ОБРАЗЪТ НА БАЙ ГАНЬО


Олицетворение на всичко отрицателно и порочно ,с/у което воюва авторът ,е героят от едноименното произведение”Бай Ганьо”.В негово лице Алеко открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности ,които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия.Бай Ганьо не притежава чувство за мярка ,деликатност ,вежливост.Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност.Изследвайки своя тип ,Алеко установява ,че Ьай Ганьо е не само човек без идеали и морал ,той е разпространител на всевъзможни пороци ,като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.
Поставяйки героя си в различно обкръжение ,авторът изгражда у читатедя ясна представа за неговия характер и манталитет.
В първата част на произведението Бай Ганьо е даден в неестествена за него среда-той пътува из Европа.Допирът с европейската цивилизация и нейния модел на живот извежда на преден план малокултурието и простащината на героя.В стремежа си да покаже българското и себе си на света ,той буди присмех и съжаление/"Бай Ганьо в банята"/.Пред изумените погледи на чужденците Бай Ганьо се провиква:"Булгар!Булга-ар!” ,с което привлича вниманието към своята персона.
За критика на балканския парвеню Алеко използва образния модел ”дивак сред европейците”.0свен с грубостта и нахалството си Бай Ганьо се отличава от модела за европеец и с атрибутите си-мускали ,дисаги ,пояс ,аба ,антерия ,люти чушлета-представляващи "рицарските му доспехи".Европейският свят не може да проникне зад тази защита ,да окаже някакво въздействие в/у същността на героя.
Освен отхвърлянето на всичко европейско и стремежът за себепоказ за Бай Ганьо е характерна и друга особеност.Криворазбрано е чувството му за национална принадлежност.Нацията е вид стока ,която не се укрива ,а понятието "родно" добива пазарна стойно служейки за лична облага на героя.Бай Ганьо "търгувайки" ,манипулира със сакрални понятия "патриотизъм” ,”българин” ,”народ”,”свобода" и пр. ,без да се задълбочава в техния смисъл.
В образа на Бай Ганьо Алеко е превъплътил черти от характера на следосвобожденския политик и общественик ,търсещ единствено "келепира" във властта.Политическите амбиции на Бай Ганьо се разкриват в изповедта му пред Иречек:"Па и мене нали ми се иска -я депутат да ме изберат ,я кмет.Келепир има в тия работи.Хората пара натрупаха,ти знаеш ли?"
Комичното в първата част ,представено с жизнерадостния хумор на Алеко ,придобива нов оттенък във втората част.Засилена е социалната значимост на комичното и това превръща книгата за Бай Ганьо в творба на критическия реализъм.
Във втората част Алеко проследява освирепяваяето на героя ,превръщането му в морален и социален изрод.В Европа Бай Ганьо е смешен ,дори жалък ,но в България той става страшен ,защото има претенции да властва.”Врял и кипял из Европа" ,героят се заема да ''поевропейчва” и "цивилизова" България според собствените си мерки за европейско.В "Бай Ганьо прави избори" ,”Бай Ганьо журналист" ,"Бай Ганьо в депутацията" авторът разкрива потъпкването на демокрацията ,насилието и терора при провеждането на изборите ,политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го.Героят е “за" или “против” властта ,когато му е угодно и не намира в това си поведение нищо неестествено.Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели.Идеалите за него са "бошлаф".Това противоречие м/у порок и добродетел в образа поражда комичното.Обществено-политическата деятелност на Бай Ганьо има за основа територия ,утвърдена от насилието и беззаконието.От лъжата и демагогията.”Учейки”се от европейската цивилизация ,Бай Ганьо всъщност показва на света нейното “опако” ,всичко това ,което не е.
Бай Ганьо е социално-психологическа характеристика на общественото развитие на България през 90-те години на XIX в.