Гео Милев – Идейно – художествени търсения в поемата “Септември”


Поемата “Септември” е създадена в чест на първата годишнина на Септемврийското въстание и е най-вдъхновеното произведение на Гео Милев. Тя изразява горчивата му болка и гневен протест срещу безчовечието.
Още в увода Гео Милев изразява идейно-емоционалната оценка на историческото събитие. Септемврийското въстание не е дело на авантюристи или капризно хрумване на комунистите, а е социално обусловено и исторически закономерно явление.
Поетът, верен на историческата истина е подчертал общодемократичния характер на въстаниет, социалната физиономия на борците. Те са онези кални, гладни, измършавели от труд народни маси, които повече не могат да търсят бремето на мизерията. Те векове на ред са били терзани от експлоататорските класи. От висотата на своето класово самочувствие господстващите среди са гледали на тях като на “профани, хулигани, глигани”. Горчива е иронията на поемата, когато говори за народа, видян през погледа на буржоазията. На нейното пренебрежително, отрицателно отношение той противопоставя своя възторг пред величието му.
Социалното робство векове на ред е огрубявало психиката на поробения. Той е бил принуден да живее “затъпен” и “унижен” в духовен мрак. Но чувството му за човешко достойнство никога не е изчезвало. У него винаги е бил жив стремежът да защити правото си на свободен живот. И когато гневът от отнетата свобода е стигнал до своя краен предел, всички поробени са се слели в една велика неудържима сила – велика с порива си за щастие и с жертвоготовността си.
Поетът рисува въстанието като стихиен бунт, в който масите, яростни и дързостни, са се втурнали неудържимо напред без команда и ред.
Трагичното в поемата е внушено ярко и експресивно. Силите на злото носят смърт на красивия човешки полет към свободата. Страдат и загиват хора, носители на прекрасни идеали.
На фона на тази кървава трагедия се извисява величествения образ на легендарния поп Андрей – единствения индивидуален герой в поемата изключителността е негова характерна черта във всичките му прояви – и когато стреля със своя топ, “побеснял и велик”, в черковния храм, и когато, “спокоен като гранит”, посреща смъртта със пренебрежение към палачите. Същевременно в неговия образ Гео Милев концентрира величието на борческия народ, неговата революционна дързост и смелост, безстрашие пред смъртта и вяра в бъдещето.
Поемата “Септември” е самобитна и богата творба. Прославата на народния героизъм и борческия оптимизъм и придават ярко революционно – романтично звучене. Нейното богато идейно-художествено съдържание – протест срещу издевателите, болка от народното страдание и вяра в непобедимата сила на народа, който ще достигне до своята социалистическа правда – определя високия и граждански патос. Смелостта, с която Гео Милев изобразява фашистките зверства в периода на най-тъмната реакция с.лед потушаване на въстанието, говори за неговата чест на гражданска съвест.