Христо Смирненски- Трагични съдби /”Децата на града”/


Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм ,демократизъм и хуманизъм.Той своеобразно кръотосва в себе си цялото многообразие на литературното ни развитие и отразява момент на прелом в националната ни литература.Смирненски е приемник на романтичния култ към борбата за свобода/Ботев,Вазов/ ,на непримиримостта със социалната неправда /Вазов,Ал.Константинов,Елин Пелин/ ,на стремежа кьм нравствена хармониа и естетическа висота/П.Славейков,Яворов,Дебелянов/ съвременник и ученик на символистичната поетика с нейната изящна образност и музикално съвършенство/Яворов,Н.Лилиев,Хр.Ясенов/. Поетът обобщава тенденциите и ,получава ново художествено единство “ферия от огнеструйни образи и картини” и изразява вярата си в прогресивния исторически възход на човечеството.
Смирненски живее и се оформя в напрегнатата историчеока епоха през 20-те години в които социалните контрасти са болезнено осезаеми ,както в национален ,така и в световноисторически мащаб.Поетът отразява неразривната връзка м/у човека и света ,като я предава в нейната сложна ,противоречива и многообразна природа.
В поезията му се налага обликът на опредметената делнична действителност ,грубото лице на смазващото ежедневие ,безпощадният лик на социалната неправда ,драмата и страданието на личността.Смирненски споделя своите размисли за настоящето и бедещето на света ,за свободата и робството ,за смъртта и безсмъртието.
Поезията му в художеотвено превъплъщение на обективните ,социално-исторически процеси ,отржение на превръщанетона "роба"в творец на света.
Поетът осмисля човешките драми не толвова като резултат от битовите съдби на героите ,колкото като плод на отнетите им душевни и емоционални права.Смислово-метафоричното ядро “Градът”синтезно обобщава разнопосочните търсения като стилистика и поетичен изказ на всички творци от 20-те години.Както Смирненски ,така и експресионистите в този период търсят най-адекватния художествен израз на динмично-променящите се социо-психологични условия за живот в българското общество.
В поезията на Смирненски ,като малък творчески модел на света ,се разгръщат динамичните развойни процеси на епохата и света.Художественият му свят е творческа с/ма ,която отразява новия ритъм на света и връзката на човешкия духовен мир със социално променения нов Свят.При изграждане новите художествени стойности на човешката душевност Смирненски тръгва от универсално-общото за света ,за да открие самобитното ,индивидуалното в конкретния образ на Града в своята поезия.
"Градът" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба и социална среда.Той е новото "действащо" ,но и новото "експресивно" лице в поезията на Смирненски.Превъплъщенията на този изклачително жив ,динамичен участник в поетичното действие са многобройни.Градът присъства чрез своята предметна пространствена индивидуализация-улицата ,моста/"Стария музикант" ,"витрини блескави" ,"братчетата на Гаврош"/.Метафорично-пространствените индивидуални "превъплъщения" на Града носят ритъма на динамиката и вътрешното развитие на връзката-Човек и Общество ,Човек и Социална среда ,Чвек и Свят.
Градът е средоточие на социалните конфликти и противоречия и дава обобщената представа за живота в полюсната му противоположност.Градът е матерналният знак на човешката трагедия ,символ на жестокоста ,мизерията ,отчуждеността ,мъката ,унижението ,обезправеността на човека.Ето защо и героите са многолкки в житейските си превъплъщения/цветарка,деца,слепия старик/ ,но единни в екзистенциалните си и духовно-психологически драми.0снованията за тези човешки драми са неизбежността на смъртта и порива за живот в стих.”Жълтата гостенка” нравствената непорочност и безнразствеността на света в стихотворението “Цветарка” ,душевната чистота и безпощадността на обществото в "Уличната жена” ,унижението на ежедневието в”Братчетата на Гаврош”.
В сборника”Децата на града”Смирненски разкрива драмата на социално-обезправените ,нищетата на "хиляди души разбити" в големия град.Конкретно и предметно-пластично е изображението на породените от епохата малки човешки драми в цикъла ”Зимни вечери”.Изразът е монологичен ,лирическият разказ се води от първо лице:"вървя" ,”виждам" ,"и пак вървя..".Поетичните асоциации са подтискащи и угнетявани: поетът вижда града като ”черни гробища” ,сградите са “зловещи чудовища с жълти,стъклени очи" ,оскрежената топола се превръща в "призрак” ,а тънкия сърп на луната “гасне от скръб".Картините от суровия делничен живот са живи и непосредствени ,потопени в ”море непрогледна мъгла”.В нея всичко добива зловещо призрачно очертание ,дори слепия старик и натовареното дете.Смирненски разкрива драмата на пияния баща ,завърнал се"безхлебен" при своето семейство ,децата, които "пищят и се молят" ,жената ,проридаваща от скръб и неволя едва".Само с една подробност ”завесата мръсна ,продрана" е описана стаята ,в коя то живее семейството.Светът е неспразедлив.Той носи страдания на бедните и убива красотата в човека.Единствената красота на града е бялата светлина на падащите снежинки ,наблюдавана от бледите и изтощени ,треперещи от студ в мразовитата зима босоноги деца.Падането на снежинките и превръщането им в кал е великолепно дискретно внушение-неземната красота и земната черна мизерия.Поетът е заслушан в стоновете на големия град-“мощни,гневни ноти” ,от които изтъкава симфоничната музика на своята поезия.Психлогическите детайли ,риторичните въпроси ,вътрешната мнументалност на образите акцентува в/у основната тема на цикъла”Зимни вечери”-вечната бедност и грижа. В поемата “Жълтата гостенка”символиката само опосредствено докосва материалното в действителността.Авторът се отдалечава от конкретния образ на болестта и търси обобщения и асоциации за лицемерния морал на господствуващия социален ред.
Ярки контрастни светлини озарязат и драмата на уличната жена: тя пада в “тъмни бездни” ,но под блясъка на електрическите лампи: тя се смее ,но със смях който горчи.Трудно е да не се съобразиш с "гостенина Глад".Ето защо и малката "цветарка" е плахо предизвестие за същата трагична съдба.Художествените сравнения ,умалителните имена и епитети разкриват образа на"прокудена русалка” ,която "плахо” разнася цветя за продан из блестящите локали на големия град.Градът ,в началото определен с епитета "празничен" ,става"каменен".Глаголът "глъхне" отстъпва място на "дебне".Цветята са "златожълти” ,пипалата”черни".Символичното им значение доизгражда нощната картина ,в която сянка чудовището-град "дебне" светлокосата девойка-русалка.Зад привидното вечерно затишие страдат човешки същества и всяка нощ студеният град улавя своите нови жертви.Градът е одухотворен като социален хищник ,който гълта ”хиляди души разбити”.Градът е бездушен ,дебнещ тиранин.Той задушава със студена неприветност хиляди хора ,в него хубсстта и невинността са заплашени ,беззащитни.
Уличната жена ,бедната тютюноработничка ,малката цветарка ,немощният старец са силуети.Обединяващата основа м/у тези герои е социалният им статус ,духовно-психологическата им драма ,трагичното противоречие м/у естествените им човешки потребности и порива им към пълноценен ,щастлив живот и обективната принуда на реалността.Човешките фигури и образите на вещите носят загадката на символиката.Движещата емоция в цикъла “Децата на града”е състраданието ,искрената горест ,болката при срещата със социалната нищета.Те определят и естетиката на трагичното ,а отделните мотиви и образи намират своето развитие в героитена протеста и опълчването им с/у света.