Литература

Българският форум за литература
Дата и час: Нед Дек 21, 2014 8:52 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Без регистрация! Може да пишете във форума за литература без да се регистрирате.



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Май 13, 2008 12:41 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 22, 2008 6:24 pm
Мнения: 707
РЕВОЛЮЦИОННОТО ИЗРАСТВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ В РОМАНА "ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ

Безспорно е, че Вазовият роман."Иод игото" в художестовен резултат ,на нуждата от историческа равносметка в годините непосредетвено след Освобождението.Тази нужда е стимулирана и от новата обществено-иаторическа ситуация.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната победа постепенно затихва ,а възрожденските идеи са заместени от грубата прагматичност и низките страсти.Тази действителност неминуемо превръща славното минало в епопейно ,независимо от малката времева дистанция.Извисяването на спомена за героичните исторически оъбития рефлектара и в литературата.Създава се типична “епическа ситуация”,рожба на която е първата епическа вълна в българската литература”Записки по българските въстания" на З.Стоянов и "Под игото" на Иван Вазов.
Романът създава неповторима картина на "най-българското"време на епохата на Априлското въстание от 1886г. изпълнена с много мъки и светли надежди ,с героизъм и философско-нравствени прозрения.В тъканта на повествованието априлската драма е художествно пресъздадена с поседневно житейско и исторически значимо.Вазов проследява динамиката в промените на обществения бит ,душевността и историческите съдбини на народа ,художественото им изображение е изкристализирала най-ярката социално-психологичеста характеристика на предосвобожденския бълрарин.
Вазов претворява в образи и картини револционизирането на народните маси ,идейно и духовно израстване на довчерашната “мирна рая”.Пресъздаването на този грандиозен исторически процес и тревожната му атмосфера въздейства не само със съвършенството на творческия инструментариум ,но и с емоционалния патос на творбата.През призмата на националните съдбини Вазов пречупва индивидуалната човешка психика ,за да докаже истината ,че:
“Никога българският национален дух не се е извисявал до такива висоти и надали ще се вдигне друг път”.
Чрез тази историческа и поетическа аксиома писателят утвърждава величието на възрожденската епоха,но доказателството и се разгръща в конкретното изображение на бързите изменения в съзнанието и чувствата на обикновените люде.
Проследявайки различното отношение на различните соц. групи към въстанието ,той всъщност улавя многостранните прояви и измерения на основния проблем-духовното и революционно присъстване на народните маси.Композицията на романа е изградена на основата на контраста.Вазов създава два полюсни противоположни свята -спокойна патриархална идилия и регламентираните морални норми и света на авантюрната ,неспокойна динамика на бунта.Героите на творбата се "мятат", в полет на напрежение м/у тези два полюса.Промяната в светоусештането им се осъществява с преход от разумност към “полудяването”-опиянението.
Извършването на тази гигантска трансформация в съзнанието на народа е изобразено многопосочно -чрез сюжета ,композицията и персонажната система.Националният конфликт е представен в едно ограничено времепространство/Бяла Черква ,Клисура ,Стремската долина: от май 1875 до май 1876г./ ,но това не затваря изображението в рамките на регионалното ,защото цялостната идейно-художествена атмосфера и авторова концепция насочват внушението към широките контури на националния живот в неговите битови и битийни форми.
Конфронтацията м/у новото и старото ,м/у идиличното и неспокойното ,присъства още в началото на романа.Внезапното появяване на Кралича в дома на чорбаджи Марко ,нарушаването на установения ред предизвиква смут и уплаха.Нарушено е неговото задрямало спокойствие ,установено през вековете м/у високите домашни зидове.Носителят на революционната идея преодолява тази бариера ,което едновременно плаши и впечатлява установеното робско съзнание.
