ПРИСТАНАЛА


Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
"Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д`идем двама!"
Па се спусна к`нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чердак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,

че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!"

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
то щерка си, то Дойчина.

"Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш дето седнеш -
да не станеш по година!"

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от вериги, от темница!

Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че оттам се тебе хили
и на горски самодиви!

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!"

От тез клетви се събуди
и Стоенкин беще стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!"


стрика - стринка
ковлади - клевети
търти се - тръшна се (диал.)
засевки - обичай при сватба

Стихотварението е посветено на г-ца М. И. Г-ва (Мария (Минка) Ив. Горанова от Карлово, която през 1867 г. се е завърнала от Прага, където е следвала пение. Преди това е живяла и в Румъния. Същата година и Ботев е в Калофер.) Първата редакция на стихотворението е публикувана във в. "Дума на българските емигранти", брой 4 от 1871 г., а втората в "Песни и стихотворения".