Литература

СТРАННИК


Бързай, странник, върви скоро
къща бащина да стигнеш;
пред къщата играй хоро,
през хорото ти ще минеш.

"Добре дошел", ще ти кажат
деца, баби и подевки;
а момите - те играят
подир дружкини засевки.

Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил,
но и за теб моми има:
бог не си с камъни бил.

Ще излезе стара майка
да посрещне мила сина,
ще заплаче, ще завайка:
"Син дочаках от чужбина!"

Ще прегърне мъжка снага,
а ти нейни стари кости;
ще чуйш майчина си тъга,
ще чуйш нежни думи прости.

Ще чуйш, ала недей плака,
първо либе че сгодили,
друга вест те тебе чака -
за баща и братя мили!

Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица,
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.

Но то нищо! Ти да си жив,
баща скоро ще да бъдеш,
бог е добър и милостив,
а ти трябва род да въдиш.

На, че плачеш! Ех, жена си!
За жени е плачът даден,
за жени, за сиромаси:
ти не си ни гол, ни гладен.

Речи тамо: "Бог да прости",
на попове по патрихил,
на трапеза свикай гости,
пък бъди, какъвто си бил!

Земи жена хубавица
или грозна със имот;
народи рояк дечица
и с сюрмашки ги храни пот.

Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!


подевки - млади девойки
патрихил - свещеническа дреха

Първата редакция на стихотворението е печатана във в. "Свобода" , год. II, бр. 43 (8 април 1872 г.)