“ГЕРАЦИТЕ” - ПОВЕСТ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО


Трагичният сблъсък м/у старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.Конфликтът е белязан от силен трагизъм ,защото злото бавно и неумолимо взима"връх над доброто ,над моралните добррдетели ,които народът ни цени и пази от векове.Такава е епохата през 90-те години на миналия век изконни нравствени ценности безвъзмездно загиват ,смазани от дивият егоизъм ,низките цели ,алчността и безскруполността на утвърждаващите се нови в обществото отношение.
От това е породена и болката на хуманиста.Чрез жанра на повестта ,писателят внушава неминуемата обреченост на стария свят.Тези внушения са постигнати посредством човеижите характери и конфликтктите в творбата.В нея са намерили своеобразен синтез минало ,настояще и бъдеще.Чрез семейството на Гераците Елин Пелин прави социално-психологически разрез на бързо променящата се действителност.Всеки един от образите е разкрит синтетично в картини или детайли ,характеризиращи промяната или развитието му ,представен е и в оценките и в описанието на разказвача.
Действието в творбата се развива изключително динамично ,като авторът отделя повече внимание не толкова на събитийността ,колкото на психологическата характеристика на персонажа.Композицията е строго издържана.В нея се вплитат социална и морална разруха ,природа и семеен бит.Повестта започва /експозицията й/ с описание на дома на Гераците и завършва /епилога/ отново с него.В първата картина цялостната атмосфера е наситена с едш цвят:бяло/хубава ,обширна "бяла къща":зидовете са "бели" ,гъските също са "бели"/.Сред двора право и стройно "като стрела" се извисява "семейното знаме"-борът.0т всеки ред лъха свежест ,ведрост и жизнерадост ,защото в къщата съжителствуват Добротата ,Сговорът ,Обичта.Миналото е дадено в идилична светлина.Семейството е пример за чисти патриархални отношения.В добродетелите на рода на Гераците се оглежда душевността и психологията на българина от Възраждането.Сред героите още в началото изпъква старият Герак ,закърмен със страстната си любов към земята и труда.Образът му е истинско откритие за Елин Пелин -жизнен ,реален и правдив.С няколко точни щрихи Елин Пелин обрисува и неговата вярна спътница в живота баба Мара ,типична представителка на стария патриархален свят ,чийто стълб е жената.Синове ,снахи и внуци свеждат смирено глава пред строгият й глас.Едновременно с това писателят с тънък усет отбеязва и някои индивидуални черти от портрета й-звънкия й кръшен смях на мома ,доброто й меко сърце.Вероятно неслучайно след нейната кончина ,както отбелязва писателят ,"домашната колеснща излезе от пътя...и затрополи по камъняка.В този свят траен ред ,принципи и порядки рухват ,като спазват или променят попадналите в зъбците на времето хора.
С верен психологически усет писателят проследява отражението на промените в стария Герак.Всичко ,което става ,се оценява чрез състоянието ,поведението и вътрешния монолог на героя.Забелязъл нарастващата неприязън в дома ,засилващите се дрязги ,той ,който носи чорбаджийска гордост ,не се стърпява и се опитва да наложи тежката си дума.Тя обаче отдавна е загубила силата си и затова Герака усеща как укорните думи “плачат в душата му”.
Вярата и надеждата на всеки човек са силни.Трудно е да се сломят изведнъж.Героят осъзнава ,че всичко идва от егоизма-начало и причина за страшната разруха.И Герака с всичката поривност на душата си вярва в добрия край на нещата.Колкото по-силна е тази надежда ,толкова по-голям е трагизмът на човека.Горчилката дълго стаявана в душата на Герака ,избликва с неудържима сила при срещата с Павел ,сина ,в когото той най-силно вярва ,че ще донесе изцеление ,избавление ,че ще спаси разпадащото се семейство.Бащата усеща безразличието ,сковало сърцето на сина.Герака открито изказва болката си ,но не среща разбиране.И сълзите ,които напират в очите му ,остават скри ти ,за да се напластят и утаят в душата му.
Непоносимо тежко е в къщата на стария Герак след сблъсъка му с Божан ,породен от подлата кражба на парите.В резултат се стага до делбата и до окончателното разделяне на семейството.В тази кулминационна сцена Елин Пелин не пропуска да отбележи реакциите на бора ,който като истинско живо същество изжиява промените:"Борът плачевно шумеше и съскаше ,като че в клоните му имаше змий”.Дълбоко скрита ,можем да почуствуваме и голямата болка на хуманиста и в момента ,когато в резултат на крайжата на парите тримата сина на Герака се борят озверели в калта.Това окончателно съкрушава както чорбаджийската гордост на Герака ,така и бащинското му чувство"какво бях и какво станах".Оттук-нататък до края на повестта той се затваря в своя душевен свят ,откъснат от света ,в мъчително-бавна агония.
Естетическият си идеал за жена Елин Пелин въплъщава в Елка "най-хубавото момиче в селото" ,стройна и напета мома.Тя е кротка ,нежна и мечтателна.Единствената опора в живота на Елка е любовта и затова образът й е наситен с идеята за обречеността на това прекрасно човешко чувство в условия на новия морал.Тя носи в себе си характерните за българката ,виталност ,устойчивост и.....надежда ,вяра в по-доброто.Интересен е изобразителният детайл в сцената ,когато след дълга раздяла се среща с Павел.Краищата на забрадката и се веят ,полъхвани от слаб ветрец ,като крилата на гълъб-една алюзия за жива надежда.В ярък нюанс е портретната щриха в сцената ,когато Елка очаква смъртта.Пребрадката й е черна ,ниско спусната над очите ,като на вдовица.Няма любов ,няма вяра.Остава черната мъка и страдание ,които стигат трагичния си ,отпечатък в/у цялото и поведение и дори в/у физическата и външност.Изпитаваща ужас от срамната болест ,Елка мъчително агонизира в страшна самотност и пустота.Природата на Елин Пелин винаги е наситена с психологизъм ,с изобразителни детайли ,адекватни на преживяванията на героите.Когато Елка заболява ,писателят не пропуска да отбелжи няколко жълти ,изсъхнали листа ,паднали в смърта.Смъртта приблжава неумолимо своя край-еснният пейзаш прелива в зимния.Описанието носи заряда на злокобността на човешката гибел.Последните есенни листа ,които се отронват от клонките на дърветата са мъртви.Цялата атмосфера е пропита с мрачни краски-сиви ,продрани мъгли ,зъл фучащ вятър...В контраст с мрака на последната страховита нощ са белите ръкави на Елка ,която ,тласкана от убийствена скръб ,в страхотен унес върви ,подмамена от блестящата вода на реката.Нейният вопъл /''Кому съм нужна?Кой милее за мене?"/ ,изтръгнал се мъчително от душата и ,отеква глухо в света на дивия егоизъм и отчужденост.Нейното погребение също носи заряда на символа-есента е преминала в зима и денят се губи "в лапавица" -характерен елинпелиновски детайл ,носещ внушението за безизходност и обреченост.В повестта природата разкрива драмата на личността на Елка и на целия род на Гераците.
Новият морал писателят разкрива чрез обрзите на тримата братя -Божан ,Петър и Павел.Те се обединяват от промяната в отношението кьм труда и земята.Героите са колкото типизирни толкова н индивидуализирани.Божан наред с типичните характерни черти на българския селянин е "стислив " и обича "премного парата".Петър и Павел трайно свързани от християнския мит в добродетелност и братство ,са завинаги разделени-всеки е понесъл бремето на своята съдба.Павел е “пъргав” и "очоваден" ,а Петър е с "леко и птиче сърце".Тези индивидуални черти предопределят и тяхното по-нататъшно развитие.
Победител в адаптирането към новия свят е Божан-умен ,делови ,кипящ от енергия.В началото той питае към земята любов ,каквато познаваме от много елинпелинови разкази-чиста и свята:"Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зъно ,душата му гледаше небето слънцето ,облаците с надеждите и тревогите на плодородната земя".Тези нравствени ценности под въздеиствието на новия морал се израждат.Той се откъсва от хората ,става жесток ,подъл и лицемерен.Свидетели сме на странно изкривяване на добродетелите :пестеливостта -в алчност ,алчността -в скъперничество.Връхна точка в нравствената деградация на Бжан е епизодът ,когато открадва парите.Няма почит в него нито към братя ,нито към баща.Това довежда до делбата и всъщност до реализацията на мечтите му за свое собствено стопанство.По линията на възходяща градация все по жадно става скъперничеството му: с треперещи ръце Божан събира класовете от плета ,падналите зърна на двора:с ожесточение гони врабците ,просяците.Характеристиката на Божан се допълва и от отношението на селяните към него.Тяхната оценка е категорична:"0тсега нататък той ще царува ,другите ще робуват”.В негово лице писателят пресъздава алчността ,безскруполността и жестокото безсърдечие към хората.Егоизмът ,пуснал дълбоки корени в душата на Божан ,с ярка сила се проявява и във финалните епизоди на повестта.Когато погребалната процесия с ковчега на Елка минава край нивата му ,той сваля шапката си като на чужд.И продължава работата си-да огражда ,да отделя нивата си от околните ниви ,да отделя и себе си от света на другите хора.
Павел напълно се отчуждава от бащиния си дом.В него алиенацията взема най- заострена форма.Той изстива към всичко-земя ,близки ,жена ,син.Градът изпепелява до дъно всичко прекрасно в душата му.Когато старият Герак споделя болките си ,Павел усеща "нещо блудкаво в душата си ,като че някой бе плюл в нея".Безсърдечна и загрубяла ,в нея няма място за човешки чувства като състрадание ,обич ,съпричастие към съдбата на другия.Страстната му някога любов към Елка претърпява ужасяваща деформация:"Как ли живее тая жена?" се пита той ,но във вътрешния глас няма нито капка от най-елементарно любопитство.Павел е безразличен ,равнодушен ,студен ,безжалостен и отегчен от всичко и всички.Досадата ,празнотата ,безсмислието на един живот са довели младия ,някога "очоваден момък" до пълна духовна тъпота ,"без никаква мисъл в главата".Леността и парите са развратили душата на галения Пальо.Нравствената поквара и липсата на смислен духовен живот /а според писателя и откъсването от корените ,от живителния сок на "майката земя"/ ,са превърнали някогашния личен хубавец в безсърдечен циник.Чрез конкретно-образното ,ЕлинПелин достига до обобщаващо внушение за сьщностните черти на различните слоеве в новото общество.
Последният от тримата братя търпи развитие в повестта изцяло под властта на лекото си птиче сърце.Добродушен ,наивен ,безгранично сърдечен към всички ,той също е "цар на полето" ,но докато чувствува трудовата мощ и задруга на цялото семейство.След делбата останал сам ,Петър изпитва ужас и страх от жадната за човешки ръце земя.Без воля ,той се оказва неспособен да се приспособи към настъпващите промени ,постепенно губи почва под краката си и се пропива.
Двете картини на изобржението /дома на Гераците/ имат силно естетическо въздействие в/у читателя:първата вдъхва оптимизъм и жизнерадост ,а втората-болка и безкрайна покруса.Борът ,"семейното знаме" ,е отсечен и лежи в калта.Калта ,като худокествен елмент в изображението ,носи допълнителен смислов заряд като символ на социална обреченост и безизxодност. Елин Пелин въвежда отново стария Герак-грохнал ,побелял и досаден на всички.Той непрекъснато се оплаква ,че му е студено-една алюзия за скъсаните връзки м/у него и околния свят.От почитта на селяните и близките му няма и помен.Оставен сам ,като остаряла и ненужна вещ ,той изживява последните дни от живота си.Смъртта му е дълбоко символична-заедно с него умира и целият му свят.Дядо Матей Маргалака с учудване констатира:"Я ,че той е умрял!Съвсем ,съвсем истинал!".
Елин Пелин разкрива социално-икономическите процеси на българското село посредством ярко индивидуализираните ,но и типизирани човешки характери.Повестта "Гераците" ни показва ,че има нещо общовалидно и вечно в образа на света ,който конструира в себе си.
Последният акорд на повестта е човешката болка на писателя по прекрасното ,гинещо неумолимо под жестоки удари на новото време.
Големите етични и нравствени въпроси ,пред които ни изправя творбата ,са Животът в неговите трайни и променливи форми:Красотата ,Възвишеното и Грозното ,Достойното и Святото заедно с Отчуждението ,Равнодушието и Позора.Тази дълбока нравствена проблематика ,вечна като света ,прави повестта "Гераците" актуална творба и я свързва с хората от всички времена.