Литература

Христо Смирненски - Борба за свободно бъдеще (”Да бъде ден”, ”Улицата”, ”Тълпите”...)


Стихът на Сиирненски е динамичен и образен.Той съдържа "свещенят гняв”-извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението”Ний”.Трите момента в разгръщането на чувството -идея очертават робската участ на човека ,раждането на самосъзнанието му и вярата в борбата ,която ще унищожи социалната несправедливост.Началната антитеза /"жадувайки лъчи ,угасваме в тъма" ,"ний бледни смъртници ,родени за живот"/ ,подчертава трагичния парадокс :творците на материални блага са осъдени на нищета.Болка ,чувство за незаслужена обида и трагично недоумение се съдържат в тази истина.Разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез типнчната за Смирненски символно-метафорична и алегорична образност: “ураган", "възбунени вълни издигат се с рев” .Възторгът на поета се поражд от убедеността му в хуманния смисъл ,в прогресивния характер на борбата-човекът е двигател на историческите процеси и творец на съдбата си в стихотворенията "Работникът" ,"Улицата" ,"Тълпите"...
В поезията на Смирненски Улицата дава първият знгк за зараздащият се бунт в душата на човека.В ранното стих.”Улицата”/1920г./ за първи път Градът се превръща от тематична база в основен доминиращ образ - Улицата.Връзката м/у художествен детайл и основен проблем -Улицата и Света ,е условно занкодирана в Звука ,в Гърма ,в глухия стон не болката:Улицата "гърми...с грижите всевечни на Света".И в нейната "раздвижена"-олицетворена -душа се раждат първите бунтовни тонове на социалнияпротест - като звуците на “празнична камбана готова лавата си да разлей".
Улицата като индивидуално ,коняретно проявление на града разширява художествените си функции в художествената рамка на света.Улицата е действащо лице ,но и елемент на социалната среда ,над която се извисява новият духовен ръст на Човека с ново бунтовно съзнание. Тбва е Работникът на Смирненски:"Под тежките му стъпки каменния град изтръпва и намръщен се събужда...”.В стиха интересно място заемат оценъчните определения/”великото дело”/ и сревнения /"разбунтуван кат луда стихия"/.В стихотворенията”Улицата” ,” Безименните души” ,”Ний” няма подчертаване на индивадуалния герой.В тълпите поетът открива огромна стаена сила ,скрито сияние.Той ги въвежда като нов ,внушителен колективен герой в поезията ни и в техния образ въплъщава своя естетически идеал ,защото човечеството е същността на историята и нейна движеща сила.
Смирненски има усещане за бунта на улицата ,за нейния неспирен поток ,за "неволите човешки" ,за "оковите тежки" /"Това е улицата”/.Улицата става синоним на борбата ,на предчувствието за промяна ,на похода към свобода: -”Това е улицата ,улицата днес говори!"
По времето ,когато Вазов изповядва горчивото:"Разгром на своя свят дочаках” ,Смирненски почти едновременно провъзгласява оптимистичното: “Да бъде ден!”.Г.Цанев определя стихосбирката като “капки свежа роса по разноцветна камъчета"/"Да бъде ден" ,в."Младеж" ,бр41 от 12.3.1922г./.Смирненски вижда борбата като ураган ,който непрекъснато рущи старите представи за света.Родината носи идеята за свободно човечество ,за промяна ,обич към възроденото човечество:
"...и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
"Да бъде ден! Да бъде ден!"
В преобладаващата романтична образност на стихотворениата е отразено исторически и индивидуално обусловеното художествено виждане на поета ,който открива и пресъздава ,в духа на своето време съобразено с личния си темперамент изключителни явления чрез необикновени по своята мащабност образи.
Борбата е разрушителна и метежна сила ,неподвластна стихия в стих.”През бурята” ,”Въглекопач” ,”Юноша”.Процесите и явленията внушават широкия размах на борбата:”тези пластове мрачни ,безкрайни ,прострени навсякъде край нас"/"Въглекопач"/.В стихотворението “През бурята”е потърсена връзката поет -колективна борба.Творбата е смела ,красноречива ,призивна.Тя носи Ботевата идея за мъжество ,убеденост ,желание за подвиг ,пречупена през стилистиката на символизма и извисява в романтично -обобщен план образа на борбата -промяна: “ще начертае смъртен знак съдбата”.В творбата смъртта не е край.Смъртта в борбата дава самочувствие и надежди на личността ,позволява и да види сздбата си в логиката на историческия процес ,на колективния безкраен живот.Така индивидът отразява собствената си жизненост и крие величието на историята.Чрез стилистичните похвати творбата носи романтичната мащабност на предчувствия ,за исторически промени ,за способностите на личността да изгражда бъдещето в името на колектива.
Смирненски осъзнава ,че епохата е преломна и че личността в нея не е само жертва.Ново то му съзнание е насочено към историята и човека като носител на собственото си битие.
Конкретно-историческият обраа на революцията откриваме в стихотворението “Червените ескадрони”.В творбата условно разграничаваме две степени в развитието на поетическата идея.0бразите по присъщ за поета начин се срещат по контрастен принцип: вражеските шрапнели са ”хищни птици” ,червените ескадрони са “бодри” ,устремьт им е “горд” ,набегът- “смел”..Вътрешните рими и алитерации разделят стиха с постоянна пауза ,а чрез лиричната звукопис се отразява самият ритъм на похода.Образният материал се състои от явления ,синонимни на светлината :звезда ,сияние ,фар ,слънце.
Творбата е удивителен творчески експеримент на поета да внесе характерни образи и похвати на снмволистичната естетика в служба на социалната борба.В нея от панорамата на боя възприемаме общото настъпление -червените ескадрони с факела на своята вяра са условно -романтичен образ.Отделните детайли в него са изчерпателна представа за бурния темп на движението.Поетът съчетава реалистично -конкретното с романтичното и възвишеното.След първия стих ,веществено уплътнен ,със съществителното "пушкала" ,следващите са двусъставни.В първата си половина съдържат романтичен образ /”сви се буря безпощадна"/ ,а във втората-реалистичният му еквивалент /"зазвънтя стомана хладна"/ , за да бзде съсредоточена в четвъртия стих идейната същина на първата част на одата -"кратка схватка и наново ескадроните летят..."
В прехода към втория дял на стихотворението /"Ах ,летете ,ескадрони!"/ поетът изчиства глагола “летят” от буквеното му значение и го включва в ударен императив ,с когото отприщва възторга ,надеждата и неговия благослов.Финалната картина на одата излъчва нравствения идеал и светлия социален хуманизъм от победата над тиранията.
Стиховете на Смирненски са изпълнени с предчувствие ,с надеади ,с възторг.Поетът търси онези измерения на човешкия дух ,които наричаме върхови.Според Смирненски всяка неправда иска и своето наказание.Героите му са в състояние да водяд борба.Тях поетът озарява в особена светлина ,а стихът “Ние всички сме деца на майката земя” се превръща в платформа за поведение в живота.Представата се изгражда като реакция на личността ,като закономерно изследване -обобщение на състоянието на съвременното общество ,на неговите противоречия ,конфликти и решения.Истината е реална оценка на частното и общото в ситуацията ,опредедяща борещия се индивид.Идеята за свобода носят личности като Йохан ,като Роза Люксембург ,сляла в се бе си подвига и копнежа ,превърнала се в символ на човека -борец -”цялата земя не стига едно сърце да погребеш”.Барикадата ,гладиаторската арена са различни превъплъщения на една и съща борческа воля ,на един и същ устрем.
Възгледът на Смирненски за личноста се основава на неограничените и възможности ,в свободата и ,в победната и роля при реализиране на историята.Тя въплащава прекрасни мечти и воля за действие и съчетава ренесансовото светоусещане с хуманистичност.Смирненски разглежда личността като продукт на развитието в отношението и към другите ,а индивидуалната свобода свързва с динамичните процеси в колектива.
В естетиката на Смирненски ,поезията е предметна фиксация на живота.Връзката със земното е дейно отношение към света ,което е движение ,борба.Така поетът продължава Ботевата революционност ,социалната му устременост ,увереност и интимна изповед.
Х.Смирненски изпитва пиетет както към водачите на движението ,така и към обикновените редници в боя.Йохан е събирателен образ ,затова и поведението му в/у барикадата е обобщено.Поетът превръща барикадата в обвинителна площадка.От нея предизвикателният повик на Йохан “Елате вий!” ,трикратната градация в определенията”престъпни синове” ,”безумци” и”подлеци” са форми на настъпателност на морално превъзходство над тържествуващия противник.Смирненски непренебрегва човешкия трагизъм заради сюблимните мигове на героизма -мигове ,в които непознатия работник израства в исполин.
Интересна е прославата на водача при Смирненски.В романтичното му осветление ,Либкнехт е фигура монументална , епически величава ,баладично безсмъртна.Обаянието на Карл Либкнехт идва от богатството на личността му ,способна да възпламенява с ораторското си изкуство ,с с неукротимата си жизненост и нравствена безукоризненост.В изключителните мигове на конфликт м/у две враждебни стихий се отделя в истинската си значимост личността на организатора.Смирненски завършва стихотворението с епилог ,наситен с баладична атмосфера.Художествената измислица намира опора в самите факти от действителността Либкнехт ,в предсмъртния му завет -”...има поражения ,които са пободи ,и победи ,които са по -съдбоносни от поражения”.
Героите от “международния цикъл” на писателя намират смъртта си в/у арената на двубоя.Поетът опоетизира подвига им ,естетизира гороичното начало.Тои надмогва трагичното чрез санието наголемия смисъл ,за който е отдаден човешкия живот.В това открива искуплението ,оправданието ,пирвообразът на духовното безсмъртие ,защото борбата е в името на живота ,кото дава смисъл на съществуването.
Поезията на Смирненски е художествена изява на съкровения човешки стремеж към постигане на социална и духовна хармония ,на порива му към “светлина ,красота ,висини”/”Към висини”/ ,вдъхновен призив за реабилитиране на естествените човешки права ,за хуманно историческо обновление.
В своята поезия той размисля за променящият се свят и търси мястото на човека в него :като социална жертва на времето ,като двигател на обществените промени ,като творец на бъдещето.Активната позиция към действителността е борбата.Тя е разрушителна и същевременно съзидателна сила и обяснява логиката на историческото развитие.Воден от дейния си хуманизъм ,Смирненски утвърждава апотеоза на човека и неговата борба ,убеден в човешкото право на свободно бъдеще.