РОДИНАТА В ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ


Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.Противоречиво и разностранно е и отношението му към Родината ,което се определя от същността на историческата реалност ,в която той живее и твори.Образът на Родината е осмислен като сложно единство м/у красотата на родните пейзажи ,спомена за историческото битие на народа и социалните конфликти на епоxата.Чувството му към Родината намира израз в сложна и противоречива гама от полюсни изживявания ,варираща от привързаността ,възхищението и очарованието до болката ,вътрешното дистанциране и отчуждението.Цикълът “Песни за родината” е доказателство за сложните и противоречиви чувства на човека и поета Вапцаров при контактите му с родината.
Дълбока същностна черта на творчеството на Ваштаров е способността му да разглежда и осмисля проблемите и образите многоаспектно.Това е израз на вътрешния му афинитет към диалогическо съизмерване на нещата ,към осмислянето им в тяхната реална ситуираност.В такъв смисъл нееднозначен е и неговият поглед към Родината.
Изцяло в природата на човека е възприемането на Родината като въплъщение на представата за родния край.Образът на Родината творецът свързва с милия спомен за своето родно мяото.Тази своя представа Вапцаров изразява в опоетизирани и митологизирани образи от своето минало:Елтепе ,Пирин ,Егея ,Охрид.Непосредствеността и предметната конкретност на пейзажите в стихотворения като "Родина" ,”Земя” ,”Песен” и др. носят силните й дълбоки емоционални преживявания на поета към неговата Родина: обич ,привързаност ,нежност ,топлина ,спомен за нещо красиво и безвъзвратно изгубено:
"А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти."
/"Родина”/
..................................
"Спомням си само,
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква некност...."
/"Земя”/
В цикъла “Песни за родината” ,поетът търси наццоналното съзнание -човек не може да съществува извън времето и пространството ,извън родовите си корени.Образът на Пирин е символ на изконното българско начало.В стиховете на поета откриваме синовната му обич към Родината.Героят е привързан към своя народ и родина.Израстнадл сред гордите висоти на Пирин ,чиито "мури Илинденски приказки пеят" ,за Вапцаров ,Родината е красоата и очарованието на родната природа.Тя поражда чувство на ведрина ,душевна бодрост и широта-"лъчите щуртят" ,”гърмят водопади от слънце".0баянието на Родината ражда в сърцето на поета и възторженото чувство ,което го кара да възкликне:"Моя страна!Моя прекрасна страна!".Родината присъства с емблематичните си зцачения-Пирин ,мурите...3а поета ,тя не е само красив пейзаж ,а история ,народ.Патриотичните чувства ,които вълнуват Вапцаров ,се пораждат от славното минало на народа му ,коренят се в неговата будна история.Поетът се прекланя пред подвига на нейните герои.
Образът на Родината е неизменно свързан с образа на майката ,със спомена за родния дом и топлината на майчината ласка.Майката е онзи емоционален център в живота на всеки човек ,който определя неговата същност и светоотношение.Съкровения образ на майката ,скрит в сърцето на поета ,е част от възприятията му за Родината.Многоизмеримостта на образа й е символ на иманентната устременост на поета към нейното опознаване и преосмислянето и като ценност /"Песен" ,"Имам си родина"/.
Образът на Родината в този цикъл от стихотворения е и изражение на историческият спомен за борбеността на народа ,на традициите на хайдушката етика и психология.Вапцаровата темата за хайдутите придобива очертания на семейна и родова тема.Поетическото и осмисляне е в духа на Яворовата традиция. /"Хайдушки песни"/.Със стихотворението “Хайушка” ,Вапцаров утвърждава основния принцип на хайдушката етика и психика -безкористно и стоическо понасяне на несгодите ,лишенията ,всеотдайност ,гордия и самопожертвователен дух ,съзнанието за чест и достойнство ,чувството за дълг към род и родина.
Родината ,като образ и смисъл ,Вапцаров търси във взаимовръзката минало-настояще ,както в сблъсъка помежду им ,така и в тяхната приемственост.В стихотворението “Песен” е разкрита приемствеността м/у поколенията.Земята и природата са именно тази материална изява на духовната им връзка.Символ са на запазената родова памет и историческа приемственост.Материализирането на образа на Родината в обикновени и познати форми /"тревите" , "листата" ,"земята"/ са израз на постигнатото единство м/у света на мъртвите и живите ,за съхранената борбеност на народния дух.Тези измерения на родната природа носят историческото и духовно послание от предците към наследниците:"...на бащите кървите измити ...майките ни где лежат в земята".
Образът на Родината в българската литература е вековно свързан с образа на народа ,с драматичната му съдба.При Вапцаров в образа на Родината намират израз социалните и политическите противоречия на времето ,които са резултат от историческата реалност ,от съзнанието на твореца за противопоставянето м/у социалните слоеве /"Родина”/. Единият от образите й ,свързваме с онази родина ,разкъсвана от социални противоречия ,в която борбата за хляб е неимоверно жестока.Социалните конфликти разкриват отчуждението м/у хората ,а то води и до отчуждение от самата земя.Отрицанието е изразено с повторението на "тази земя" и "над мойта земя" -словосъчетания с противоположен за автора смисъл.Образът на другата ,въображаемата родина обединява хората ,поражда революционния идеал.Родината като блян ,мечта ,идеал ,утвърждава вярата на лирическия герой в живота.Тя е призвана да дава сили за живота ,упование ,а не да отнема усещането за прекрасното /родната природа/.

Противоречивото отношение на лирическия герой към Родината е плод на синовната му обич и признателност ,на преклонението му пред красотата й и величието на нейното историческо битие и същевременно израз на отчуждението му ,на вътрешно дистанциране от “земята”.Това отчуждение ,разколебаването на представите му за родината като монолитно цяло ,мотивът за "разколебаването" и "разполовяването" й е естествен резултат от историческата действителност ,естествена реакция на един признателен и извисен човек.Ето защо поетична изява на това отношение е стихотворешето “Родина”.Творбата носи Вапцаровата представа за нея като въплъщение на мъчителната съдба на народа ,на нерадостния и несправедлив живот на неговите съвременници.
Отчуждението му е последща от разбиването на поетовите мечти и очаквания ,резултат от болезнения конфликт със социалната действителност.То е израз на прозрението му за ненужната и неоправдана жертвеност ,безмислието на многото жертви в новото време.Социалната разпокъсаност нарушава хармонията м/у живота и песента.А нарушената хармония поражда отчуждението ,мрачните мисли.Тя отново и отново опустошава човешката душа ,която остава сляпа за красотата на родната природа/"Имам си родина"/.Противоречието м/у героичното минало на народа и робското му настояще определя и двуплановото изграждане на образа й.
Озлоблението и гневът на поета са плод от съзнанието му за иоторическата изостаналост на родината , изява на дълбоката му привързаност и съпричастност към тежката народна съдба:
"А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера".
Съкровеното признание във финала "Аз пак те обичам" носи непреходността на неговите чувства.Това значи да я обича въпреки това ,въпреки сегашната действителност и тегоба.Доказателство е за неразривната му връзка с отечеството ,за синовна привързаност и обич.
Мотивът за отчуадението в стихотворението “Земя” отново е разкрит като плод на социално-политическите закономерности.В творбата поетът разкрива своето единение с хората ,но и отчуждение от действителността ,от земята.Тя носи неговият порив към волност и простори ,към красотата и прелестта на родния край и съзнанието за трагичната си отделимост от него.Любовта към родния край е резултат и от спомена му за гордата и трудна любов ,от естествената му емоционална привързаноот към нея.
Патриотизмът на Вапцаров не е песимистичното отричане от Родината ,а израз на новото светоусещане на бореца.Патриотизмът е зов за решителна борба с/у тези ,които превръщат родната земя в нещо чуждо и далечно.Воден от любовта към Родината и народа ,личността определя мястото си в една борба ,"която днес клокочи"/"0гняроинтелигентска"/ ,Така Вапцаров създава обобщения образ на родината ,разкрива я като универсално понятие и непрекъснато я свързва с хората -тяхното битие ,вярата им и борбата.
Образът на Родината в творчеотвото на Никола Вапцаров е събирателен образ на цялостното му отношение към народ и Родина. Само по себе си това отношение е противоречиво ,но противоречив е и човешкият живот.Вечни и непреходни остават само възвишените човешки пориви и чувства ,каквото е чувството на твореца към неговата родина.Непреходна остава синовната обич и признателност на всеки човек ,който я обича "въпреки това".