Спи езерото


Сред нашите първомайстори на този вид творби-лирическите миниатюри, стои Пенчо Славейков със стихосбирката си „Сън за щастие",а сред най-хубавите мигове на този „Сън" стои незабравимата миниатюра „Спи езерото".
В стиховете на Славейковата творба тишината звучи,а неподвижността трепти в извивките на голямото лирическо майсторство.Стихотворението започва с думата „спи",а завършва със„сепва" и в недългия път между техния колкото сроден,толкова и противопоставен смисъл победата на покоя се сплита със своето противодействие така неразделно,както се сплитат сенките на буките в замрялото езеро.
В стихотворението имаме две обрисувани единици-езерото и буките.Те са въведени равноделно още в първия стих, „спи езерото, белостволи буки",срещат се до края, разминават се и окончателно се събират в тишината на копнежа.Във втория стих, отново идва ред на езерото „над него",а след него отново на буките „свождат вити гранки".Това кръстосване в описанието на двата образа върви успоредно с тяхното пространствено сближаване - буките са до езерото те „свождат над него" клонки.Движението се пречупва в неподвижността на тихия порив. След редуване и сближаване на образите отново идва образът на езерото „и в тихите му тъмни глъбини",а буките „преплитат отразени сянки".Свеждайки се над езерото, буките, без да го докоснат, се оглеждат в него и се вплитат в глъбините му-чрез безплътните си сенки-отражения.
Така се развиват и събират двата образа в първата половина на творбата. Унесеното спокойствие на езерото и обездвиженото движение на буките се срещат в дълбоко трептящ порив, който се пречупва в тихата победа на успокоението.Творбата ни въвежда в своя свят.думата “спи” се усилва и от израза „спи езерото”.След това изказът в творбата се прехвърля в/у образа на буките:„белостволи буки над него свождат вити гранки".По-нататъшното развитие му придава противопоставност (неподвижността на езерото и движението в буките).Белостволи-над него-свождат-вити. От езерото към неподвижните стволове,после нагоре към „над езерото",а после надолу към вити гранки.Внушението за обездвиженото движение много умело е подкрепено с „свождат”.Що се отнася до израза „вити гранки",в него има и още нещо:буките свеждат гранки към езерото,без да го докоснат.След двата начални стиха,описващи сънния покой на езерото и замрелия порив на буките към него,третият стих развива картината на езерната неподвижност:
и в тихите му тъмни глъбини..
Третият стих,събрал тъмнината и тишината в съня на езерото,продължава да гради образа на спокойствието.С ненатрапеното,„славейковско" майсторство стихът се разстила приглушен,затъмнен, успокоен като огледалната повърхност на езерото...
Започнал от стволовете на буките,описателният поглед се издига над езерото и се спуска надолу по нежните, свеждащи се в движението си клонки,след което, преминавайки в езерото,продължава надолу към тъмните му глъбини.В тази първа кулминация на творбата връх достига и Славейковото умение да обединява художественото внушение.
Началният стих на втората строфа има голямо сходство със своя „събрат" от първата строфа „спи езерото; белостволи буки": на еднакво място в тях стои обемното и ключово важно съчетание „белостволи буки".Повторението е част от кръговата затвореност и съсредоточеност.Подхващането в началото е съпроводено с осезателно раздвижване в трепета на буките и осезателно различаване между тях и покоя на езерото:над неговата подвижна повърхност те треперят,над неговите„тихи глъбини" те шепнат.Шепотът над тихите глъбини не разрушава тишината,а я доутвърждава,„треперенето" над неподвижното езеро.
Лирическа миниатюра на Славейков усилването на трепета веднага се среща с равностойно противодействие; на трептенето и шепота на буките.Творбата за първи път удвоено набляга и върху неподвижността на езерото(„замряло, нито трепва").Думите „треперят" и „трепва" заемат срещуположни точки на двустишието.Тези думи са център на противопоставни и взаимно отрицателни твърдения.Тези думи са много сходни по смисъл–но не са една и съща
дума.Отношението м/у „треперят" и „трепва" представляват структурната основа на творбата.Двете сродни и различни думи допълват и образите,с които са свързани.Езерото и буките,неподвижността и движението последователно се редуват без да се докоснат,заглъхват едни в други Тъй близки и все пак тъй далечни,те пораждат в срещата си особено духовно и художествено напрежение.
И тъй, заключителното двустишие на „Спи езерото" прекъсва унеса на трайния миг(изразен от Славейков) и извежда досегашното описание и напрежение.Най-рязка е промяната на движението и допира м/у двата образа-тук за първи път заспалото езеро се „сепва", за първи път буките докосват огледалните му води.Ето как майсторът е отмерил съотношението между двете страни.Езерото се сепва,но сепва се рядко, „понякога".Сепва го леко падащ лист, който не пада, а леко се отронва.Така сепването на езерото в последните думи на творбата се връща и доутвърждава встъпителния израз „Спи езерото...".Противоречието движи и най-тихо унесната творба на най-тихата българска стихосбирка „Сън за щастие".В завършекът на нейните кратки, „обикновени" творби, сближава различните духовни сили в тях.
Творбата я възприемаме като нещо единно и просто,наслаждаваме се на красотата на природната картина.Стихотворението „Спи езерото", толкова кратко,толкова обикновено,наистина може да ни подтикне прочит, който улавя очевидната страна на стихотворението и пренебрегва художественото богатство,което носи. „Спи езерото" води към внушението на покоя чрез движения.Убедителен копнеж по тишината и слиянието.Тя разкрива трепета в очарование в обикновеността на израза.Движението и спокойствието,простотата.За тази магия говорят славейковите творби.Вече десетилетия наред българската литературна история прославя името на Пенчо Славейков.Той е първият наш поет, който създаде поезия на сложната простота.
В стихотворението ясно се говори за прости и обикновени неща.Стихотворението носи голямо духовно и художествено богатство.Славейковата стихосбирка налага лирическата миниатюра.„Сън за щастие" е важна нова крачка в развитието на българската литература от последните години на миналия и първите години на новия век.
Творчеството на Славейков е творчество, което поема новата вълна и я пречупва, успокоява. Това е творчество, което потиска поривите на „висока" поетизация.Това е творчество, което в несполуките си е наистина сковано, премного „обуздано", но в сполуките си продължава да носи на читателя дълбока, духовна и художествена уравновесеност.
Именно в миниатюрата „Спи езерото" се крие такава.