НЕЙ


Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - всички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.

Гледам в къщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, ил аз!


грозен - страшен, опасен (рус.)
Печатано е за първи път в "Песни и стихотворения" и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Горанова.