Любовта на героя - Д. Дебелянов


В чувствителната душа на Дебелянов противоречието м/у идеал и действителност резонира по съвсем друг начин.Епохата ,в която се формира поетът ,е белязана от продължителни в войни ,груб прагматизъм ,дехуманизация и бездуховност.Тази социално-историеска противоречивост има своите дълбоки художествено-естетически измерения в българската литература.
Тази сложна емоционалност търси своята единност и връзка със заобикалящия свят в чувствената диалектика на любовното горене.Дебеляновият лирически герой копнее за онази непозната ,в чиито глас "надеждата свята звучи".Той вярва в нейната изумителна и съхраняваща сила.Често за Димчо Дебелянов се казва ,че е поет на любовта.Това определение има дълбоки художествено-естетически основания.Ботев и Вазов също имат любовни песни ,но при тях любовта е "после 0течеството".Пенчо Славейков и Яворов създават художествено значима любовна лирика ,но тя е само част от едно много по-обемно и ,жанрово-тематично многостранно творчество.
Преди Дебелянов единствено Димитьр Бояджиев е почти изцяло поет на любовното чувство ,но Димчо Дебелянов -макар също певец на жизнения трагизъм -е по-универсален като любовен поет.Тази универсалност е плод не само на неговата концепция за любовта -по-всестранно осмислена като човешко чувство -а и на по-голямата задушевност на тона и "непосредственост" и експресия на чувството ,идеално съчетани с вродения дар за музикалност и възпитания усет към изисканост на формата ,по думите на един творчески конфликт.
Тези особености на Дебеляновата любовна лирина и придават сил-но емоционално въздействие.Очертанията на любовното чувство поетът търси отново в нереалното време /минало или бъдеще/ ,което го освобождава от бремето на земните грижи.Пълнокръвното и разнообразно общуване с любимата се осъществява в широкия диапазон на поетовата воля за обич.Образът на любимата е възвишено ефирен и в същото време земен и физически осезаем:
"Аз искам да те помня все така
бездомна,безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила"
/"Аз искам да те помня все така"/
Връхна точка в интензитета на лирическото любовно изживяване е мигът на раздялата.Това е пресечната точка на спомена и мечтата за любов на Дебелянов ,единственото и реално приеъствие в настоящето.В тази "гранична ситуация" на любовното чувство реализираната мечта се превръща в спомен ,съхранил битийната крехкост и цялото ценностно богатство на любовта.Стиховете за раздялата на Дебелянов са най-малко ,но именно сред тях е елегията -шедьовър.”Аз искам да те пмня все така”е една от най-внушителните емоционално-образни творби на поета.Чувството за обреченост на любовта е внушено чрез психологическото състояние на лирическия герой -тревожно очакване на раздялата и безпомощност пред неумолими обстоятелства.Умело намереното сравнение за любимата-"в буря скършен злак” -името и - Морна ,както и определенията "бездомна ,безнадеждна и унила" очертават едно безмерно страдание.Витаещата сянка на смъртта разтърсва душата на поета и изтръгва от лирата му мрачни и трагико -елегични звуци.Трепетният миг на раздялата е представен с удивителен предметно-психологически реализъм.В хармония с преживяванията е и "говорещият пейзаж”-тръпнещият град ,зловещата мрежа на прилепите.Бъдещето след раздялата е внушено чрез градация в разгръщането на тъмнината -градът тръпне в "мътен дим" ,"пада нощ" ,"чертаят мрежа прилепите в мрака" ,любимата тръгва "поглед в тъмнината впила".Голямата сугестивност на тази конкрешно предадена картина се дължи на това ,че и образът на любимата ,и емоционано-психологическата гама на преживяването ,и самата битова сшуация на раздялата са пределно обобщени.Любимата приоъства не чрез конкретното индивидуализирани черти ,а само чрез сетивното си и емоционално човешко присъствие.Настроението надхвърля границите на тъгата и придава трагични нотки ,които се усилват от преплитането на сила и безсилие ,на вяра и безверие:
"а в свойта вяра сам не вярвам аз" Противоречието м/у идеал и действителност в интонирано по друг начин в сатиричните стихотворения на Дебелянов./”Криза”,”Бохемски нощи”,”Орден”,”Война”/.В тях героят се отличава с експанзивност и дързост в разкриване на истината.Гео Милев има право като отбелязва ,че "в хумора Дебелянов се откроява като ярък и талантлив критически реалист" и в такъв аепект лирическият му герой се бори за разрушаване на фалшивите илюзии ,за изобличаване на пошлата реалност.Дебеляновото сатирично перо гневно осмива безгръбначните угодници ,потъпкали човешкото си достойнство в името на користни цели.В сатирата “Орден”е изобличе на и царската особа ,към която поетът изпитва омраза и презрение:
"..и сред гробовна тишина-
той-горд от тая висота-
великолепно сеизхрачва".
Авторът придава на монарха шутовски черти -"Корона кривнал настрана ,с усмивка хитра на уста".Духовният аристократизъм на Дебелянов стимулира умението на поета не само пародийно да изобразява грозното и пошлото ,но и да пронйква в горчивата истина за живота:
"Всички сме дошли на тоя свят
точно по еднакъв начин,
ала не за всеки врат
същ хомот е бил назначен". /"Бохемски нощи"III/
Изцяло подвластна на бляна за нравствено благородетво и красота ,душата на поета е драматично разпъната м/у реалното и нереалното.Нейното безсилие съвсем не е белязано съо знака на отчаянието -песимизма.
Верен на своя естетически критерий ,че"...животът може да е тежък ,но трябват надежди ,трябва търпение ,трябва борба с него.Инак той е безсмислица...".Дебелянов създава творби ,малко неприсъщи на творческото му кредо.Стихотворения като “Кръстопът на бъдещето” и “Светла вяра” са родени от убеждението ,че за стария свят настъпват "сетни дни" и изразяват поетовата "светла вяра" в бъдещето.Авторът ясно вижда съдбовния конфликт ,който ще срещне враждуващите сили и ще възвести залеза на "стария свят":
"За старий свят настъпват сетни дни
разкъсват се верига след верига-
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига”. /"Светла вяра"/
Символно-обобщената образност в "пези творби /"уречен,свещен кръстопът","далечни тръби"/ вещае тържеството на светлината над силите на мрака.Апотеоз на духа е двустишието:
"О ,светла вяра в новия живот
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!" /"Светла вяра"/
Дебеляновата лирика е многостранна проява на един сложен и противоречив етап от българското литературно развитие в началото на ХХ век.Пронизана от сложното противоречие м/у идеал и действителност ,тя извисява мечтателността и романтизма в човешката душа.Може би тук е и обяснението за щастливата съдба на тази поезия.