Кралича преименуван по-късно в Бойчо Огнянов ,въплъщава в себе си образа на водача ,на апостола на българското възтание.Тази идея е скрепена с яркия контраст м/у новото светоусештане и нравствено-ценностната с-ма на революционера и традиционната робска психика.Показателни за това противоречие са някои моменти от сюжета -описанието на случката във воденицата на дядо Стоян ,годишният изпит в Бяла Черква и. др.Убйството на “пладнешкия злодей”Емексиз Пехливан и Топа Хасан разкриват облика на истинския народен водач ,за който е недопостима робската максима:”преклонена главичка остра сабя не я сече”.Бойчо Огнянов спечелва искрените симпатии на всички присъстващи на годишния изпит ,защото с поведението си ,в което има много човечност и отзивчивост се противопоставя на официалната власт в лицето на Стефчов.
Вазов дава пряко синтезирана характеристика на Огнянов ,която улавя най-характерните черти на физиката.Той е идеално изражение на всички прекрасни черти на бунтовника-“смел до безумство”,”влюбен в България до фанатизъм” ,”честен до самопожертвуване”.Образът на революционера присъства неизменно в сюжета ,но този образ е лишен от релефността и плътността на другите герои. Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко ,който подменя писмото ,и дякон Викентии ,който посяга на чуждите пари ,и скромната Рада ,поела пътя на революцията.Тътенът на бунта се чувства навсякъде и у всички и това създава усещането за единство на народните маси.Проблемът за израстването на довчерашната “мирна рая” е основната линия в романа ,около която ое групират героите ,което приобщава или разединява персонажа.С аналитично проникновение писателят диференцира и най-тънките нюанси в отношението на социалните прослойки и всеки свой герой към общонародното дело.
Докторът отдава на тази идея голяма част от жизаената си енергия и пламенност ,без да ги огранйчава само в тази насока.Соколов е винаги пръв в дружески увеселения и комиетски съзаклятия.Той е пълнокръвен ,жизнено-пластичен герой ,вдъхновен от революционната идеология като Огнянов ,но с противоположна психика и жизнени реакции.
Основния въпрос на епохата -за робството и борбата с/у него -определя и оновните взаимоотношения м/у героите в романа.Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си кьм Бойчо и като резултат от високонравствените народни принципи ,които носи в себе си.Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както кьм човека ,така и към революцията.В образа на Кандов е разкрит интелгентът ,израснал и възпитан далеч от България ,откъснал се от реалните и проблеми.Той е носител на идеи ,чужди за "българския ,здрав смисъл" слоред автора.Оттук идва "книжността” на героя ,и неговата житейска безпомощност и странност на поведението.
Проблемът за революционното израстване на народа е сложен и многопосочен.Дори зад високите манастирски стени писателят открива поддържници на идеята за освобождението.Динамичните промени по време на"прелюдията към борбата" формират едно ново светоусештане в дякон Викентий.Епохата нарушава жизнените му принципи и внася нови понятия в христянския му морал-“свещена кражба”и “грях праведен”.Вазов навлиза дълбоко в психиката на човека ,който няма нравствени сили да осъществи това ,в което вярва.
Разноликата маса ,която се приобщава към револщията ,е обединена от доминиращите чувства-патриотизъм и свободолюбие.В/у всеки от героите революционният подем има индивидуална изява ,свързана с индивидуалната му психика и лични мотиви.
Вазов остава верен на наивитета на предосвобожденския българин. Боримечката символ на юначната сила и стихията на националния героичен дух ,се включва доверчиво и пламенно в борбата.Той се чувства пълиоценен чрез участието си в нея.
Особено осезателно е влиянието на революционния подем в/у изконните устои и ценности на обществения бит.Динамиката на промените в него е израз на онези дълбоки ,същностни изменения в съзнанието на народа ,превърнали покорните довчера рай в бунтовници.
Отделните случки ,показателни за духовния прелом ,се наслагват и "разтягат" процеса във времето.Увереният отговор на Събка /"0т гръцко робство избави българите цар Асен ,а от турско робство ще ии избави цар Александър ,от Русия"/ на годишния изпит звучи по детски наивно ,но в контекста на вътрешното раздвижване сред народа той изразява дълго желаната мечта ,скритото все още желание за свобода във всеки.
