисъл.Тя е разкрита и в чисто човешки аспект -като индивидуална ,лична свобода на твореца чувствата ,на волята.
“и ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.
...........................................................
Поета тъй небето отреди-
да пей ,свободни птички както пеят..."
В “Марш” мотивът "Тоз ,който в бой умре ,той вечно ще живей" напомня прословутото Ботево двустишие ,а ”Харамии” е изпълнено с Вазовия оптимизъм ,че не са вечни робските окови.
Отражение на национално -освободителните борби и опит за философска интерпретация на историческите събития е едно от най-продължителните и дълбоко обмислени творчески начинания на Славейков-поемата му “Кървава песен”.
В поемата намират израз някои мирогледни особености на Пенчо Славейков ,свързанй с проблема за мястото на личността в историята.Конфликтът м/у Войводата и Младен е проекция на ницшеанската идея за "свръхчовека" ,за мисията ,но заедно с това насочва към колективната общност -народа ,върховен съдник на делата на "чаканий ,единний".Авторът постепенно отхвърля тираните ,царете ,вождовете ,за да очертае своя идеал за Единия ,израснал в процеса на историческото развитие на народа и из народа.Така Славейков утвърждава традиционната за възрожденската ни литература демократичност ,но едновременно с това я обновява с творческото си прозрение за силната личност.
Когато говорим за приноса на Пенчо Славейков в българската литература и за диалектическото единство м/у традиция и новаторство на неговата поезия ,опираме до един важен въпрос -отношението на Славейков към българския фолклор.
От познатите във фолклора битови поеми ,той създава нов жанр -битийни поеми ,чрез които не просто описва бита на народа ,а прониква дълбоко в човешкото битие ,стреми се да осмисли философски човешкия живот.Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.Необикновената физическа красота на героинята /девойката/ е предетавена от поета по подобие на народните песни чрез сравнение:
"Като оназ вечерница в небето,
една бе в село Ралица девойка.
.....................................................
Той беше строен явор столоват
тя тънка ,вита ,кършена лоза....”
Сравненията са взети от народния бит ,близки до народното светоусещане /като вечерница ,като мъгла е западнгл на всички погледът и/.Новото ,индивидуалното при Славейкове ,че успява да надмогне постоянните епитети /черни очи ,снага топола/ ,характерни за народната песен.Той използва друг подход за внушение на необикновената и хубост -чрез психологическото въздействие на героинята в/у другите:
"Че модрият и поглед бе западнал,
като мъгла на всички на душата
и мислите им все около нея
се виеха ,кат сърмений колан
о кръшната и тънка половина...”
Поетът не конкретизира красивото ,а търси неговите духовни измерения ,вътрешния му смисъл.Това нетрадиционно отношение към красотат е отправната точка в новаторските постижения на Славейков.
Модерният поет" оценява човешката личност от позицията на народа ,на патриархалната нравственост.В такъв аспект е изграден образът на Райка от поемата "Бойко" -образ ,израсъл изключително в/у почвата на патриархалния бит.
В поемите "Ралица" ,"Коледари",в баладите "Неразделни" ,"Чумави" Славейков утвърждава народната ценностна с/ма ,народната душевност.Тя опоетизира изконната привързаност на българина към земята и труда.В “Коледари” пулсира народният бит ,прославя се култът към труда и плодородната земя.Младежите ,облечени в народни носии ,спохождат домовете на стопаните и пеят песни -своеобразни химни на труда и благоденствието.Песните са вдъхновени от народната вяра в доброто ,в щастието на човека-труженик.Поетът търси вечните състояния и неразрушимите човешки ценности в многообразието на битовия колорит.Той улавя най-значимото ,непреходното и създава своя възвишен химн на човешкото битие.Дори в такъв цикъл като "Сън за щастие" пулсира пречистената обич към земята и нейния трудолюбив стопанин -”Спря се орача пред нивата злата”:
"Спря се орача пред нивата злата-
благ дъх му лъха и сепна душата,
кето че свиден привет я погали.
С ромон потих класове натежали
свождат чела за милувка желана..."
Единството на Славейков с народната душевност определя творческата му нагласа да вижда и да усеща човешкото битие през погледа на трудовия селянин:
"Святи ,благодатни,
капчици дъждовни!"
/"Капчици дъждовни"/
В това стихотворение са отразени и собствените чувства на поета -обичта му към плодородната земя ,желанието за богата реколта ,което духовно го свързва с българския селянин.
Възгледите си за предназначението на изкуството и ролята на твореца Славейков разкрива в поемите “Микел анджело” и “Cis moll”.Ярко а изобразен големият ренесансов творец в "Микел Анжело" ,но това не е самоцелно ,а в съответствие с идейно-художествената концепция на автора.
Мотивът за страдението в "Cis moll" е реализиран художествено чрез съдбата на оглушалия "творец на хармонията" -Бетовен.Поетът пресъздава най-драматичния момент от живота на великия композитор -загубата на слуха , когато страданието достига крайната си степен и животът му губи смисъл:"за мене всичко свършено е вече".Мотивът за надмогнатото ,преодоляно страдание е преосмислен чрез образа на Омир.Появата на древния творец насочва към историческата приемственост на идеята за вечното човешко страдание.
Най-ясен и силен израз на властната жажда за идеал е поемата "Сърце на сърцата" ,герой на която е големият английски поет Шели. В нея-много повече ,отколкото в "Cis moll" -авторът излага явно свои идеи и чувства.В образа на героя са въплътени душевни черти ,които са присъщи и на неговия създател ,и на българина изобщо.В "Сърце на сърцата" се повтаря любимата мисъл на Славейков за”человека в човека” ,в нея са неговият оптимизъм и жизнерадостта му ,възгледът му за вечното стремление към светлина и по-висши форми на живота.
Интересът на Пенчо Славейков към човешкото в човека ,към нравствените и естетическите проблеми ,търсенето на различните измерения на нравствените стойности намира своята завършеност в "Сън за щастие".Проникнал отвъд сивотата на деня ,този цикъл откроява лирика Славейков -углъбен ,съзерцателен ,тих ,нежен. Лиричес ките миниатюри разкриват неговия светъл стремеж към красота и хармония.
В “Неразделни” поетът поставя проблема за искрената ,единствена любов ,която е безсмъртна.Написано в баладичен стил ,стихотворението разработва народностния мотив за неповторимата любов.Както и за народния певец ,и тук тя не е едно от многобройните изживявания на личността ,а е единствено всепоглъщащо събитие ,което определя житейския път на човека.
Трагизмът в”Псалом на поета” е породен от отвращението на Славейков от лицемерните нрави на неговите съвременници и от неговата духовна нагласа към уединение ,към откъсване от "лихата врява" на деня.В съшото време поетът изявява силната си сърдечна устременост и жажда за живот.Това типично за творчествотр му противоречие е въплътено в образа на съградения гроб ,който е израз на стремежа му и след смъртта си да остане в живота:
“да съм свидетел аз ,макар далеч от зноя
на земния живот ,какво в живота става".
Жизненият път на Пенчо Славейков има стойността на нравствен подвиг.Този “жрец и войн на живота" ,по думите на Димчо Дебелянов ,не само продължава поетическите традици в българската литература ,но ги обогатява художествено и идейно ,вдъхновявайки им “европейски дух” и “модерно разбиране” за чистотата на изкуството.Мащабните нравствени обобщения и дълбоките психологиуески анализи в поезията му пресътворява индивидуалния човешки свя и носят богато философско съдържание.Оригиналната и творчески разкрепостена поезия на Пенчо Славейков представлява своеобразен мост м/у реалистично демократичната литература и символизма.




Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron