"Елате ни вижте!"


Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,

по кръчми, по хижи - ума ми размътя.

Отбивам се в селското бедно жилище:

картина плачевна душа ми покъртя!

"Елате ни вижте"


Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи... На също гноише

лежи скот и стопан, духовно сближени.

"Елате ни вижте"


Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

"Елате ни вижте"


Тегло, запустенье!... Дълбока неволя

живота от радост, от всичко оголя!

Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.

И болести, смърт тук боравят на воля...

"Елате ни вижте"


И вечно труд тежък и пот непрестанни -

и пак оскудия и дни окаянни.

Зло входа за смях и за песни заприщи!

Тук бедност вековна е гост постоянни.

"Елате ни вижте"


И чупи се воля и дух под хомота

на нужди, в дълбока нощ гасне живота:

ни луч от съзнанье под покрива нищи!

Човекът словесни паднал е до скота.

"Елате ни вижте"


"Елате ни вижте!" - той моли и стене, -

вий, мъдри велможи, от нази гоени...

На миг напуснете там вашто тържище

на шум и на фрази, богато платени -

"Елате ни вижте"


Вий, дето в покой и в палати стоите,

към нас приближете - вий, славни, вий, сити!

Зърнете през нашто изгнило плетище

и може би вам ще настръхнат космите!

"Елате ни вижте"


Тогаз за народа се бихте смислили

и срам, угризение бихте сетили.

И вашето сърце със болка заби ще.

О, доста на думи сте нази любили -

"Елате ни вижте!"