Порасналата дързост на българите намира и друга ,още по-решителна изява -бунтовната песен.След представлението на "Многострадалната Геновева"всички запяват "Къде си ,вярна ,ти ,любов народна" в присъствието на самия бей ,което е спонтанен израз на повишения енттусиазъм и готовността за себеотрицание.Настроението и високия обществен градус в навечерието на въстанието в"Ганковото кафене"този "малък парламент" се дават разгорещени оценки за световната политика.Доминира възбуденият патриотичен дух ,удовлетворението от успехите на Любобратич ,интересът към дядо Иван.Революционният подем е проникнал във всички слоеве на обществото и това намира правдиво отражение в романа.
Двата пласта на изображение в романа -прстранството на авантюрната тежест и пространството на традиционната идиличност се преплитат по особено романтичен начин в образите на маргиналните герои-Гунчо ,Колчо и блудницата Милка Тодоричина.Милка спасява д-р Соколов тогава ,когато всички му затварят вратите ,Колчо продупреждава Огнянов в църквата ,а по-късно изпраща по Рада своите дрехи ,за да го продпази от турците.Мунчо е единственият протестиращ с-у безчинствата на освирепелия поробител във финала на романа.Тези героии съхраняат докрай духовната и социална енергия ,набрана в народния подем.
Като писател-реалист Вазов не представя сложните исторически и социални взаимоотношения опростено и схематизирано.Чорбаджиите не са само народни врагоиве/чорбаджи Йордан ,Кириак Стефчов/ ,но и чистни патриоти/чорбаджи Марко/. "Бедността" е свързана както с революционния подем ,така и със загубата на националното чувство /хаджиСмион ,Йванчо Йота ,г-нФратю ,Рачко Пръдлето/.Комизмът на тези герои произтича от резките колебания и неустановеността на типизацията им.Авторът е категоричен-трети път няма ,трето отношение към революцията е неизбежно комично.
Чорбаджи Марко е типичен носител на патриархалната българска душевност.Той притежава и чувство за реализъм ,трезвия практичен ум и расъдливостта на възрожденеца. Осъзнаването на необходимостта от свобода е драматично и се осъществява чрез натрупването на критични ситуации ,в които героят трябва да избира.Решенията на чорбаджи Марко нарушават общоприетото поведение /укриването на Кралича ,подмяната на писмото/.Те очертават пътя на духовния прелом ,на “значителния преврат” в убежденията и понятията на на човека със”здрав и положителен смисъл”.Извършва се една велика метаморфоза от неверието във въстанието и категоричността на Марко Иванов ,че "Ако бог е решил да погуби Туркия ,то няма да възложи на нас “сополковци”,такава работа ,до “Новата молитва” на героя пред иконостаса ,молитва в иметона България.Окуражен от решителната подготовка ,очарован от масовото въодушевление ,чорбаджи Марко обобщава веруюто на всяка революция:”Лудите ,лудите ,те да са живи”.От този момент със сзнанието ,че България се намира в “чрево адово”,той ще даде черешата си за топ и ще прекрачи в авантюрното пространство.
В образа на чорбаджи Марко най-релефно е очертана разликата м-у двата полюса-измяната и бунта.Тези две начала неизбежно присъстват в цялото му развитие до края.Той остава герой преди всичко на подготовката ,на въодушевлението.Образът на този герой е прексрасна персонификация на сложния и драматичен процес-раждането на свободните личности от райте.
"Под игото" именно чрез главата "Пиянството на един народ" разкрива размислите на Вазов в-у философията от българската иотория.Изображението в публицистичната глава е в лирико-романтичен план ,който синтезира картината на революционното израстване в широк общонационален план”Черковата даваше попа си ,школото-даскала си ,майката-сина си”.В такова време единственият пример за човешка нравственост е жертвеността.Това поетическо безумствов което се крие висшата мъдрост на историята ,Вазов нарича “пианството на един народ”.




Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: